събота, 20 януари 2018 г.

Ревю на "Тайните на човека" от Игор Прокопенко


Тази книга на Игор Прокопенко е доста по-фантастична от останалите негови заглавия, които съм представял в моя блог, а именно - „Щурмът на съзнанието” и "Битката на цивилизациите". Възможно е преценката ми да е повлияна от това, че последния научнопопулярен роман, който прочетох - "Феномени" на Ани Джейкъбсън беше изпълнен с фактология, по-точно разсекретени материали на ЦРУ. Докато в "Тайните на човека" има повече хипотези и предположения, някои от тях - наистина футуристични и фантастични.
Всъщност авторът няколко пъти в книгата повтаря, че не очаква сляпа вяра от читателите си, а по-скоро иска да ги накара да се замислят за неща извън общоприетите фундаменти:
"Ако нещо от тези страници ви се е сторило прекалено радикално, не се възмущавайте. Просто с нашите хипотези ние искаме да покажем цялото многообразие от подходи към истините, които днес изглеждат непоклатими."
Първата глава със заглавие "Със смъртта шега не бива" разказва за предчувствия, свързани с наближаваща смърт. Според автора има два вида предупреждения за смърт. При първия вид хората усещат кога точно ще умрат. При втория предчувствията карат предизвестените да усетят наближаващата опасност, несъзнателно да променят плановете си и така да избегнат лошите последствия.
Следват много и най-различни теории и информация за случаи, които нямат научно обяснение. Интересно ми беше да прочета за свещеника падре Пио от Източна Италия. Той получава кървящи стигми по ръцете и краката си през 1918 г. По-високопоставените от Ватикана го подозират в измама и му нареждат да избягва прекомерен контакт с външния свят, и да прекара доста време в килията си. И това за период от около 10 години. След изминаването на този период при падре Пио са изпратени лекари от Ватикана. Те изследват свещеника близо седмица и казват, че нараняванията му не са причинени от самия него и за тях няма реално научно обяснение. Ватикана признава, че с падре Пио се е случило чудо и му дава разрешение да лекува хора, което монахът прави доста успешно. 20 години след смъртта си Пио е канонизиран и обявен за "вечен светец".
Според Игор Прокопенко пейзажът на Марс почти не се различава от земния - небето е синьо, пясъкът е жълт, а скалите са сивокафеникави. Авторът твърди, че НАСА умишлено фалшифицира снимките на тази планета и изображенията са цветово изопачени, тоест нарочно оцветени в червено. Читателите на книгата сами могат да преценят аргументите на Прокопенко и да приемат каква е истината за тях.
Впрочем по мое лично мнение Студената война може официално да е приключила, но както в книгата "Феномени" на Ани Джейкъбсън има политкоректни, но не особено ласкави мнения за СССР, така и в "Тайните на човека" има критики относно дезинформацията подавана от САЩ.
Игор Прокопенко обаче търси различни истории за странни прояви и попада на Андрю де Базиага - бивш кадрови офицер на ЦРУ. В тази връзка ще ви предложа още един цитат от книгата, който звучи повече фантастично, отколкото научно:
"Андрю де Базиага твърди, че още от 60-те години на миналия век американските военни са разполагали с технологии, които са позволявали да се пътешества във времето с помощта на хроновиждане и телепортиране. Той самият няколко пъти се е придвижвал през пространствено-времеви тунели."
Книгата ще допадне и на почитателите на теориите на конспирациите, респективно и на романите на Дан Браун. Разказано е по доста интересен начин за религии, които са популярни предимно в САЩ, но които и на теория и на практика биха могли да бъдат опасни - както за техните последователи, така и за останалите хора. Става въпрос за мормоните, Църквата на Сатаната и сциентологията - и за техните гледни точки относно края на света.
На финала на книгата авторът казва, че нашите познания за Космоса са просто прашинка. А аз бих могъл да допълня неговите думи с известния цитат от Уилям Шекспир:
"Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала!"
Купете "Тайните на човека" от Игор Прокопенко тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2215

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Война на световете - Изтреблението от Стивън Бакстър


Уолтър Дженкинс се оказа прав. Втората война започна!

Минали са четиринайсет години от марсианското нашествие в Англия. Човечеството е продължило напред. Все още държи под око небесата, но без особена тревога, защото веднъж вече е надвило космическия нашественик и знае как да го направи отново при нужда. Проучванията на изоставените цилиндри и машини са довели до технологичен скок.

Марсианците са беззащитни пред земните бацили. Армията е подготвена. Затова, когато астрономите улавят данни за нови изстрелвания от повърхността на Марс, новината е приета сравнително спокойно. Освен ако не се вслушат в брътвежите на един човек – Уолтър Дженкинс, разказвача от книгата на Уелс. Той е сигурен, че марсианците са се поучили от поражението си и са предприели необходимите мерки да се адаптират.

Уолтър Дженкинс е прав.

В хаоса на новото нашествие попада и една млада журналистка, снаха на Уолтър. Джули трябва да оцелее във Втората война и да разкаже за нея. Изтреблението на човечеството е започнало.

четвъртък, 28 декември 2017 г.

„Кървави книги”, том 5 - Клайв Баркър


Какви тайни нашепват графитите по стените на „Спектър Стрийт“? Мит или реалност са жестоките убийства, които малко по малко обезлюдяват квартала? Докъде ще стигне Хелън в желанието си да разкрие кой – или какво – е Кендимен?
Джери има големи планове за някогашния плувен комплекс на „Леополд Роуд“, които смята да реализира с парите на безскрупулен инвеститор. Има само един проблем – комплексът всъщност не е празен. Там живее някой, когото е по-добре да не срещаш...
Ванеса изпитва необяснимо влечение към шосета без указателни табели. И не пропуска да поеме по тях. Но този път ще се разкайва горчиво. Шосето ще я отведе на забранено място, което ще промени живота й…
Затворът „Пентънвил“ отдавна не плаши Клив. Бил е толкова често в него, че вече се чувства почти като у дома си. Само че досега не е имал съкилийник като Били, тъй кротък и слаб на вид. Но безобидната му външност крие мрачна тайна…
Cборникът „Кървави книги“ е носител на наградите „Уърлд Фентъзи“ и „Бритиш Фентъзи“.

Клайв Баркър
Клайв Баркър е британски писател, филмов режисьор, сценарист, продуцент, актьор и художник. Когато дебютната му книга – сборникът с разкази и новели, който държите в ръцете си – е публикувана в Щатите, Стивън Кинг казва: „Видях бъдещето на ужаса... и то се казва Клайв Баркър.“ Днес шестте тома на „Кървави книги“ са издадени в над 40 държави, а Баркър е един от водещите съвременни писатели в жанровете хорър и фентъзи. Много от произведенията му (сред тях и разказите в този сборник) са екранизирани, а филми като „Хелрейзър“, „Кендимен“ и „Среднощният влак за месо“ превръщат автора в световна хорър икона.
Баркър има невероятно въображение. Всеки негов разказ е една голяма метафора. И крие послание. Ако го държите здраво за ръка и не се отклонявате много от магистралата на неговото подсъзнание, може би ще намерите посланието. Дали ще се осмелите да го извадите на повърхността - зависи изцяло от вас. Но имайте предвид, че ви очаква пътешествие, което се помни цял живот. Така че внимавайте къде стъпвате.

петък, 22 декември 2017 г.

Смъртта и светлината - Роджър Зелазни


Сборникът съдържа следните произведения:

1. Четири истории от утре

· Вратите на лицето му, лампите на устата му

· Роза за Еклесиаста

· Фуриите

· Сърцето на гробищата

2. Господарят на светлината

3. Една нощ през самотния октомври

Странният поетичен свят на Зелазни е главозамайваща смес от забавна сатира и философски размисли. Ранните му разкази са великолепно написани – мечтателни и в същото време задълбочени. Бурният екшън „Вратите на лицето му, лампите на устата му“, емоционално разтърсващият „Роза за Еклисиаста“, смешно-сърцераздирателната басня „Фуриите“ и мрачният трагичен романс „Сърцето на гробищата“ са изумително близки до съвременната чувствителност.
Сложният, интригуващ и тайнствен роман „Господарят на светлината“, донесъл на Зелазни наградата „Хюго“ през 1968 г., пресъздава хиндуисткия пантеон с помощта на науката, хвърля светлина върху връзката между човечеството и технологиите и разказва трогателна човешка история. „Една нощ през самотния октомври“ - последната книга на Зелазни преди смъртта му - е дръзко оригинална амалгама от ужаси, хумор, мистерия и фантазия: скъпоценност, излъчваща мрачен блясък.

Роджър Зелазни (1937–1995) е прочут американски автор на фентъзи и научна фантастика, носител на три награди „Небюла” и шест „Хюго”.Зелазни е роден в Кливланд, Охайо. В гимназията е редактор на училищния вестник и членува в клуба по творческо писане. Постепенно преминава от разкази към новели и романи, а през 1969 г. се отдава изцяло на писателската си кариера.
Той е смятан за един от лидерите на „новата вълна” в научната фантастика през 60-те години на ХХ век. Експериментира с алюзии, лиризъм и митична образност и изследва усложненията за човечеството, причинени от технологиите. Творбите му често включват митични герои, обрисувани в модерния свят. Отсеченият, минималистичен диалог е повлиян от духовитостта на класическите криминални автори.

Най-впечатляващ е майсторският стил на Зелазни – прост и гладък, но крайно убедителен. Той не прибягва до гръмки думи и дълги изречения. Историята просто се лее от страниците...

събота, 16 декември 2017 г.

Ревю на "Земята е плоска" от Ръдиард Киплинг


Бях много малък, когато прочетох "Книга за джунглата" поне десетина пъти. Беше едно от най-ранните издания в България, публикувана заедно с Рики-Тики-Тави, но приключенията на мангустата не ми бяха толкова интересни, колкото преживелиците на Маугли.
Вече като по-голям прочетох стихотворението "Ако" на Киплинг и научих, че авторът е носител на Нобелова награда за литература. Оказа се, че творчеството му е доста умозрително и поради тази причина реших да представя най-новата книга на този писател на читателите на моя блог.
Книгата започва с лек неангажиращ, почти комичен стил на разказване, леко наподобяващ метода на повествование на О. Хенри. По-късно обаче с развитието на сюжета, читателят започва да изпитва усещане, сякаш чете силните, смайващи, понякога коравосърдечни приключенски истории на Джек Лондон.
Но докато при Джек Лондон голяма част от действието се развива в Аляска, при Киплинг основна част на мизансцена е Индия.
В първият разказ "Човекът, който искаше да стане цар" се разказва за двама масони. Те искат да станат царе на всяка цена. Успяват да постигнат мечтата си. Единият става цар, а другият - главнокомандващ. Авторът умело успява да развие разказа по изненадващ начин, използвайки като лайтмотив поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш."
Следващият разказ "Лиспет" е много кратък. Историята представлява трагична любовна драма, основана на чувствата на главната героиня, религията, обществените предразсъдъци и скования начин на мислене. Всъщност този разказ изключително много наподобява на тъжните, дори разплакващи социално-критични истории на Стивън Крейн. Стивън Крейн е слабо познат автор в България, но преди години, когато учих английска филология, наизустих голяма част творчеството му, понеже ми хареса, а освен това доста познати и роднини ме молеха да им пиша дипломни или курсови работи на тема "Американска литература."
"Портата на стоте скърби" е един от най-тежките разкази, посветени на наркотиците, който съм чел някога. Впрочем ако искате да прочетете цяла книга за дрогата и за последиците от нейните ужасни поражения, бих ви препоръчал "Мементо" на Радек Йон. В разказа на Киплинг нещата са много синтезирани - главният герой в първо лице разказва за пушенето на опиум и просто сякаш мимоходом споменава за убийства, разорения, деградирали човешки животи и алкохол.
Мислили ли сте някога, че Киплинг може да пише ужаси като Клайв Баркър или психотрилъри като Дийн Кунц? Аз бях изненадан от разказа "Необикновената история на Мороуби Джукс". В този разказ има бой, изтезания, кръв, болести и смърт. От историята през цялото време лъхаше на безнадеждност и дори за миг си помислих, че Киплинг може да бъде "жесток" писател в буквалния смисъл на думата. Все пак хепиенда ме опроверга и продължих да чета, обогатил познанията си за автора на "Книга за джунглата".
Между другото бих желал да спомена няколко не много известни факти за живота на Ръдиард Киплинг. Киплинг е масон, получил степента майстор. Той е почетен член на две ложи в Англия и съосновател на ложа във Франция. Освен това е първият англичанин, получил Нобелова награда за литература.
А как пише един Нобелов лауреат? Ето как:
"Не съвсем Пънч, защото, когато младите устни са отпили голяма глътка от горчилката на омразата, подозрителността и отчаянието, и цялата обич на света не може да заличи онова, което са научили, ала все пак може за известно време да насочи помръкналите очи към светлината и да вдъхне вяра там, където я няма."
Купете "Земята е плоска" от Ръдиард Киплинг тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1499/rydiard-kipling-zemqta-e-ploska

четвъртък, 14 декември 2017 г.

Да опитомиш сокол - Невяна Христова


2032 г. ... Сингапур, Камбоджа, Съединените щати, Шотландия, Франция, Англия, България. По дирята на времето, назад към историята на четири рода, от които произхожда психиатърът със сложна идентичност Франк, белязан от сокол с мистична сила, с интелект, достоен да промени модерната история на Великобритания.

Многопланов разказ за предците от родовете на майка му в три Българии, паметта за рода на баба му по бащина линия от Марсилия и дядо му – горд шотландец от Единбург и потомствен масон. И всичко това, преплетено с днешния ден на семейството му в Лос Анджелис – с техните странности, стремления, любови, разочарования и вълнения...

Един необикновен мъж със съдбовен белег на рамото, съчетал упоритостта и креативността на българите, оригиналността на французите и благородството на шотландците в свят с фантастични възможности и провокации. Мъж в очакване на развръзката на една трудна любов...



Невяна е родена и израснала в България. Тя е кандидат на историческите науки, била е преподавател, журналист на свободна практика, сценарист и филмов продуцент в Холивуд.

Невяна е представител на поколението професионалисти, чиято специфика на работа ги отвежда по всички краища на света. Последователно живее и работи в България, Англия, Съединените щати и Сингапур, където създава първия си роман.

Понастоящем дели времето си между Лос Анджелис и София.

вторник, 12 декември 2017 г.

„Колибри” ви очаква на панаира на книгата и СМЛФ!


Скъпи приятели, и тази година на панаира на книгата ви очакваме на най-цветния щанд 314! Подготвили сме изненади, празнично настроение, красива украса и интересни заглавия, сред които можете да изберете съвършения коледен подарък! Всички книги ще бъдат с отстъпка (най-малко) от 20%.
Отново ще ви очаква кът с десетки класни романи и разкази на цена от 5 лв., както и заглавия, от които ще можете да вземете 1 на цена от 3 лв. и 2 на цена от 5 лв.
Щанд номер 314 е мястото, на което ще откриете всичко! Увлекателни детски книжки, разтърсващи любовни романи, златна класика, психология и психоанализа, биографии на вдъхновяващи личности, заплетени трилъри, гениални къси разкази и още, и още!
Акцентите тази година включват редица любопитни имена като "Как малкият Клаус стана Дядо Коледа" от Л. Франк Баум, когото всички помним с детската книжка "Вълшебникът от Оз", дългоочакваната втора част от неаполитанската тетралогия на Елена Феранте "Новото фамилно име", специалния подарък от Исабел Алиенде "Порцелановата нимфа. Приказка за оцветяване". Не пропускайте да предизвикате себе си с "На ръба на света" на един от най-знаменитите американски постмодернисти Томас Пинчън, набавете си горещата пета книга от сензационната поредица "Милениум" на Давид Лагеркранс!
На щанд 314 ще намерите и чудесни български заглавия с автограф от Елизабет Костова, Петър Крумов, който съвсем скоро получи наградата за дебют "Перото", Георги Тенев, Елица Георгиева, Катерина Хапсали, Мария Касимова, Велислав Иванов, Владимир Полеганов.
Каним ви тържествено и на нашия HAPPY HOUR! Happy Hour, Happy Colibri! Всеки ден между 16:00 и 17:00 ч. при покупка на стойност над 30 лв. получавате куп подаръци: книга по избор, специални коледни чорапи, торбичка!
Панаирът няма да мине и без гости и вълнуващи събития. Фокус на тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестивал ще бъде литературата и културата на страните от Вишеградската четворка – Полша, Словакия, Унгария, Чехия / V4. Ето график на срещите и дискусиите, в които ще вземат участие автори от портфолиото на „Колибри”. Обърнете внимание, че на 16 декември ни гостува един от най-големите чешки писатели - Милош Урбан! Достъпът до всички фестивални събития е свободен.
Очакваме ви всеки ден от 12 до 17 декември на щанд 314 между 10:00 и 20:00 часа!

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/400431343709312/

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...