вторник, 14 декември 2010 г.

Награди "Локус" за 2010г.


НФ Роман: Boneshaker от Cherie Priest
Роман в жанр фентъзи: "Градът и градът" от China Mieville
Дебют: The Windup Girl от Paolo Bacigalupi
Новела: The Women of Nell Gwynne's от Kage Baker
Повест: "На лунна светлина" от Питър Бийгъл
Разказ: "An Invocation of Incuriosity" от Нийл Геймън
Сборник: "Най-доброто от Джийн Улф" от Джийн Улф
Антология: Новата космическа опера 2 - съставители Гарднър Дозоа и Джонатан Стреън
Редактор: Елън Датлоу
Списание: Фентъзи&Сайънс фикшън
Издателство: Тор
Художник: Майкъл Уелън


Източник: http://www.locusmag.com/SFAwards/Db/LocusWinsByYear.html

споделяне на връзка

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

"Утрешен вестник" отново по AXN


По мое мнение най-добрият филм на тема пътуване във времето е "Завръщане в бъдещето". Що се отнася до телевизионни сериали бих се спрял на "Доктор Кой", "Слайдърс" и "Утрешен вестник".
За мое голямо удоволствие "Утрешен вестник" се излъчва отново по AXN. Сериалът е страхотен. В главната роля е Кайл Чандлър(Гари Хобсън). Кайл играе ролята си перфектно. През по-голямата част от времето е неуверен, плах и понякога даже смотан. Кой би му повярвал когато каже, че предстои взрив или катастрофа? Щом обаче е притиснат до стената Кайл/Гари се променя тотално и прави всичко възможно и невъзможно да спаси човешки живот.
Изключително добре изпълняват ролите си и останалите артисти във всички сезони на сериала. Симпатични са без да блестят с така наречената "паспортна красота". И най-важното - вярват си докато играят. Когато гледам "Утрешен вестник" наистина се вживявам поради простата причина, че актьорите пресъздават случките и събитията по най-добрия и реален начин. Дори най-второстепенните артисти - тези, които се появяват мимоходом за по няколко минути на серия, играят талантливо и истински.
Също така много ми допада, че сценаристите са подходили към всеки един епизод с ирония и тънък хумор. В "Утрешен вестник" винаги има на какво да се усмихне човек, като в същото време сериала е достатъчно дълбок и умозрителен.
"Утрешен вестник" се излъчва отново всеки делничен ден по телевизия AXN.

споделяне на връзка

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Световни награди за фентъзи. Лауреати за 2010 г.


За цялостен принос в жанра:

Брайън Лъмли
Тери Пратчет
Питър Строб

Роман:
"Градът и Градът" от China Miéville

Новела:
"Морски сърца" от Margo Lanagan

Разказ:
"Барът на пеликана" от Karen Joy Fowler

Антология:
American Fantastic Tales: Terror and the Uncanny: From Poe to the Pulps/From the 1940s to Now"

Сборник:
There Once Lived a Woman Who Tried To Kill Her Neighbor's Baby: Scary Fairy Tales, Ludmilla Petrushevskaya, Penguin
"Най-доброто от Джийн Улф" - Джийн Улф

Специална награда - Професионалисти:
Джонатан Стрeън за редактиране на антологии

Special Award—Non-professional
Susan Marie Groppi за "Странни Хоризонти"

Източник:
http://www.worldfantasy.org/awards/

споделяне на връзка

неделя, 31 октомври 2010 г.

Група Научна Фантастика във Фейсбук България


За мен е удоволствие да отбележа, че група Научна Фантастика във Фейсбук България вече има 470 участници. Искам да поканя всеки, който чете, пише или просто се интересува от НФ, хорър или фентъзи да се присъедини.
Поне четирима от членовете на групата са носители на наградата Еврокон. Имаме един гръцки издател, двама италиански редактори, а също така и вдовицата на писателя Фред Саберхаген - /леля/ Джоан Саберхаген.
Работен език на групата е българският, но никой няма да се разсърди ако публикувате нещо и на английски.
Ако желаете да се присъедините можете да го направите на този адрес:
http://www.facebook.com/group.php?gid=89666205978
Добре дошли!

share button

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Награди, призове, премии


Носител на наградата Небюла за 2009 година е Paolo Bacigalupi за романа "The Windup Girl".
Лауреатът за разказ е Kij Johnson за "Spar".

Британски награди за научна фантастика 2010
China Miеville за романа "Градът и Градът"
Ян Уотсън и Роберто Куалиа за разказа "The Beloved Time of Their Lives"

Лауреати за цялостен принос на Световните награди за фентъзи 2010 са:
Брайън Лъмли, Тери Пратчет и Питър Строб

Австралийски награди "Ауреалис" за НФ, фентъзи и хорър
Победители за 2009
Andrew McGahan - Wonders of a Godless World/роман/
Peter M. Ball - ‘Clockwork, Patchwork and Ravens’/разказ/

Лауреат на наградата "Робърт Хайнлайн" за 2010г. е:
Peter Diamandis

Канадска Асоциация за научна фантастика и фентъзи. Награда Prix Aurora за 2010г.:
WAKE - Robert J. Sawyer/роман/
PAWNS DREAMING OF ROSES - Eileen Bell/разказ/

споделяне на връзка

четвъртък, 2 септември 2010 г.

Булгакон 2010



Тази година фестивалът за фантастика и фентъзи „Златен кан” ще се проведе от 4 до 6 септември в хотел „Калейдоскоп” в Балчик едновременно с Булгакон-2010. Хотелът е в непосредствена близост до Ботаническата градина и Двореца. Цената на ден е 17 лв. (нощувката + закуска, обяд и вечеря). За участие в банкета, който традиционно се провежда последната вечер, се събират допълнително по 5 лв.



ПРОГРАМА


04.09.2010, събота
14.00 – Откриване
14.20 – 15.20 – Представяне на нови книги:
- „Забравени страници”, сборник българска фантастика – Георги Недялков
- Алманах „Фантаstika 2009” – Атанас П. Славов
- „Непознатите Стругацки” – Юрий Илков и Александър Карапанчев
- „Факторът на добротата” – Кънчо Кожухаров
- „Завладей българите” – Адриан Лазаровски
- „Таласъмия 2008 – 2009” – Иван Крумов, Жулиян Маринов
- „Общи потреби” – Ангел Славчев
15.30 – 16.30 – „Фендъмът като патология” – дискусия – Ани Илиева
17.00 – 18.00 – Среща с гостуващите руски и украински писатели-фантасти и фенове
19.30 – 21.30 – Концерт на бардове от Бургас и София
22.00 – 02.00 – Прожекция на филмите „Как се прави фантастика?”, документални филми за интересни космически явления и от музикалната вечер по време на бургаските празници на фантастиката. Фантастични игрални филми

05.09.2010, неделя
14.00 – 14.30 – Обявяване на резултатите от конкурса „Златен кан” – Кънчо Кожухаров
14.30 – 15.00 – Обзор на издадената българска фантастика в периода между предишния и настоящия Булгакон – Дилян Благов
15.00 – 15.45 - Бъдещето на електронната книга – дискусия – Тихомир Димитров
16.00 – 16.30 – „Що е то Човешката библиотека?” – Калин Ненов
16.30 – 17.30 – Посещение на Двореца и Ботаническата градина – Тихомир Тачев
18.30 – 22.00 – Банкет и връчване на традиционните награди на Булгакона
22.00 – 02.00 – Прожекция на фантастични филми

06.09.2010, понеделник
11.00 – 12.00 – Търг на фантастични книги и аксесоари
14.00 – 17.00 – Екскурзия до нос Калиакра
14.00 – 18.00 – Посещение на гр. Варна, организирано за гостите от чужбина

Изложба на произведения от Пламен Аврамов, Валерия Димитрова, Ертан Мусов, Атанас П. Славов и други наши художници-фантасти. Щанд за продажба на фантастични книги и аксесоари.

понеделник, 12 юли 2010 г.

МОЗЪЧНА БУРЯ



Разказът е публикуван в списание "Усури", брой 79/2010 . Илюстрацията е рисувана специално за творбата от художника Калин Николов.


1.
Тайната среща на високо равнище приключи успешно. Премиерът на Япония - Сакьо Йукиро и генералният секретар на Китайската комунистическа партия – Уей Хао се изправиха от креслата. Крепко и доброжелателно си стиснаха ръце. На лицата на двамата лидери се виждаха усмивки.


Заглавия на статии от китайски вестници:
СОНИ И НИКОН БЕЗ МИТО В КИТАЙ
ЯПОНСКИ КОМПАНИИ ВНАСЯТ КОМПЮТРИ НА ПОЛОВИН ЦЕНА
НАЙ-ЕВТИНИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ СА ЯПОНСКИ
ДЕЦАТА НИ ВЕЧЕ МОГАТ ДА СИ ПОЗВОЛЯТ ИГРАЧКА-РОБОТ

2.

Китаецът Чиенг Фу прибра вкъщи. Включи японския телевизор, марка “Сони”. Вместо да се появи образ, изскочи тъмен екран. На него пишеше “Няма достъп – без абонамент за услугата”.
Не успях да платя цифровата телевизия този месец, каза си Чиенг. Разбира се, че ще ме изключат.
За всеки случай пощрака с дистанционното. Появи се изображение на Мадона, която правеше шпагат и мяташе коси.
Оставили са ми поне един музикален канал, зарадва се Чиенг. После посърна. Ако не си платеше сметката за цифрова телевизия, до няколко дни щяха да му резнат и музиката.
Чиенг Фу беше безработен от два месеца. Един ден шефът го викна, плати му изработеното и му каза, че има съкращения на производствените разходи. Чиенг и още сума ти негови колеги не трябвало да идват повече на работа.
Фу се замисли за ремонта на личния си автомобил. Проклетата таратайка от ден на ден го изненадваше с все нови повреди. Малкото му останали средства хвърчаха за поправянето на трошката.
Като че ли в колата има някаква верижна реакция, мамка и, каза си Чиенг. Точно платя да я закърпят и моментално се разваля нещо друго.
Беше му скучно. Чиенг живееше самичък в едностаен апартамент. По-точно разполагаше с една стая, която му служеше едновременно за хол, спалня и трапезария. В единия и ъгъл имаше ниша, която представляваше нещо като кухненски бокс. Там си приготвяше яденето.
Чиенг Фу реши да звънне на някой приятел. Да излезе навън, да се поразходи малко пеша и да сподели тегобите си.
Взе клетъчния телефон от тоалетната масичка, когато се сети, че и той беше спрян. Заради неплатена сметка.
Чиенг Фу започна да се ядосва. Беше сам вкъщи, беше му гадно, а нямаше с какво да се разведри. Щеше да нападне хладилника ако беше сигурен, че вътре има нещо сладко. За съжаление знаеше наизуст какво има в охладителя, а то не беше много.
Чиенг включи японския компютър. Отвори наслуки някаква страница. По-точно – опита се.
На монитора пишеше “Страницата не може да бъде показана”.
Разбира се, каза си Чиенг. Не съм плащал и интернета.
В този момент, телевизора угасна, а лекото бръмчене на хладилника спря.
Изключиха ми тока, съобрази Чиенг. Мамка му, кога беше датата за плащане – 15-то число ли?
Чиенг Фу взе отново клетъчния си телефон и погледна дисплея. Беше 19 август, 2017 година.
Чиенг се помъчи да се сети за нещо ободряващо. Що не ида да пия една студена вода? Поне нея не могат да спрат. Всъщност могат, но трябва да прекратят водоснабдяването на целия блок.
Фу влезе в банята-тоалетна. Отвори кранчето на чешмата. От него прокапа тънка струйка. Докато се наведе, водата започна да намалява. На отвора на чешмата останаха само няколко капки, които все по-бавно започнаха да се стичат към мивката. Накрая и те изчезнаха.
Чиенг затвори кранчето. “Как не можах да се сетя? Два или три пъти месечно спират водата. За профилактика и хлориране.”
Фу се почувства наистина подтиснат. “Защо ли се мъча? Защо да не свърша със себе си още сега?”
Китаецът започна да мисли как да се самоубие. Да го направи като японците. Тежкарски.
На тази мисъл го наведе изобилието на японска техника в дома му.
Чиенг се зачуди. “Как точно го правеха те?” Замисли се и се сети. Да, разбира се. Сепуко или харакири. Както и да го кажеш все едно и също. Спасение от мъките.
Чиенг се замисли по-дълбоко. Ако го прави нека да е по-правилата. Сега трябваше да намери кинжал кусунгобу.
Нямаше такъв подръка.
Другият правилен начин да си направи сепуко беше с късия меч вакидзаши.
И такъв нямаше.
Чиенг продължи да мисли. Усилено.
Тогава се сети за ножовете “Гинзу”. Чудесните евтини, много здрави и много остри ножове “Гинзу”. Беше си ги купил, докато все още работеше.
Чиенг Фу отиде в кухненския бокс. Подбра най-големия и най-лъскав нож “Гинзу”.
После се върна в центъра на хола. Или спалнята. Или трапезарията. Съблече се от кръста нагоре. Падна на колене.
Обърна ножа към себе си. Хвана го с две ръце за дръжката.
Чиенг Фу концентрира всичките си физически и психически сили.
Острието на ножа сочеше два пръста вляво от пъпа му.

3.

Заглавия на статии от китайски вестници:
СКОК НА САМОУБИЙСТВАТА В ГОЛЕМИТЕ ГРАДОВЕ
МИЗЕРИЯТА ВОДИ ДО ХАРАКИРИ
СЕПУКО – СПАСЕНИЕ ОТ МЪКИТЕ
ОГОРЧЕНИ ХОРА БЯГАТ ЧРЕЗ СМЪРТ ОТ ПРОБЛЕМИТЕ СИ


Шефът на агенцията за държавна сигурност се поклони пред генералния скеретар на Китайската Комунистическа Партия - Уей Хао. Тайно се огледа. Всички уреди в работния кабинет бяха американско производство.
Генералът постави пред Уей Хао една папка и поясни:
- Другарю секретар, тук са предварителните резултати от разследването.
Уей Хао побутна папката с пръст, но не я отвори. Попита:
- Можете ли да изложите резултатите устно, другарю генерал? И по-накратко.
Все така прав, шефът на агенцията за държавна сигурност
започна да говори:
- Разследването доказа, че продуктите на японските компании “Сони”, “Никон” и “Айбо” влияят психотронно на хората, които ги използват. Все още не можем да определим самия начин на действие. Дали се касае за излъчване на определена честота, влияеща на човешкия мозък, или е някакъв друг начин за внушаване на суицидни помисли.
- Интересно. – каза председателят Уей Хао . – Предполагам, че в момента екип от учени изследва въпросните японски продукти.
- Да, другарю секретар. Но в страната ни продължава да влиза и да се продава все повече японска техника. В хода на разследването се доказа, че е благодарение на договора за освобождаване от мито, подписан с компаниите “Сони”, “Никон” и “Айбо”. – додаде с нещо като упрек генерала.
- Спрете разследването. – нареди генералният секретар.
- Но... - понечи да възрази генерала.
- Заповядвам разследването да бъде спряно незабавно! И това е заповед!
- Ще бъде ли подписана от Политбюро?
- Ше бъде подписана и потвърдена!
- Но... Защо? - смаяно попита генерала.
Дишането на секретаря Уей Хао се успокои. Лицето му напомняше на статуя от нефрит.
Уей Хао каза решително:
- Как иначе ще се справим с проблема на пренаселването, другарю генерал?

споделяне на връзка

петък, 4 юни 2010 г.

Таласъмия 2010


В старозагорските минерални бани за девети пореден път ще се проведе организираната от клуб “Уибробия” (Стара Загора) ежегодна конференция посветена на фантастичното и приказното в българския фолклор и митология - “Таласъмия 2010″. Ходил съм на това събитие. И ми хареса. Надявам се, че този път ще имам повече познати. По-надолу следва програмата.



ПРОГРАМА


Петък – 25 юни:

13:00 Официално откриване
13:15 Уъркшоп
15:00 Настолни игри. История, видове, демонстрации.
18:30 – 19:00 Ролеви игри. Лекция
22:15 – 24:00 Дискусионни групи по интереси

Събота – 26 юни:

09:00 Уъркшоп
10.00 – 12.30 „Magic The Gathering” - лекция Любомир Лисичков
14:00 - 16:00 Книгоиздаването на фантастична литература в България.
Прогнози.
Срещи с писатели, издатели и фенове.
Съвременното фантастично кино
16:00-18:00 „Градското” фентъзи. Лекция

18:00 Обявяване на резултатите от конкурса „Таласъмия 2010”. Награждаване.

19:00 Таласъмска вечер:
-чеверме
-игра на Мафия
-дискотека
-маскен бал
-излъчване на най-личен Таласъм и най-лична Таласъмеса
-български народни приказки край лагерния огън

Неделя – 27 юни:

09:00 Уъркшоп
10:00 Традиционен търг на книги.
12:00 Закриване на „Таласъмия 2010”

вторник, 25 май 2010 г.

Още един скеч писан за тв шоу "Соларис"


Телевизионни новини. Водещата чете поредната от тях:
Трагичен изход за експедицията в Сибир.
Група спелеолози се спуснаха в 15 км дупка прокопана от сондажна машина в Сибир. За съжаление от международната експедиция са оцелели само двама. Останалите са безследно изчезнали.
Камерата показва директен тв мост. Първият оцелял от експедицията е руснак. Веднага е заобиколен от лекари, които на свой ред са обградени от журналисти. Оцелелият е руснак. Той крещи буйства, изобщо държи се неадекватно. Грижливо и културно е прибран в една линейка и отведен където трябва.
В този момент зрителите виждат българският участник. Камерата го показва от кръста нагоре. Българинът е леко уморен, но видимо невредим. Лекарите го приближават за да го прегледат, но нашия ги избягва и моментално се запътва към журналистите. Те започват с обичайните си въпроси:
- Как сте? Как се чувствате? Невредим ли сте?
- Благодаря, добре. Малко съм уморен, но всичко ми е наред.
- Какво стана с другите участници в експедицията?
Българинът тъжно свежда глава:
- Боя се, че не оцеляха. Измъкнахме се само аз и Сергей.
Журналистите любопитстват:
- Какво открихте? Какво намерихте там - долу?
Нашенецът казва не много уверено:
- Мисля че открихме врата към Ада.
- Какво видяхте? - репортерите започват да се блъскат за да може всеки да изкопчи нещо актуално.
- Това ще го кажа по-късно. Имам предвид, трябва да се договоря с някоя телевизия и да разбера коя е най-/пауза/ ...отзивчива.
Репортерите леко омърлушени престават да тормозят нашенеца и да го обграждат. В този момент осъзнават, че откакто е излязъл, българинът носи по нещо във всяка от ръцете си.
Експлодират въпроси:
- Какво е това? Какви са тези неща, които носите в ръцете си?
Камерите се навеждат надолу и се вижда, че българинът носи в едната си ръка тризъбец с нещо червено по остриетата. С другата си ръка тътрузи голям почернял от сажди мръсен казан.
Отново следва въпроса:
- Тези неща от Дупката ли ги извадихте? Защо ги носите със себе си?
Българинът поглежда надолу и скромно обяснява:
- Сувенири...

споделяне на връзка

събота, 15 май 2010 г.

Таен прозорец...


По принцип блогът ми е предназначен за четене от най-запалените/хард/ултра/изпушили фенове на жанра научна фантастика. Понякога дори и те обаче имат нужда от известно разнообразие. Предложението за този кратък материал е на моят близък приятел и колега Радислав Кондаков.
И така по-надолу набързо надрасках моите десет малки тайни свързани с писането.
1. Първият си разказ публикувах, когато бях на 14 години в една книжка издадена от Младежки Дом - Кърджали. Интересното е, че само аз се представих с худ. творба, а всички останали ученици с есета и статии.
2. Първата си статия отпечатах в официалния вестник на гр. Кърджали - "Нов Живот", когато бях на 17 години. Използвах хонорара за да почерпя няколко мои приятели в най-близката сладкарница. Признавам, че това ми се струваха божи пари. Все едно са паднали от небето и не ги заслужавам.
3. Бях продал няколко разказа, когато ми казаха, че трябва да чакам два месеца за да бъде отпечатана най-новата ми творба. Ядосах се и отидох в най-известния конкурент на "Нов Живот" по това време. Вестникът се наричаше "Репортер Днес" и публикува три мои разказа за три поредни седмици. Придружени с илюстрации разбира се. :)
4. Вторият път когато реших, че получавам пари, които не заслужавам беше при публикацията на разказа "Камъни". Оказа се, че агенция "Сорос" има уговорка с "Нов Живот" да удвоява хонорарите на младите автори. Едва след като научих това реших, че мога незабавно да изхарча кинтите.
5. Пиша най-добре, когато слушам холандски ди-джеи. Тиесто и Дейвид Гуета са Върховните, но веднага след тях са холандците :)
6. Има едно човече - графоман и самозван писател, който знае наизуст всяка буква написана от мен. Инициалите му са Б.С. Интересното е, че ползва всякакви търсачки и други начини за да намери информация за моята скромна персона. По-късно повтаря всичко, което аз някога съм направил. С 5 години закъснение разбира се.
7. Опитвам се да пиша "блажно". Понякога се получава. По-честно обаче пиша "постно".
8. Говоря свободно руски и английски. Честно казано, по-лесно ми е да пиша статия на английски, отколкото на руски.
9. Тайно си мечтая да работя като професионален геймър. Не знам каква е подходящата дума на български. Може би "играч-изпитател на бета версии на компютърни игри предстоящи да бъдат пуснати в продажба"? Идеалният вариант за мен е - пет часа на ден да играя на PC или конзола и да пиша три часа.
10. Най-новият ми разказ, който написах февруари тази година, най-после е публикуван на хартия. Къде и кога - това си е моя малка тайна, която искам да запазя от гнусното човече с инициали Б.С. По принцип не съм "хейтър". Опитвам се да контактувам в рамките на добрия тон с всеки, който ми пише. Когато обаче усетя, че се опитва да ме използва с плоската идея да стане известен....
...Веднага ми идва наум цитата от Омир: "О, Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев". Ако случайно сте мой познат/фен/приятел или просто харесвате моите творби, моля игнорирайте българските графоманчета с инициали Б.С.
От друга страна горещо ви препоръчвам книгите на руските писатели Аркадий и Борис Стругацки.
Лично за мен ще бъде интересно да прочета малките тайни на Сибин и Петьо. Ако имат време и желание разбира се.

споделяне на връзка

вторник, 4 май 2010 г.

Руски награди за научна фантастика


Автор: Максим Макаренков
Превод: Ради Радев


Трябва да кажа, че различните награди, които могат да получат рускоезичните писатели на научна фантастика, са доста на брой.
По молба на моя много добър български приятел Ради Радев, написах кратка статия за най-важните и известни от тях.
"Аелита" - създадена през 1981 г. от списание "Уралски следотърсач". Една от най-старите и най-уважавани, ако може така да се каже, награди. Връчването и се провежда по време на най-тържествената част на годишния фестивал на научната фантастика "Аелита" в г. Екатеринбург.
"Беляевска премия" - най-старата руска награда. Кръстена в чест на Александър Беляев, най-известният съветски писател на научна фантастика. От 2002 г. се връчва на конференцията "Интерпресскон".
Награда АБС ― Наградата на Аркадий и Борис Стругацки. Журито се определя от Борис Натанович Стругацки. Наградата се присъжда в две категории: за най-добра художествена творба (роман, разказ, повест), за най-добро критико-публицистично произведение на фантастична тематика (статия, ревю, есе, книга).
Наградата "Бронзов охлюв" - названието на премията също е свързано с творчеството на братя Стругацки, техния роман "Охлюв по склона". Присъжда се за най-добра художествена творба (роман, повест, разказ), а също и за най-добро критико-публицистично произведение посветено на проблемите на НФ.
"Интерпрескон" - награда, връчвана за предходната година в няколко категории: дълга форма (роман), средна форма (повест), къса форма (разказ, новела); най-добра първа книга, най-добър супер кратък разказ, най-добро критико-публицистично произведение, най-добър художник―илюстратор и художник―оформител на корици; най-добро издателство. Връчва се на конференцията "Интерпрескон".
Награди връчвани по време на фестивала "Роскон":
"Голям Роскон" (за цялостен принос във фантастиката)
"Алиса" (за най-добра фантастична книга за деца и юноши),
"Фантаст на годината" (от 2003 година, за най-голям търговски успех),
"Часът на Бика" (от 2010 година, за "най-социално ориентирано произведение"),
"Интернет-Роскон" (от 2010 година, за "най-добра фантастична публикация в Интернет")
"Луната Дъга" - награда, създадена от писателя Сергей Павлов и космонавта Игор Волк. Връчва се в категории "в областта на литературата" и "за цялостен принос за развитието на руската фантастика (от 2006 г.)".
За повече информация относно наградите можете да посетите страницата Fantlab.ru, материали от която използвах и аз.
Ако тази информация е интересна, аз съм готов да напиша по-подробен материал.
© 2010

споделяне на връзка

сряда, 21 април 2010 г.

Сатирични НФ новини писани за тв шоу Соларис


Блейд и Бъфи - Убийцата на вампири се ожениха

Блейд и Бъфи сключиха граждански брак. Предвид обединяването на усилията в общата им професия е започнала масова емиграция на вампири от САЩ към Стария континент.
По непотвърдена информация част от носфератусите са се настанили в Източна Европа и моментално са започали работа като политици.

Терминатор е все по-весел(gay)

Питър Джаксън е решил да покани Дейвид Бекъм да изиграе главната роля във филма Терминатор 6. Името на артиста, поканен да изиграе лошия терминатор засега не е известно. За актьора се знае само, че е певец/циганин/травестит/гей и е роден в България.

Марс вече не е планета

На международна конференция в Прага, астрономи обявиха, че Марс вече не е планета. Темата на следващото събиране във Виена е: "Фобос и Деймос спътници ли са"? А заглавието на още по-следващата астрономическа конференция ще бъде - "Да дадем ново определение на Слънчевата Система".

Хобитът ще се очовечава

Хобитът на Толкин иска да бъде човек. За целта героят на Джон Руел ще си епилира стъпалата и пръстите на ръцете, а по-нататък планира да се подложи на операция за изкуствено увеличаване на ръста.

Нова книга на Пратчет

За новата си книга Тери Пратчет е решил да взаимства характери от В. Юго и Сервантес. Двамата герои - Рицарят на Печалния Образ и Човекът, който се смее ще бъдат обединени в новия роман на Пратчет - "Мона Лиза".

Изгониха духовете от Амитивил

Ловците на духове от едноименния филм и Екзорсистът на Уилям Питър Блати с обединени усилия прогониха всички духове от известната къща в Амитивил. Сега вече домът е напълно годен за обитаване.
Победителите са настанени под лекарско наблюдение в болница за няколко дни. Медицинските изследвания показват че психически и физически са почти здрави.
Единственото от което се оплакват Ловците на Духове и Екзорсистът са заекване, и нощни напикавания.

споделяне на връзка

петък, 9 април 2010 г.

Небесните камбани - Максим Макаренков и Олга Мареичева


Някой провежда мистериозен кървав ритуал в тихото търговско селище Синегорск. Такъв кошмар градът не е преживявал от войната. Кому и защо е необходимо да събужда зловещите сенки на миналото? В разследването се включват не само инквизиторите на републиката, но и армейският маг в оставка Владислав Воронцов, и неговият ученик.

За авторите:
Максим Анатолиевич Макаренков е роден през 1969 г. в Москва, където живее и до днес.
Публикува от края на 90-те, когато в списание "Чайка" е отпечатан разказа му "Алло, Рита". Продължава с публикации в списанието на Борис Стругацки "Полдень XXI век". В същия журнал са отпечатани неговите раскази "Крепость", "Отказник", "Я и Лёшка".
Първата му книга "Ангелите на кръвта" е публикувана от издателска къща "Ленинград" през 2008.
Журналист и редактор, работил в издания като Chip, Enter, telnews.ru. В момента работи в списание "Итоги".
http://fantlab.ru/autor4395

Олга Мареичева е родена и прекарва по-голямата част от живота си в Санкт Петербург. По образование - библиотекар-библиограф, работила няколко години в детска библиотека. Участвала е в редколегията на няколко самиздат списания. Публикувала е стихосбирката "Феникс". Също така, нейни стихове са били използвани в романа на Максим Огнев - "Пей менестрел".
Живее във Вилнюс заедно с дъщеря си.
През последните години започва да пише и проза.
http://fram.amphora.ru/author/1634

споделяне на връзка

понеделник, 29 март 2010 г.

ТИС - Такси Информационна Система


Статията е публикувана във вестник "Пари".


През последните няколко години българските фирми за
информационни технологии/ИТ/ предлагат на пазара все
по-изгодни и качествени продукти. При това те са все
по-конкурентноспособни на западните. И то до такава
степен, че се получават следните учудващи коментари от
стабилни и платежоспособни клиенти:
“Не може вашият софтуерен продукт да е толкова пъти
по-евтин и същевременно да е качествен. Моля да ни
извините, но за момента ще предпочетем западния.”
Една българско предприятие, което отскоро предлага на
пазара качествен и евтин софтуеър е фирма “Инбиз”ООД.
Тя е основана през месец май 2002г. Неин управител е
Николай Нероев.
В по-долните редове бих желал да представя един
софтуерен продукт на “Инбиз” ООД, който със сигурност
ще заинтересува собствениците на таксиметрови фирми.
Продуктът се нарича
ТИС/Такси Информационна Система/.
Главната цел на ТИС/Такси Информационна Система/ е да
автоматизира ежедневния процес, както на получаване на
информация от клиентите на таксиметровите компании под
формата на заявки/поръчка на такси за даден адрес/,
така и на обработката на тази информация с цел
съхранение за по-нататъшното и използване, и
анализиране на вътрешно-фирмените и външните процеси,
ориентирани към клиентите на таксиметровата компания
за подобряване качеството на обслужването им.
В настоящия момент операторите, които работят в
таксиметровите компании са изключително натоварени от
сравнително големия брой поръчки/заявки/, които трябва да обслужат
на ден. Дейността от приемането на заявката до
успешното и изпълване е рутинна и механична.
Автоматизирането на този процес благодарение на
информационната система осигурява възможност за бързо
и ефикасно обслужване на клиентите. Освен това
таксиметровите компании ще могат да избегнат
/евентуалното/ повторно обаждане до клиента за
потвърждение на поръчката и ще намалят разходите си за
текефонни обаждания около 30-40% минимум.
С помощта на ТИС собствениците на таксиметрови
компании ще имат възможност да извършват цялостен
анализ върху работния процес, да откриват лесно
извършени нарушения от страна на операторите или
таксиметровите шофьори. Да отговорят компетентно на
оплаквания от страна на потребителите на
таксиметровата услуга, както и да поощряват своите
редовни клиенти, наблюдавайки статистиката на тяхната
активност.
По-нататъшните перспективи за усъвършенстване на ТИС
са в следните направления:
- Отдалечена връзка между отделните инстанции на ТИС
през Интернет.
- WEB интерфейс на ТИС с възможността за работа със
системата в Интернет.
- WAP административен интерфейс за мобилен контрол
върху ТИС.
- Възможност клиента сам да регистрира заявка за такси
през WEB и WAP интерфейс.
- Електронно разплащане на клиентите с абонаментни
карти или стандартни дебитни/кредитни карти през
интернет.
ТИС вече е успешно интегрирана във водещата
таксиметрова компания “Yes&Yelow”.
Ако сте собственик на таксиметрова фирма и искате да
закупите представената по-горе система или просто се
интересувате от разнообразен български софтуеър,
можете да посетите следния адрес в Интернет:
www.intersoftpro.com

споделяне на връзка

понеделник, 22 март 2010 г.

Харлан Елисън и Терминатор


Харлан Елисън с право твърди, че филмът Терминатор на Джеймс Камерън е правен по два негови сценария писани за сериала "До краен предел", а именно "Войник" и "Демон със стъклена ръка". След сключването на извънсъдебно споразумение и изплащането на определена сума на писателя, в края на Терминатор е прибавен надпис "С голяма признателност на Харлан Елисън".
Въпреки потушаването на скандала Джеймс Камерън назовава Харлан Елисън "паразит" и използва други обидни квалификации по негов адрес.

споделяне на връзка

събота, 6 март 2010 г.

Дарете Автора


Поради проявеният интерес от страна на читатели търся спонсори, които биха желали да подпомогнат трето издание на сборника "Човек без магия"
Първа инвестиционна банка АД, банков код -
IBAN - BG55 FINV 9150 1015 4072 61
BIC: FINVBGSF
Ради Радев


Човек без магия
сборник — научна фантастика, фентъзи
автор: Ради Радев

Издателски данни:
Издадено в: България
Език: български
Кога: 2009 г.
Формат: 10x15 sm.
Страници: 152
Бележки: Второ преработено и допълнено издание
Съдържание:
Експерименти във всички посоки - Предговор от Никола Кесаровски
Стратегия в абстрактно време
Мокро време
Сеансът
Изповед
Как Aонгус стaна крал
Когато падна ангелът
Магазин за злоба
Човек без магия
Камъни
Убиец на кошмари
Грижовна дъщеря
Загадката на цар Соломон


Second edition is out of print. I am looking for a publisher or an agent

A man without magic
Collection - science fiction, fantasy
Author: Radi Radev

Publishing information:
Published in: Bulgaria
Language: Bulgarian
When: 2009
Format: 10x15 sm.
Pages: 152
Notes: Second, revised and expanded edition

Contents:
Experiments in all directions - Introduction
by Nicola Kesarovski
Strategy in the abstract time
Wet weather
Seance
Confession
How Aongus become a King
When angel falling
Shop malice
A man without magic
Stones
Slayer of Nightmares
Caring daughter
The mystery of King Solomon
Readers have expressed interest in purchasing the book when a third edition is issued.


споделяне на връзка

понеделник, 1 март 2010 г.

Кога най-после ще издадат "Досиетата на Дрезден"?


Неотдавна предложих на две български издателства да публикуват книгата "Storm Front" - първата от поредицата "Досиетата на Дрезден" на Джим Бътчър. От едното даже не си направиха труда да ми отговорят. Ответа на другото беше: "Ще проучим".
Какво има да проучват?
Още през август 2003 г. сп. "Локус" беше отделило половин страница да рекламира петата книга от поредицата за приключенията на Хари Дрезден. Отзивите бяха отлични: "Славна забава за феновете на тъмните загадки" и т.н. Сериалът "Досиетата на Дрезден" премина в България с такъв успех, че се излъчваше едновременно по AXN Sci-Fi и GTV.
Джим Бътчър е добър поне колкото Сергей Лукяненко. И пише в същия жанр. Ще се продаде в тираж колкото "Нощен Патрул". Ако не и по-голям. В англоезичния свят ценят този автор. Но не и в България.
И една любопитна подробност. Когато Джим станал известен, започнал да получава писма от фенове защо не си промени фамилията. Бътчър = Касапин. Той обаче отказал.
Мнението ми за българските издатели не е много високо. И продължава да пада.

споделяне на връзка

вторник, 23 февруари 2010 г.

Глад


Разказът е публикуван във в. "Литературен Форум" - брой 31 (472), 2.10. - 8.10.2001 г.




Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече прасета. Подушили миризмата на полуразпадналия се труп, те се нахвърляха като че ли не яли от месеци.

Имаше всякакви прасета - черно-бели "хемпшири", нерези и женски прасета, болни от нещо, което беше направило кожата им на розов килим, боядисан тук-там от тъмни петна с нездрав цвят; малки грухчовци, които разкаляният черен път бе боядисал до самите им очи; имаше прасета с различен размер, измърсени най-вече по ушите и търбусите. Някои от тях бяха толкова мръсни, че изглеждаха естествено черни, други бяха чистички, розови и закръглени отвсякъде, сякаш приготвени за илюстрация към известна приказка.

Едно се отдели от останалите и вдигна едновременно опашката и ушите си, все едно че се заслушва в нещо. Всъщност облекчаваше голямата си нужда. Щом свърши, се обърна кръгом и се загледа в изпражненията си. Бяха няколко, с различна големина. Прасето ги погълна бавно и доволно, със сумтене.

През това време останалите бяха започнали да преглъщат по-бавно. Не се избутваха стръвно едно друго, както в началото. Които се бяха наситили, се отдръпваха, а по-малките, които преди не успяваха да се доберат до вкусния труп, най-сетне достигнаха до него. Вече не се чуваше нито предишното силно грухтене, нито пронизителното квичене, съпровождащо пиршеството в неговото начало. Прасетата започнаха полекичка да се разпръскват къде на групи, къде по едно. Накрая останаха най-големите чревоугодници, като от време на време повдигаха глави и разперваха уши.

Все пак дори и те си тръгнаха, оставяйки жалките остатъци от трупа. На пръв поглед това дори не бе и труп, а нещо като парцал. Черепът и ребрата се белееха, на някои места покрити с островчета изгнила плът. Всичко това приличаше на домашно куче, смазано от каруца преди години, а след това вързано и влачено от нея. Но ако някой се приближеше и огледаше внимателно трупа, щеше да забележи нещо друго. Структурата на костите на тялото, и най-вече на черепа, изобщо не приличаше на кучешка. Те имаха определена форма, характерна за дадени животни.

Това не беше труп на куче.

Това бе труп на прасе.

споделяне на връзка

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Скеч писан за тв шоу "Соларис"



Зрителят вижда болнично легло с чаршафи стигащи почти до пода. Медицинската сестра полага млад мъж да седне на кревата. Младежът изглежда леко притеснен, но се опитва да бъде самоуверен.
Сестрата пита със служебен тон:
- Притеснявате ли се?
- Не.
- Казахте, че и друг път сте давал кръв. Колко пъти?
- Веднъж.
- От коя кръвна група казахте че сте?
- Мисля, че съм Б положителна.
Камерата показва в едър план маркуч, в който се стича червена течност.
Сестрата помага на младежа да стане и го изпраща до вратата. Казва:
- Вие отидете в другата стая да си вземете шоколадите, аз ще прибера кръвната банка.
Сестрата се спира на вратата без да се връща, поглежда към леглото и през лицето и пробягва лека усмивка. Медицинското лице излиза в коридора.
Изпод леглото изпълзява мъж с огромни вампирски зъби. Той примлясква и доволно забърсва устни с опакото на ръката си. После се изправя и камерата показва лицето му в много близък план.
Вампирът се усмихва. Единият от зъбите му проблясва.

споделяне на връзка

сряда, 3 февруари 2010 г.

ВЕЛИКАНИТЕ



Илюстрацията е рисувана специално за разказа от художника Калин Николов


Палатката, която му бе отпусната за турнира бе прибрана от сенешала, и сър Ланкстън тръгна да търси странноприемница. Яздеше из улиците на град Талиезин, когато внезапно се видя обкръжен от карети, в които се возеха благородни дами. Оглеждаха красния рицар обладаващ тъмноруса коса, велелепно лице и лешникови очи. Започнаха да му отправят предложения през прозорчетата на каретите:
- Сър Ланкстън, вероятно сте уморен от турнира. Искате ли да си починете тази вечер в моя замък? – усмихваше му се нисичка руса красавица.
- Рицарю от Езерото, фамилната ми къща е само на петстотин крачки от тук. Искате ли да ми дойдете на гости? – Дамата, която му говореше така се беше навела, че щеше да падне от каляската.
- Извинете ме скъпа лейди, но прекарах уморителна нощ. Искам да намеря уютна странноприемница, където да отседна. – скромно отвърна Ланкстън.
Дамите се спогледаха. “Явно някоя ме е изпреварила”, мина една и съща мисъл през главите им.
По пътя се зададе рицар. Сър Ланкстън се наежи. Не си беше сложил шлема, но все още беше в доспехи. Ако рицарят го предизвикаше на двубой – добре. Но ако го нападнеше внезапно... Трябваше да го гътне от коня без да му даде възможност онзи да го уцели с копието в главата.
Рицарят сведе оръжието си. Ведро каза:
- Здравейте, сър Ланкстън.
- Нека конят ви никога да не се уморява! – отвърна на поздрава рицарят от Езерото.
Ланкстън се почувства леко разочарован. След като победи в турнира, май че доспехите и герба му бяха станали известни на всички. Изглежда в град Талиезин нямаше кой да го предизвика на двубой.
Накачулилите го дами започнаха да се разотиват. Ланкстън почти не им обърна внимание. И без това след снощи някои телесни части му се бяха зачервили и поожулили.
“Ако си сложа доспехи, в които не могат да ме разпознаят, всички рицари, които предизвикам ще приемат двубоя”, сети се рицарят от Езерото.
Спря се пред една ковачница и влезе. Вътре беше светло и миришеше на пушек. Имаше магически пещи и други вълшебни машини. Сър Ланкстън пренебрегна двамата калфи и отиде при майстора. Ковачът бе млад и чернокос, с мощни гърди и издути вени по ръцете.
- Какво желаете, почтени сър? – попита майсторът.
- Искам да ми изковете черни магнитни доспехи по моята снага. Искам също черен шлем и щит със същия цвят без изписан герб върху него.
Ковачът отново го измери с поглед. Рече:
- Разбирам вашето желание. Вие сте онзи, когото назовават Рицарят от Езерото, нали?

2.

Сър Ланкстън седеше сам на една маса в странноприемница “Кахун” и пиеше някакво питие направено от ананасон. Беше облечен в бяла памуленова риза и кожен брич с цвят на пръст. Тежките доспехи бе захвърлил в наетата от него стая. Ханът беше почти празен, имаше само една компания от трима мъже и също толкова на брой жени, които пиеха кротко и говореха приглушено. С неестествено острия си слух, Рицарят от Езерото успя да долови няколко думи явно насочени към неговата скромна особа: ...”Много е як...Виж го само какви мускули има... Всъщност той възкачи Аонгус на трона...”
Стана му неудобно и се опита да не ги слуша.
В странноприемницата влезе някакъв мъж, висок не повече от пет стъпки. Джуджето се огледа достолепно, съзря сър Ланкстън и с превзета крачка се доближи до него. Гледаше нагло, беше облечен в черно, а на врата си носеше златна верига. Въпреки хилавите мускули, лицето му имаше свирепо изражение, показващо на всеки, че може да стане опасен ако го раздразнят. Дребничкият мъж се приближи до масата на Рицаря от Езерото и попита:
- Сър Ланкстън, може ли да поговоря с вас?
- Заповядайте, уважаеми сър.
Джуджето седна, от кесията на кръста си извади малка луличка, натъпка я и я запали. Прилягаше му, понеже имаше обратна захапка и лулата се наместваше идеално.
Подхвана:
- Аз съм сър Беван от град Желдеб. Искам да ви предложа да спечелите слава, сър Ланкстън.
- Как?
- В нашето градче дойдоха да живеят двама великани. Зверове. Грабят каквото им скимне, понякога изнасилват. При идването си убиха двама души за да покажат силата си, и сега никой не им се противи.
- Ако плащате дан, в града ви трябва да има кралски гарнизон. Нямате ли Нощна Стража? Или Дневна?
Сър Беван въздъхна:
- Имаме Градска Стража, състояща се от десетмина мъже. Те се правят, че не виждат великаните и онези им отвръщат със същото. Изобщо не се закачат едни други. Когато великаните почнат с безобразията си, стражите внезапно си намират работа на другия край на града.
- Страхливци. – небрежно процеди Ланкстън.
- Рицарю от Езерото, тук в Талиезин няма да спечелите слава. Никой няма да се съгласи да се бие с вас.
- Ще видим. – рицарят се сети за черните доспехи, които вече се правеха.
- И все пак ваш дълг е да браните слабите и беззащитните.
- Вярно е. А вие защо не се съберете и да изгоните великаните?
- Никой не иска. Нашите хора не са бойци. Страх ги е.
- Къде се намира град Желдеб?
- Няма да ви лъжа, доста далеч е. Почти на границата с кралство Дилия. Ако искате ще ви заведа. – с готовност предложи дребосъка.
- Сега е невъзможно да замина. Трябва да оставя малко злато във фамилния си замък Карт и после ще дойда.
- Обещавате ли? – примоли се Беван.
- Ще се бия с великаните. – отсече Ланкстън.

3.

Сър Ланкстън се намираше на не повече от хиляда крачки от Желдеб, когато съгледа двама селяни с коси стърчащи във всички посоки. Те вървяха в неговата посока – към града и дърдореха нещо. Носеха дълги тояги, подострени от едната страна. “Виж ти колко са ги наплашили великаните”, каза си рицарят.
Селяните се обърнаха и го видяха. Разпериха ръце по странен начин. Сбърчиха вежди и почнаха да гледат свирепо. После се посъветваха на език, който в първия момент сър Ланкстън не можа да определи. После се сети – говореха на дилийски. Странна работа, защото живееха в Агарта, въпреки че границата с кралство Дилия беше наблизо.
- Харля бурля барля. – изломоти единият рошав селянин.
- Харля бурля бу. – отвърна другият, чиято коса бе не по-малко чорлава.
Двамата се разделиха, вдигнаха тоягите и заеха позиция за атака. После го нападнаха от двете страни.
Сър Ланкстън не си направи труда да активира плазмения връх на копието си. Светкавично удари с дръжката единия селяк в гърдите. Тоягата на другия се засили към шлема му.
Рицарят се наведе, допирайки гривата и селянина не можа да улучи. Ланкстън пришпори коня към него. С един удар на копието си изби тоягата от ръцете му и онзи побягна.
Поваленият селянин остана да лежи на земята. Държеше се за гърдите, пъшкаше и ругаеше на дилийски.


Град Желдеб беше съвсем обикновен на вид. Имаше три широки улици, на които можеха да се разминат каруци. Останалите бяха по-малки, достатъчни двама конника да яздят рамо до рамо. Имаше и няколко съвсем тесни улички, колкото по тях да мине пешеходец.
Хората обаче се държаха странно. Жените сякаш изобщо не виждаха красния рицар. Подминаваха го без да го погледнат. Ланкстън се учуди. Свали шлема и го закачи на седлото. Следващия път когато се размина с група селянки, умишлено проследи очите им. Не го видяха. Отминаха го като крайпътен храст, дори зениците им не се помръднаха. Говореха на дилийски.
Мъжете използваха същия език. Само че те го гледаха. И то злобно. Вървяха така, че да подплашат коня му, опитваха се, докато се разминават с него уж случайно да закачат с рамо стремената му.
Ланкстън се ядоса. Слезе от коня и го поведе за юздата. Срещу него вървяха двама селяни. Гледаха го нагло в очите и обсъждаха нещо на дилийски. Когато се разминаха, двамата си казаха нещо на висок глас и започнаха нагло да се смеят. Не се държаха с нужното уважение.
Рицарят от Езерото пусна юздата на коня и бързо се завъртя. Ритна отзад единия селяк, така че онзи подскочи. После Ланкстън се изплю в лицето на другия. Двамата видимо се изплашиха и побягнаха.
“Тук всички говорят на чужд език и се държат странно”, каза си сър Ланкстън.

4.

Рицарят от Езерото се установи в странноприемница “Люгобелинос”. Остави старите и новите доспехи, и снаряжението си в стая на втория етаж, заключи я, и слезе долу в хана да пийне нещо освежително.
На най-хубавата маса в средата на залата седеше сър Беван. Пиеше вино и пушеше лула. Ведро рече:
- Хербама...- ъ-ъ... Здравейте, сър Ланкстън.
- Здравейте, сър Беван.
- Почитаеми рицарю, тази странноприемница е моя. Докато сте отседнал тук, можете да хапвате и пийвате на воля. Няма да плащате за нищо.
- Благодаря ви уважаеми сър. Може ли да ви попитам нещо?
- Питайте.
- Защо всички тук се държат като дилийци? Обличат се като тях и говорят на дилийски език. Впрочем и друго нещо ми се стори странно. Жените изобщо не ме виждат, а мъжете - напротив търсят повод да се заядат и да се сбият с мен. Но не в честен рицарски двубой, а само когато имат числено превъзходство. Нима тук мразят агартинците? Все пак живеем в кралство Агарта.
Сър Беван въздъхна, изпускайки кълба пушек.
- Не забравяйте, че град Желдеб се намира на границата. Само допреди сто и двайсет години е бил провинция на Дилия. А само преди двайсет е бил село, а не град. Точно четирима души тук имат чист агартински корен. Останалите твърдят че са дилийци.
- И вие ли се смятате за дилиец?
- И аз. – каза сър Беван.
Ланкстън замълча. Всички в хана му изглеждаха дребни. Имаха деформирани лица и сплескани отзад глави. Май имаше нещо вярно в това, че са дилийци.
Рицарят от Езерото беше с половин стъпка по-висок от средния човешки бой, но застанал до който и да е желдебец(или желдебчанин?) би изглеждал направо гигант. Възможно е исполините, които ги тормозеха, да са просто много едри хора.
- А великаните? – попита Ланкстън.- По едри ли са от мен?
- Много по-големи. – увери го Беван.
“Може и да преувеличава”, каза си Ланкстън. Запита:
- Ще ги видя ли скоро?
- Да. Всяка вечер слизат от близкия хълм.
Прислужницата донесе още една кана вино и чаша, избягвайки да поглежда към сър Ланкстън. Сър Беван наля и вдигнаха наздравица. Слугинята се върна и донесе огромна чиния с нарязано приятно ухаещо филе от зуброелен. Все така гледаше или към масата или към Беван.
Рицарят от Езерото не издържа:
- А защо жените сякаш не ме виждат или ако очите им случайно попаднат върху мене, гледат с празни зеници? В столицата Талиезин или пък в моя роден град Карт ми се нахвърлят като драконови мухи.
Беван въздъхна:
- Тук мразят агартинците. Женят се само помежду си или пък за пришълци от съседното кралство.
- И вие ли ме мразите?
- Аз не ви мразя. Освен това макар, че притежавам тази странноприемница, аз съм търговец. Пътувам много. Свикнал съм с всякакви хора. Макар, че да ви кажа честно и аз съм женен за дилийка.
Сър Ланкстън отпи от чашата, после си взе няколко парченца зуброеленско и почна да дъвче с наслаждение.
Някъде отвън се чуха викове, пиянски ругатни и звук от чупене на нещо.
Сър Беван се притесни:
- Великаните дойдоха.
- Така ли?
- Да. Обикновено ако има човек пред хана го бият, докато не може да помръдне. Или, както е сега чупят и блъскат всичко, което им попадне пред очите.
- Знаете ли, бях поръчал да ми направят черни доспехи, понеже ми омръзна да ме разпознават и да не искат да се бият с мен. Обаче реших да ги продам на вашия ковач или на вас. Отсега винаги смятам да се бия с моите доспехи, моят герб и моето име. Вашият град е странен. Не можеш да мразиш някой, който виждаш за първи път, или просто е различен от тебе.
Шумотевицата отвън се усили. Сър Беван взе поугасналата си лула и започна все по-бързо и по-бързо да дърпа от нея. Отстрани изглеждаше смешно.
Беван попита:
- Ще се биете ли с великаните, сър Ланкстън?
- Да. Отивам в стаята да си взема старите доспехи и меча.
- Добре. Аз ще изпратя няколко слуги с ведра вино. Дано успеят да ги задържат отвън, докато вие излезете.

5.

Сър Ланкстън излезе пред хана. Беше облечен в старата си броня, на която лъщеше неговия герб. Включи меча си. Снопа светлина блесна в мрака събрал светлината на хиляди факли.
На няколко крачки от него имаше двама грамадни мъжаги, също облечени в доспехи. Единият бе отметнал забралото на шлема си и се опитваше да изпие ведро вино на един дъх. На безопасно разстояние се беше събрала тълпа зрители. Гледаха сър Ланкстън почти със същата омраза, с която зяпаха и към гигантите. Великанът изпи ведрото и го запрати с все сила. Съдът полетя далече, някъде над покривите на близките къщи.
Рицарят от Езерото огледа враговете си. Единият беше с една длан по-висок от него и също толкова по-широк в раменете. Изглеждаше добре сложен.
Другият беше с една глава по-висок от Ланкстън. Беше и неимоверно дебел. Бронята му приличаше на безформен железен чувал, изглежда бе специално правена за него.
Двамата започнаха да крещят нещо към Ланкстън. Говореха на дилийски. Рицарят от Езерото не разбираше този език. Великаните размахаха огромните си боздугани от волфтитан, от чиито кълба стърчаха множество лъчи сфазирана плазма, дълги един пръст.
Този език сър Ланкстън разбираше. Започна да се движи, така че нито за миг да не остава с гръб към единия от враговете.
Боздуганите засвистяха. Рицарят от Езерото ги отбиваше като подлагаше щита или меча си. Зрителите отстрани започнаха да крещят на дилийски.
Сър Ланкстън реши да удари първо дебелия гигант, онзи който пиеше вино, когато излезе. Дебелакът се усети, дръпна се крачка назад и спусна забралото на шлема си, гледайки го с омраза през процепа. Рицарят бързешката подскочи към него и заби плазменото острие на меча си в пролуката за виждане.
Великанът падна покосен.
Смаян, другия гигант се съвзе и замахна с боздугана. Рицарят бързо се отдръпна встрани. Боздуганът се удари в земята. Сър Ланкстън хвърли щита си, хвана меча с две ръце и нанесе мощен удар.
Чу се отчаян рев. Дясната ръка на великана падна на земята, отсечена малко под лакътя.
Гигантът изрева и побягна. Така наранен едва ли щеше да оцелее.
Сър Ланкстън беше останал без дъх, но по него нямаше и драскотина. Усещаше познат огън да минава през всички жили на тялото му. Както при всяка битка. Сърцето му туптеше силно, очите му виждаха само бягащия враг, в главата му минаваше само една мисъл: “Бий! Убий! Натъпчи го в земята.”
Рицарят от Езерото постепенно се успокои. Около него почнаха да се разнасят одобрителни възгласи. Няколко от зрителите на битката май все пак знаеха агартински, понеже дочу: “Видя ли как още като излезе докосна шлема с ръка! Сигурно му носи късмет..”
Сър Ланкстън се обърна и влезе в хана. Беван кръжеше около него, надигаше се на пръсти и се опитваше да го потупа по гърба.
Ланкстън пое дъх и каза:
- Един храбър рицар може да има по-голямо сърце и от най-грамадния великан.

споделяне на връзка

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...