Онлайн книжарница

събота, 22 декември 2012 г.

Надзирателят на резервата


1.

- Космически патрул, планетата Пропус във вашия обсег ли е?

- Да.

- Налага се да проверите какво става с тамошния надзирател.

- Какъв надзирател?

- Планетата Пропус е резерват. Адам Джордж е тамошният управител, отговорник по дивеча, ловен и дежурен надзирател.

- Един човек за всички тези длъжности?

- Планетата не се посещава често.

- Какво е станало с този Адам Джордж? Имам предвид, щом е назначен на всички тези позиции, би трябвало да е способен човек?

- Такъв е. Но последното съобщение, което получихме от него, бе много странно. Момент, ще ви го прочета: „Господа, наскоро се присъединих към прайд гайтъри и отивам да живея с тях.”

- Човекът, който отговаря за цяла планета-резерват, се е смахнал?

- Космически патрул, вие ще проверите това.





Преди малко бяхме на лов с моите осемнайсет гайтъра, но за съжаление луупата бе малка и не можа да стигне за всички. Сега лежим, за да ни се посмели храната, и после пак ще тръгнем да ловуваме. Нося само лазерен пистолет, понеже пушката ми тежи при дълги преходи; ако я бях взел можех да застрелям някоя жизела, но това значи да превърна гайтърите в храненици. Един гайтър има нужда от много месо. Големи животни са – средната им дължина е около петнайсет фута без опашката; най- високи са в средата на гръбнака: около шест фута. Муцуната им е издължена и леко заострена, имат осем кучешки зъба с дължината на човешки палец и около четиридесет по-малки. Предната част на тялото им е с жълто-сив цвят, когато са спокойни гривата им прилича на вчесана и е с цвят на потъмняло злато; долната част на снагата им е сива, краката им потъмняват, а лапите им са чисто черни и с огромни нокти.

Гайтърът, който използвах за възглавница, ме перна, и аз му отвърнах с „парен чук” в хълбока. Ако не отговарям със същата сила на закачките им вероятно e да ме помислят за плячка. Гайтърът изръмжа и изгъргори – приемаше ме за равен.

Не мисля, че има нещо нередно в това дето започнах да обикалям с прайда. На предишната планета бях най-обикновен ловен надзирател. Личният състав на резервата бе съставен изцяло от туземци. Те са ниски, грозни и не говорят гинглиш. Понякога бе трудно да се погаждаме. Още по-често ме разбираха неправилно и това пораждаше недоверие и злоба.





Внезапно чух злобното журчене на лазерни пушки. Шест гайтъра паднаха на място. Един от тях май бе само ранен, понеже започна да ръмжи приглушено. Аз се хвърлих и започнах да се търкалям. Спрях се в една плитка яма. Извадих пистолета и подадох част от главата си навън. Бракониерите бяха най-малко десет на брой и стреляха по мен и гайтърите. Бяха залегнали, но не зад прикрития, а кой където свари.

Прицелих се в главата на най-близкия и натиснах спусъка. Челото му избухна. Останалите насочиха огъня си към мен и побързах да се притая на дъното на ямата. Припомних си как реве ранен гайтър и се опитах да завия по същия начин. Чувах тежкия тропот на лапите на оцелелите животни. Умници. Използваха това, че бракониерите сега стреляха само по мен и бързаха да избягат. Май пушките на незаконните ловци бяха с рубинови лазери, понеже се усещаха известни паузи в залповете. Не смеех да повдигна глава; върху мен хвърчаха буци пръст. Завоня на пушек и пепел. Отново изревах като гайтър в неволя. Чух ответен зов.



2.

Кайл Нийсън и Дейвид Джеймс засякоха местоположението на Адам Джордж по клетъчния му предавател. Спуснаха бавно кораба и включиха камерите на максимално увеличение.

Нийсън каза:

- Дейвид, гледай! Имало е битка!

- Да. И Джордж май е загубил. Може ли да оставят сам човек да отговаря за цяла планета-резерват?

- Дейв, спускай внимателно кораба. Аз ще приготвя лазерната картечница, ако видя някой гад.

Корабът зависна на трийсетина фута, но наблизо се виждаха само гайтъри и трупове.

Кайл попита:

- Дейв, да взема една пушка и да изляза сам, а? Ти ще ме прикриваш с картечницата.

- Наоколо се виждат само трупове и животни. Ще сложим по една бронежилетка и излизаме и двамата.

Космическият патрул, състоящ се от Дейвид Джеймс и Кайл Нийсън, напусна кораба бавно и предпазливо. Носеха тежки лазерни автоматични пушки с голям калибър.

Гайтърите ръфаха телата на бракониерите, но около трупа на Адам Джордж бяха изградили нещо като почетен кордон. Дейвид понечи да вдигне пушката си. Кайл го стисна силно за ръката и го сряза:

- Какво правиш? Искаш да ни изядат и нас ли?

- Но това са били хора! Те ги ядат!

- Съгласен съм, че би трябвало да ги спрем. Обаче погледна ли колко са?

Дейвид се огледа и видя че бяха се събрали доста прайдове. Общия брой на животните вероятно беше над сто.

- Кайл, трябва да огледаме трупа Адам Джордж. Нали затова ни изпратиха?

- Ще го видим. Но ще се приближим бавно и полека. Не мисля, че гайтърите са убили надзирателя. Направили са го бракониерите. Не виждаш ли, че животните пазят приятеля си?

Двамата предпазливо доближиха до тялото на Джордж. Наобиколилите го гайтъри се поразпръснаха, но леко ръмжаха.

По трупа на Адам Джордж имаше няколко рани от изстрели на лазерно оръжие. И нито драскотина от нокти или зъби.

Дейвид Джеймс и Кайл Нийсън проумяха какво е станало.

- Тук е имало война. – каза Кайл.

- Бракониерите са нападнали прайда на надзирателя. И после той или някой от гайтърите е успял да извика помощ. – възстановяваше събитията Дейв.

- Досега мислехме, че това са най-обикновени животни, които ловуват групово.

- Оказа се, че могат да общуват помежду си. И да се организират. Гледай –Кайл посочи. – Бракониерите са убили двайсет-трийсет гайтъра, докато се съберат достатъчно животни за да надделеят.

- Сега ги ядат, за да си отмъстят за жертвите между тях и за убития приятел.

- Трябва да погребем Адам Джордж. Гайтърите ще оглозгат бракониерите, но няма докоснат тялото на приятеля си.

Двамата отново огледаха Адам Джордж. Беше добре сложен мъж на около петдесет години. Сивобялата му коса стигаше до раменете, а брадата със същия цвят – до гърдите. Бе облечен в къси сивобежови панталони и мръснобял потник. Дори в смъртта си изглеждаше достолепен, а отворените му очи гледаха умно.

- Виж очите му, Дейв. Бил си е съвсем нормален. Просто поради някаква причина е решил да живее заедно с гайтърите.

- Кайл, ще ида до кораба да погледна в досието му каква религия е изповядвал. Мисля, че трябва да го погребем и да поставим кръст или надгробен паметник.

Гaйтърите започнаха да ръмжат. Отново започнаха да се събират около тялото на приятеля си в нещо като почетна стража. Наложи се Кайл и Дейвид да се поотдръпнат. Внезапно Кайл забеляза:

- Виж му ноктите на ръцете. Оставил ги е да пораснат цели три инча.

- Живял е с гaйтърите. Все пак му е повлияло.

Зверовете се опитваха да избутат Космическия патрул по-далеч от трупа на Адам Джордж.

Кайл се опита да обясни:

- Вижте, приятели, налага се да го погребем. И да поставим надпис на гроба му.

Гайтърите заръмжаха по-силно. Някои от тях започнаха да ровят с лапи земята. Други замахваха и драскаха нещо по близките дървета.

Дейв се стресна:

- Кайл, те се опитват да пишат! Погледни! Някои от тях успяха да очертаят буква!

Наистина поне десетина гайтъра несръчно, но все пак разбираемо бяха написали буквата „А”.

Други два от зверовете копаеха. Ровеха земята с мощните си лапи, а ноктите им дълбаеха като миниатюрни багери.

- Копаят гроб. – рече Кайл. – Те искат да погребат приятеля си. А не ние.

Още два гейтъра започнаха да оформят четвъртитата голяма дупка, която все повече заприличваше на гроб.

Кайл предложи:

- Да си тръгваме. Гайтърите ще погребат Адам Джордж. Те го считат за един от тях.

Точно преди да влязат в кораба Дейвид каза:

- Знаеш ли, когато човек дълго живее със скотове, поне малко озверява…

- … А животните се очовечават. – довърши Кайл.

събота, 15 декември 2012 г.

Последният шаман - Наталия Тисовска


Романът "Последният шаман" (укр. — «Останній шаман») на Наталия Тисовска докосва границите на различни жанрове: в книгата читателят ще намери и криминална интрига, и фантастичен свят на различни персонажи от украинската митология.
Журналистите Юрас Булочка и Лина Оверченко разследват мистериозно престъпление – в малък провинциален украински град е убит бивш политически затворник, който, излежавайки присъдата си през съветската епоха в лагерите „за особено опасни престъпници”, започва да се увлича по шаманизма. В разследването на журналистите им помагат нявка и хованец – митични същества, които ще стигнат първи до истината. А тази истина, както се оказва трябва да се търси не само в материалния, а и в нематериалния свят...
Едновременно опасните и забавни приключения на Юрас Булочка и Лина Оверченко в нашия свят, а на нявката и хованеца в мистичния и отвъден свят не оставят читателя равнодушен.

За авторката: Наталия Тисовска е писател и преводач, завършила магистратура в университета Лейкхед (Канада). Автор на остросюжетните романи "Соло за компютър", "Ухапването на огнения змей", "Последният шаман".За романа "Трите тайни на Великото Езеро" получава награда на Националния литературен конкурс «Коронация слова — 2011».

петък, 23 ноември 2012 г.

Flying Minds by Radi Radev



A collection of fictional short stories designed to encourage creative thoughts and alternative thinking. Radi Radev has a futuristic style of writing and puts imagination into these stories.

“Here you will find brave experiments in all areas supported by author’s superb style. Even more… The author let himself play a tricky game walking on the edge… There is a man in our folklore, which, in his fear, starts running in all possible directions simultaneously. The book of Radi Radev is a strong argument that a simultaneous movement in all directions is not only possible and interesting in the fantasy literature but is also a good promise for his following books.”
Nikola Kesarovski (1944-2007)

Purchase: Amazon Kindle
Barnes & Noble Nook
Kobo  
iTunes

бутон за споделяне

Адреналинов сумрак - Юрий Муляр


18-те кратки фантастични разкази от първия сборник на автора Юрий Муляр, по мнение на читателите, стилистически смътно напомнят на ранните творби на Р. Шекли и Х. Харисън. Така, в късия разказ "Най-добрият от най-добрите" ще се срещнем с отзвук на тема имплантирани органи, която навремето се хареса на читателите на "Бил галактическия герой" от Хари Харисън. Обаче, Юрий Муляр по своему и много успешно се възползва от творческото откритие на великия писател на научна фантастика, и малкия тематичен заем по никакъв начин не нарушава лайтмотива на произведението.
В "Анонимна смърт" може да се види нова интерпретация на темата "престъпление и наказание", въплътена в "Портокал с часовников механизъм" от А. Бърджис. Въпреки това, сюжетите на тези произведения се основават на различни принципи, също така и възгледите на двамата автори за средствата за защита от престъпници се намират в противоположни равнини ...
Нестандартното решение на отговорността при получаване на човешка власт над съдбите на други хора в историята "Бог" също не оставя читателите безразлични.
Следващият разказ "Стани, брат!" без съмнение позволява още веднъж да осъзнаем необичайната ценност на съществуването на всяка уникална личност.
Предупреждение за мнозина ще бъде кратката история "Последното желание" , обясняваща до какво може да доведе неконтролируемото желание да се измени света.
"Умното желязо Уен Дип" най-малко категорично показва, че страстта на изкуствените хуманоидни същества не винаги води до положителни резултати, дори ако не се нарушават известните закони на роботиката на Айзък Азимов.
Малкото хумор в "Бартер" може да натъжи читателите - ако си представят, че главният герой няма право да направи грешка в избора на едно единствено правилно решение.
И, разбира се, не може да се пропусне вечната тема за любовта! В този случай - как е възможно да изглежда в бъдещето ("Любов по неволя").
"Биомаса" - лек за четене разказ, и в същото време почит към творчеството на Робърт Шекли,с необятните си пленителни представи на далечни неусвоени светове.
Донякъде самостоятелен в сборника е историята "Още вчера" - безсмислието на стремежа на главния герой да промени себе си, дори и в лицето на неизбежната смърт...
"Мъртва колекция" ще накара читателят да бъде искрено съпричастен със съдбата на получовек-полуробот, който в екстремни обстоятелства, трябва да се изправи пред неизбежния избор на идентичност.
Микс от кратки произведения, в които главните герои, събития и комбинации се различават значително, създава трайно впечатление за интегритета на целия сборник. В тази книга няма лековати творби добавени с цел увеличаване на обема и. Затова пък човек може да се наслади на което и да е прозиведение на Юрий Муляр без каквото и да е напрежение във всяка ситуация и при всякакво състояние на душата! ..

Муляр Ю.П., Адреналінові сутінки (збірка фантастичних новел). — Чернівці: видавництво «Місто», 2007. — 128 с.

Муляр Ю.П., Адреналиновые сумерки (сборник фантастических новелл). — Черновцы: издательство «Місто», 2007. — 128 с.

Об авторе: Юрий Петрович Муляр родился 10 марта 1964 г. в г.Чертков Тернопольской обл. Украины. В прошлом кадровый военный, офицер ПВО, ныне — майор запаса ВС Украины. Два высших гуманитарных образования. Женат первым браком — двое взрослых детей. Ныне — социальный работник в негосударственной общественной организации «Народна допомога» (Черновцы). Более 10 лет пишет короткую и очень короткую фантастику. От случая к случаю печатается в различных масс-медиа. В 2007 г. на собственные средства выпустил в черновицком издательстве «Місто» сборник фантастических новелл «Адреналиновые сумерки» (на украинском языке). Не является членом ни одного литературного союза или политической партии.
Блог:
www.samete.blogspot.com

петък, 2 ноември 2012 г.

Мисия - Роман Росицький





Роман Росицький
«Миссия»
Роман Росіцький
«Місія»

Във фантастичния сборник "Мисия" е включена едноименната повест и двадесет кратки разказа. Място на действие на произведенията - Земята и далечните светове. Ето за какво се разказва в най-значителните творби от този авторски сборник...
Историята "Резерват" повдига въпроса за националната идентичност в един глобализиран свят. В едно село, изведнъж се появява аномална зона, в която не работят електронните уреди, а в хората, които имат два родни езика, възникват здравословни проблеми. Журналистка, която е дошла да търси интересен материал се запознава с местния жител дядо Корней, който я превожда покрай баражите и постовете с помощта на резбована дървена дъска върху която има приспособление наподобяващо електронна схема. На новия човек в пределите на Зоната обръщат внимание и агентите от Службата за безопасност...
В "Завръщането на Звездният странник" се разказва за първата междузвездна експедиция на хората, претърпяла фиаско почти веднага след излизането на космически кораб от Слънчевата система. Двамата оцелели членове на екипажа в останките на кораба продължават да пътуват безнадеждно. Среща с извънземен кораб рязко променя хода на събитията ...
Разказът "Ангел" разказва историята на един далечен свят, където хората се забавляват, като гледат движещи се картини на небесните художници, които създават изображения от цветен дим чрез лъчове на въображението. Една от посетителките на това представление предотвратява клане, регулярно подбуждано от организаторите за повдигане на рейтинга на избран от тях художник.
В "Грешка", изследователите са изправени пред странна цивилизация, чиито членове кротко позволяват да бъдат отвличани от служители на култ, които им дават в замяна гнусни същества подобни на паяци. В крайна сметка се оказва, че паяците са симбионти на аборигените и помагат на този свят да преживява трудните времена.
В "Лов" представител на чужда цивилизация, която унищожава вредните форми в сферата на живота, помага на земно момиче да намери себе си в творчеството.
Разказът "Среща" разглежда въпроса за чистотата на отношенията между мъжете и жените. В далечен свят представителите на двата пола са разделени от просторите на океана, защото какъвто и да е контакт помежду им поражда спонтанно възникваща термоядрена реакция: така природата се отплаща на човека за безотговорността и нехайството. Въпреки това, главният герой на историята е сигурен, че предстоящият контакт с избраницата му ще бъде доказателство за това, че учените погрешно са идентифицирали причините за термоядрените експлозии ...
В "Случайностите са недопустими", изследователка от Земята умира на извънземна планета заради неприятен инцидент. Местните жреци-учени синтезират ново тяло, в което възвръщат душата и.
Повестта "Мисията" разкрива изключително мрачен свят, много подобен на Земята. Главната героиня на историята е представител на междузвездната мисия от одобрени Планетарни Стражи, и търси сътрудник, за да запази крехкото равновесие на силите на нещастната планета. Такъв човек се намира, и в процеса на обучение той се учи да работят заедно, и да преодолява своите човешки слабости, което е необходимо за изпълнението на много задачи. В края на краищата, той научава, че е срещнал чужденец, доброжелател на неговия свят ...











петък, 19 октомври 2012 г.

Списание за научна фантастика "Дракус"






"Дракус" е сезонно (4 пъти в годината) издание за фантастични, криминални, фентъзи и разкази на ужаса.
Ориентирано е към български автори, единственото изключение е рубриката "класика".

неделя, 14 октомври 2012 г.

Украинска антология на ужасите



В съветско време, наличието в украинската литература на произведения от жанра хорър донякъде се отричаше, въпреки че ужасите са изключително значими от самото си създаване, а Николай Гогол, роден и израснал в региона на Полтава по право е смятан за един от световните класици в жанра. Опит да представи на съвременния украински читател истинското състояние на нещата е "Украинска антология на ужасите" - без съмнение, най-страшната книга в историята на Украйна.
Освен това е всеобхватна! Разбира се на 800 страници има място за фолклор ("Свиждане с мъртвите", "На гости у покойник", "Приятелка-вещица", "Пътуване на Богородица до Ада" и др.), произведения на класиците на украинската литература от дооктомврийския период (Григория Квитки-Основьяненко, Николая Гоголя, Пантелеймона Кулиша, Михаила Коцюбинского, Ивана Франко), редица по-малко известни автори от този период, въпреки твърденията на критиците - дори и почитания в СССР Юрий Яновски. Представени са и съвременни автори (Валерий Шевчук, Юрий Винничук, Тимур Литовченко, Марина Ломонос, Евгений Баран, Олесь Бузина, Генри Лайон Олди и др.).
Включените в антологията творби са вълнуващи, динамични, загадъчни. И разбира се - страшни! ..


Антологія українського жаху/Упорядкувач Василь Пахаренко. — Київ: Асоціація підтримки української популярної літератури, 2000. — 800 с.

Антология украинского ужаса/Составитель Василий Пахаренко. — Киев: Ассоциация поддержки украинской популярной литературы, 2000. — 800 с.



четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Ад - Алексей Спейсер Кацай




Кореспондентът на столичен вестник Роман Волк идва в града на своята младост Гременец с мисия от редакцията: да отрази местните избори за кмет. В същото време, като хоби Роман иска да изясни откъде идват "раздутите сензации": защото един столичен "жълт" вестник твърди, че в Гременец местните жители са видяли странни светлини в нощното небе, които много наподобяват на НЛО! Обаче бившият боец от специалните части Волк има предположения, че "огньовете" повече наподобяват на секретно лазерно оръжие използвано за изгаряне на ретината на пилотите на бойни самолети...
В разгара на изборната кампания в Гременец се влошават телефонните връзки, намаляват и електрическите мощности. Когато в местният нефтопреработвателен завод избухва пожар, там със скоростта на стрела пристига сегашният кмет Олег Паламаренко, взимайки със себе си столичния журналист Роман Волк. Оказва се, че е имало земетресение, напълно унищожило нефтопреработвателният завод и най-близката градска зона - Юнак. Психически и физически смачканите хора изпадат в масова психоза. Появяват се и първите признаци на противопоставяне на религиозната секта "Прозрачно братство" срещу неформална организация, която е под ръководстовто на стария неприятел на Роман, бившия криминален авторитет Хемонович с прякор "Хегемон".
В издигащата се на земната повърхност лава плуват невероятни скални образувания, на които хората дават название: "кременяки". Това е - подземна форма на живот! Именно кременяките са предизвикали земетресението и появата на още от тях предизвиква ново изригване на магма. Но и това е малко: над разрушената градска зона Юнак се появяват... летящи чинии, които започват бойни действия срещу кременяките. Сектата "Прозрачно Братство" ги боготвори за това, НЛО стават божества за сектантите, нещо като противовес на кременяките сатанисти.
Впрочем, и едните и другите същества са само стари врагове, живеещи в Слънчевата система, те са във война, не забелязвайки хората, попаднали между два огъня. И ако срещу кременяките има някакво оръжие (те могат да бъдат замразени с течен азот), то срещу "летящите чинии" няма противодействие. Тогава Роман си припомня целия си опит на командос и започва трескаво търсене на средство за защита срещу спрямо другата напаст...
В крайна сметка, една шепа бойци, водени от Роман са притиснати към потока от лава. Положението е безнадеждно... В този критичен момент, бившата съпруга на Роман - телевизионерката Лариса, притиснала гърба си към древна каменна фигура на жена неволно започва да мърмори древно заклинание. И чудото се случва: НЛО-тата и кременяките се оттеглят! Инфразвуковото оръжие на древните принуждава двете чужди раси да отстъпят - изречени на глас думи, които резонират с древни каменни статуи.
Победата на хората е в резултат на вибрациите на смислената реч, а не на грубата сила на веществата и пламъка. По същия начин, като основен компонент на човек е самият той, а не неговото обкръжение.


Олексій Спейсер Кацай. Пекло (ареалістичний трилер) – Львів: Видавничий дім «Панорама». 2007.

Алексей Кацай. Ад (роман) – М.: АСТ, 2006 («Звездный лабиринт». Библиотека фантастики «Сталкера»).


За автора: Алексей Кацай е роден на 7 юни 1954 г. в Норилск (Русия). От 1966 живее в Кременчук (Украйна). Той е завършил Полтавския институт по строително инженерство 1986). Работил е като механик и инженер. След 1991 г., започва да се занимава с журналистика. Съосновател и дългогодишен директор (от 1998 г.), на публичната организация "Асоциация на хуманитарно-информационните технологии". Програмен директор на Асоциацията на местното самоуправление "Наш дом - Кременчук", член на Управителния съвет на Полтавската регионална организация на Националния съюз на писателите на Украйна. Публикува в пресата от 1986 година. Твори предимно в жанровете фантастика и НФ-поезия.
Автор поэтических книг «Незнакомец Эхо», «Колокола Атлантиды», «Сонетография Планеты Погибших звездолетов», «Via est vita», «Глубинное опьянение» и др., киносценария «Эффект подсолнуха», романов «Ад» и «Тарзанариум Архимеда».



вторник, 9 октомври 2012 г.

Апартаментът - Спасимир Тренчев

Свръхестествената атмосфера е фон, върху който едно 7-годишно дете не живее пълноценно и не може да намери място в разкъсвания от насилие свят. Той не вярва, че ще му бъде по-лесно, ако превъзмогне страха си от хората. Загрижени за социализирането на сина си, за което и психолозите не успяват да му помогнат, родителите му трябва да пазят и себе си, а и него от нова тревога - от паранормалната активност, която не ги оставя на мира. Но вероятно както синът им няма представа какъв би бил животът му, ако преодолее антропофобията си, така и те не разбират с каква цел е всичко това, което им се случва. Притеснението им навлиза в друго измерение, когато виждат, че той се затваря още повече за околния свят, а се отваря все повече за другия...., необяснимия.

вторник, 25 септември 2012 г.

Мечът на кралете - Сергей Батурин



(героическо фентъзи)

На далечна планета живеят две човекоподобни раси. Едната от тях нарича себе си „Небесни народи”, а планетата си – Тера. Тя изповядва религиозен култ към небето и смята, че предците и са дошли от там. Светините им са свещени кристали, каквито има във всичките им храмове. Другата раса нарича планетата си Ядран, а себе си – „ядранци”. Според небесните народи ядранците са аборигени. На Тера има два континента, като западният е заселен от небесните народи, а голяма част от източния – от ядранци. Лицата от противоположните полове от различните раси са много привлекателни едни за други, но децата от такива бракове са винаги безплодни.

Един от най-могъщите небесни народи – прангите – живеят на вулканичен архипелаг сред океана и наричат страната си Планинското кралство. Под ръководството на героя от последната война срещу ядранците адмирал Устин Блек престолонаследникът на кралството – принц Зулфикар – се готви на един от островите за обреда на пълнолетието, по време на който баща му – крал Доар III трябва да предаде на сина си реликвата на кралството – старинен меч, принадлежащ от векове на династията им.
По време на обреда Зулфикар е споходен от видение, като вижда в свещения кристал приличаща на Тера планета, но с шест континента, на която се води убийствена война. Когато обредът стига до предаването на меча, се оказва, че реликвата е открадната...

Героите на романа трябва да преминат през много опасни приключения, преди да научат за съществуването на друга реликва – Небесния манускрипт, в който пише, че свещените кристали са телепатични датчици, че предците на небесните народи са прогонени от Земята заради отказа им от задължителната генна корекция и за непреодолимото им желание да останат такива, каквито са, както и че Тера е била избрана за заточването на непокорните именно поради това, а всичките ядрански кристали са престанали едновременно да подават сигнали, поради което правителството на Земята е решило, че цивилизацията им е загинала...
Въпреки това земяните задържат по някакъв начин дистанционно развитието на науката и технологията на Тера, задържайки цивилизацията й в късното средновековие. Читателите могат да научат какво ще се случи по-нататък, като прочетат още две книги с чудни приключения...

Сергей Батурин. „Мечът на кралете” — „Кальвария”, 2006.

Авторът е роден на 4 април 1960 година в Киев. Завършва Киевския педагогически институт. Автор е на редица исторически романа, публицистичните хроники „Украинските затворници на Третия райх” (в съавторство с А. Кравченко) и е съставител на няколко поетични сборника. Превел е на украински знаменития документален роман на писателя-дисидент Анатолий Кузнецов „Женската клисура”. Лауреат е на литературните конкурси „Коронацията на думата” и „Просто така!”

Превод: Мариян Петров

неделя, 16 септември 2012 г.

Зеницата на смъртта/ ТОТЕМЪТ НА МИСТИКА - Силвия Петрова


Тристагодишният мир в Ендеврил е към своя край. Разгарят се стари вражди и нов плам на отмъщение за минали провали. Прокълнатия бог Као не е забравил, и за причиненото му от неговият съперник – паладинския бог Хакра, той ще мъсти на цял един свят. С помощта на тираничната реформаторка – кралица Щаа’рналидал и прокуденото на земята божество Терхезен, над благоденствието на народите надвисва сянка.
Шаа’рналидал притежава могъщ предмет наречен Черната перла и между нея и силата на перлата стои мъничка ключалка и липсващия ключ.
На север се случват странни неща. Черна мъгла се спуска над стадо овце и след надигането й остават само оглозгани кости. Очевидецът на явлението е открит мъртъв край каналите на град Зийн. Носейки тревожните вести на баща си, младият елфически принц Еливан Леронис среща пътуващо към Зийн семейство. Запленен от красивото човешко дете Линая, той й дарява ценен елфически медалион без да знае, че с този си жест на добрина ще начертае тежката съдба на момичето. Този медалион се превръща в нейното спасение и проклятие.
В същото време по петите на принца е обладаният от демон паладин на име Аршордер, който пряко волята си е прекълчен да служи на Као.
Мистериозно братство посветило се на опазването на мира в Ендеврил се намесва в събитията и заедно с Еливан тръгват по следите на Линая, преди Терхезен и Шаа’рналидал да я открият първи, но Кринс – водачът на братството е разкъсван от вътрешния конфликт между тъмноелфическата и вампирската му половина. Създаден да бъде перфектния воин на мрака той е плод на експеримент, който заплашва да излезе от контрол. Болестта му заплашва не само мисията, но и всички намиращи се около него.
Тъмният елф Дарзал Абладора и кралят на горските елфи Зарфид Леронис са принудени да преглътнат своите различия и да поемат към далечните земи на Блемарун, в търсене на раса считана за мит.
В отсъствието на краля красивите елфически гори бавно започват да загниват. Принц Джеяшан Леронис се обръща с отчаяна молба за помощ към Върховният повелител на тайния некромантски орден.
Макар и затворена скверната сила излъчваща се от перлата унищожава крехкия баланс между порядъка и безпорядъка и светът бавно започва да се разпада, докато армиите на Шаа’рналидал и Терхезен сеят гибел. Вселенските магове – защитниците на балансната нишка се впускат в битка, която може да се окаже, че не е по силите им.

ПРОКЛЯТИЕТО НА МЪДРЕЦА

Не само в Ендеврил се лее кръв. Достигнали земите на Блемарун Зарфид и Дарзал се озовават в империя Ниарск, която е разкъсвана от жестока гражданска война. Защитниците там водят обречена битка.
Загниването на елфическите гори с помощта на Върховния некромант е забавено, но не може да бъде спряно. Мракът все повече поглъща светлината.
Джеяшан Леронис повежда армиите на война.
Кринс започва да губи битката с вампира в себе си и покрай него съратниците му са подложени на още по-големи изпитания.
В подкрепа на Шаа’рналидал от друг свят идва могъща раса наречена кианели, която изпитва ненавист към целия човешки род.
Вселенските магове се сблъскват с предателство и враг много по-древен и могъщ от колкото са предполагали.
Некромантите нарушават договор със Смъртта. Светът на живите и мъртвите се докосват в пълен разрез с природните закони и оста на кръговрата е изкривена непоправимо. Балансната нишка изтънява все повече и повече и хиляди мрачни твари жадуват да изпият светлината на живота.
Боговете все по-често си позволяват преки намеси, играейки хазарт с живота на земните народи. Цената на общото спасение винаги е висока.
Линая – Съдбата на света и последното парченце от зловещия пъзел на Шаа’рналидал е изгубила своето детство. В сърцето и сила набира все повече болка и омразата. Превърнала се в ключът към абсолютната победа и за двете враждуващи фракции, всички се опитват да се домогнат до нея и целта им е една: да я използват, потъпквайки вече изгубените й момичешки мечти, за да се спаси или унищожи светът.

вторник, 11 септември 2012 г.

Намери в списъка - Сусанна Черненко


В ексцентричната повест "Ловецът" действието се развива в няколко паралелни свята. От един от тях се завръща героинята на историята - Антигона Омир. Тя е гимнастичка, която изпълнява номер на трапец под купола на цирка. С такава легенда и я изпращат на полет до началото на ХХ век по времето Октомврийската революция от 1917 г. в Русия. След завръщането пътешественичката си възстановява паметта. Проектът е замислен, разработен и осъществен от човекът, който Антигона е обичала. Идеята е прекрасна: "Любовта ще спаси света". Въпреки това, според древната митология, Антигона трябва да умре...

Действието в разказа-трилър "Там където се разбунтуваха глухарчетата" се развива в Чернобилската зона: там по изфабрикувана покана пристига журналистката Мерседес Баранник и отсяда в хотела на вече несъществуващото село Копачи. Оказва се, че тук има "нерална реалност", двоен мистически "свят в света", "пространство в пространството", където действа международен криминален картел на "археолози", замислили огромна диверсия: катастрофа в Украйна и Обединеното кралство. На картела противодейства културологична експедиция и британски доброволци, които взимат журналистката под своя закрила: тъй като животът на Мерседес е в опасност...

В историята на Нимба инопланетянка от съзвездието Лира заминава на "Пътуване за лира", за да види с очите си невероятни цветя - сини метличини, съхранявани векове в колекцията на баба и. И какъв е този необичаен инструмент - украинска лира създаден от землянин за баба и в памет на тяхната любов?... При завръщането си у дома, Нимба пресъздава лирата изполвайки чертежи... На открита изложба се събират жителите на Обетования Космос, те се възхищават на уникалните земляни, способни да създадат толкова прекрасен инструмент. И се чудят защо хората все още не са приети в тяхната общност? ..

Сусанна Черненко вижда света отворен за общуване. А героините от нейните истории побеждават и достигат целите си благодарение на знания, стремежа да опознаят недосегаемото, и желанието да не нарушават законите на живота. Такава е кратката новела "Мит на мечтите", в която оживяват и "дават интервю" каменните великани от остров Пасха, миниатюрата "Писмо от мама", където майката с видео писмо посвещава сина си в простите тайни на мирозданието, заминавайки си на нейната планета. Оказва се, че във всеки човек спи "синият квант" - кванта на цвета индиго. Трябва само да го събудим, и светът ще се промени. Тъй като СПИН - преди всичко е загубата на духовен имунодефицит...

Миналото, настоящето и бъдещето са тясно преплетени в повестта "Синдромът Касандра", където в бъдещето, отдалечено от днешния ден на десетки хиляди години, човечеството прави възстановителни работи по Майката Земя. Докато протича реставрацията, хората живеят на различни планети и мечтаят да се върнат на Земята. Някои - просто да посетят бащината къща, а някои - завинаги... Изведнъж, от далечното минало идва алармен предупредителен сигнал: намерен мистериозен обект "АЕЦ Чернобил" и надпис, който гласи за опасност. Табелата води към индустриалната база - планетата Плутон. Да разгадае загадката оставена от древните - играта на думи "планета Плутон" и "елемента плутоний" се удава на Адепта на Дъгите Ифигения Червен. Преплитане на имена, времена и ситуации е характерна и за разказите "Лагерен огън", "Австралийско време", "Денят на Татяна от ерата Калиюга".

Сусанна Черненко. Знайти за регістром (збірка фантастики). – Київ: «Кий», 2012. – 300 с.

Сусанна Черненко. Найти по регистру (сборник фантастики). – Киев: «Кий», 2012. – 300 с.


За авторката

Сусанна Черненко е писателка от Киев. Киновед по професия. Работила е като журналистка, а също и в телевизия. Член на Националния съюз на операторите на Украйна. Пише фантастика на украински. Публикува в пресата от 1990 г.
За Мистерию в декорациях Киева начала ХХІ столетия «Найти по регистру» награждена первой премией Независимого Интерактивного Мистического Фестиваля Авторов (НИМФА), проводившегося в Киеве.

понеделник, 3 септември 2012 г.

Награди "Хюго" 2012


Представени на: Чикон 7, Чикаго, Илинойс, 30 август - 3 септември, 2012

Най-добър роман:
Между другите - Джо Уолтън (Тор)

Най-добра новела:
Човекът, който предодоля мъглата - Киж Джонсън (Азимов'с сайънс фикшън)

Най-добра повест:
"Шест месеца, три дни", Чарли Джейн Андерс (Tor.com)

Най-добър разказ:
"Книжна Менажерия", Кен Лиу (Списание Фентъзи енд Сайънс Фикшън)

Най-добра творба свързана с НФ:
Енциклопедия на научната фантастика, трето издание, редактирана от John Clute, David Langford, Peter Nicholls, and Graham Sleight (Gollancz)

Най-добър комикс:
Digger, by Ursula Vernon (Sofawolf Press)

Най-добра драматична презентация, Long Form:
Игра на тронове (Сезон 1) , created by David Benioff and D. B. Weiss;
written by David Benioff, D. B. Weiss, Bryan Cogman, Jane Espenson, and George R. R. Martin; directed by Brian Kirk, Daniel Minahan, Tim van Patten, and Alan Taylor (HBO)

Най-добра драматична презентация, Short Form:
Doctor Who, ”The Doctor’s Wife”, written by Neil Gaiman; directed by Richard Clark (BBC Wales)

Най-добър редактор, Short Form:
Шийла Уилямс

Най-добър редактор, Long Form:
Betsy Wollheim

Най-добър професионален художник:
John Picacio

Най-добър Semiprozine:
Локус

Най-добър фензин:
SF Signal, edited by John DeNardo

Best Fan Writer:
Jim C. Hines

Best Fan Artist:
Maurine Starkey

Best Fancast:
SF Squeecast, Lynne M. Thomas, Seanan McGuire, Paul Cornell, Elizabeth Bear, and Catherynne M. Valente

Награда "Джон Кембъл" за най-добър нов писател:
E. Lily Yu

Източник:
http://www.thehugoawards.org/



събота, 1 септември 2012 г.

Конкурс за фантастичен разказ на „Денят започва с култура”


Единственото ежедневно предаване, посветено на културни теми в българския ефир „Денят започва с култура” на националната телевизия обявява конкурс за фантастичен разказ. Всички зрители, които пишат в жанровете научна фантастика, фантастика или фентъзи могат да изпращат своите разкази на e-mail: fantaziram@bnt.bg. Произведенията трябва да са до 3 стандартни страници (до 1800 знака на страница).

Избрани произведения или откъси от тях ще бъдат четени на Големия стол от „Малкото голямо четене” в специализираната рубрика на „Денят започва с култура” - „Столът”. Двадесет избрани разказа ще бъдат публикувани в книга.

сряда, 29 август 2012 г.

Последният стрълдбръг - Тимур Литовченко


Сборник фантастични разкази

Последният стрълдбръг. Историята на безсмъртен носител на народната памет - последният оцелял след смъртта на осмината си приятели. Той е достигнал критична възраст и е наистина обсебен от въпроса: да трансплантира ли в главата на любимия си внук "паяк", който осигурява безкрайна поредица от приемственост на една и съща личност или да прекъсне тази верига? Когато в древността британците под заплаха от изчезване се обърнали към загадъчните богове, които помогнали да се създадат девет безсмъртни, това решение не е подлежало на съмнение. Но сега, в края на безумния 20-ти век?
Каин, по-големият брат. Авторска интерпретация на библейския разказ за първото братоубийство. За разлика от традиционното тълкуване, Каин се появява в историята не на злодей, а напротив - смирен благочестив работник, послушен син и любящ по-голям брат. Обаче осъзнаването на това, което той знае, как трябва да се държи в една или друга ситуация поражда в душата на Каин гордост, която в крайна сметка го тласка към убийството на Авел. Но когато най-тежкото от престъпленията е извършено от някой, който със сигурност не е лош човек, ето това е ужасно, нали?
Ученичката. Приказка за вещица, която почти едновременно е потърсена от две момичета, които я молят да омагьоса мъжа за когото искат да се оженят - син на мелничар. Изгарян от две равносилни страсти човечецът се побърква по двете жени... А когато той почива в мъки, вещицата предлага на едно от момичетата - Одарка да стане нейна ученичка и наследница на вещерския и талант. Впрочем, както се оказва след време, Одарка значително надминава вещицата в способността да очарова хората и да плете интриги!..
Дулсинея. Повест в жанр "хорър" получила Международной украино-немецкой литературной премией им. Олеся Гончара в 2000 году. Старата Евдокия е подигравателно наречена "Дулсинея", след като заради кариерата богатият и син се е отказал от родителите си. Сега наполовина обезумялата старица живее последните си дни в общински апартамент. Никой от съседите не изпитва към "Дулсинея" каквото и да е съчувствие. Най-лошото е, че Евдокия сама е създала тази атмосфера... И ето "Дулсинея" умира, но разлагащият и се труп започва да блуждае в търсене на сина, който непременно е длъжен да съпроводи майка си по последния и път...
Старецът. Още един разказ на ужасите за другия свят. Главния герой - студент изведнъж е посетен от призрака на старец, чийто гроб варварски е унищожен от строители по време на реконструкция на една църква, с необичайна молба: да открие и погребе в осветена земя неговите кости. Студентът се опитва да потърси помощ от няколко души, но нищо добро не се получава. Налага се да вземе нещата в свои ръце и да разреши проблема сам ... Всъщност финалът на разказа е дори леко комичен.
Балада за Казака Голота. Оказва се, че героят на украинското народно предание периодично се преражда в различни критични времена за страната си, за да защити тези, които се нуждаят от помощ. В последната си инкарнация казака Голота е рокер, живеещ в Киев в началото на 90-те години на XX век. Всичко изглежда добре... Въпреки това, той вижда с голямо неудоволствие, че наследниците на славните традиции на свободни хора казаци са се превърнали в самодоволни духовни роби само имитиращи независимост. Изключително разочарован, казака Голота е убит в безсмислена улична битка. Очевидно е, че ще се прероди отново в по-подходяща епоха.
Четири срещи. Притча за "райски" живот, с лесно разпознаваеми персонажи от съветската история: Бог - е Сталин, Архангел Михаил - Берия, Георги Победоносец - маршал Жуков, рай - СССР, бесовете в ада - нацистка Германия. И все пак, главният герой е смелият разузнавач Фьодор Епифанцев, без чиито услуги, дори и Бог не може да се справи, нищо че изглежда всемогъщ! Това е значението на притчата: без малкото "болтче" не може да работи която и да е репресивна система.
Никой не е забравен. С помощта на хроноскоп главният герой проследява историята на баба си - вдовица на железничар, по време на Първата световна война оказала се в окупираната територия; мъжът и е набеден, че работи за немците и е екзекутиран от партизаните. В крайна сметка, обаче, проучванията са показали неочаквана истина: партизаните не са и мислили да "наказват предателя" - просто объркали разписанието на влаковете и взривили празен влак вместо трен с боеприпаси...
Вечерно кълване. Екологически НФ етюд за русалка, която се опитва да се спаси от замърсената с отрови река и рибар, който така и не разбира кой го моли за помощ от черните дълбини на тъмната вода.
Откровение на Йоан Богослов: три цикъла от световната история. Есе за загадъчното апокалиптично "число на звяра" - 666. Говорейки от гледна точка на така наречения "исторически структурализъм" (който бе яростно отричан по време на СССР), авторът се опитва да изгради няколко математически серии, които се интерпретират в писаната история! Всъщност, в "падовете" и "пиковете" на такива исторически цикли човечеството очаква многобройни бедствия...

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Останній із струльдбруґів. Збірка фантастики. — Київ: «Кий», 2005. — 272 с. [українською мовою]

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Последний из струльдбругов. Сборник фантастики. — Киев: «Кий», 2005. — 272 с. [на украинском языке]

събота, 18 август 2012 г.

ЕКСПЕРИМЕНТИ ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ


Никола КЕСАРОВСКИ


Ради Радев (съименник на известния философ, но без родова връзка) най-после се осмели да издаде първа книга. Малко под трийсетте е*, публикувал е около 60 разказа и статии от жанра, част от тях извън България. Невъзможно е да ги изредя, но как да не спомена за двете му статии в легендарното американско списание за научна фантастика и фентъзи Locus, публикуваните разкази в американското електронно списание “Нюктаун”, австралийското “Ибън Киртайба”, в българските вестници “Капитал”, “Пари”, “Учителско дело” и др., поредица награди за разкази в култовото българско списание за НФ “Зона F” в PC Magazine Bulgaria и в други национални литературни конкурси, награда от Better Karma Writing Contest ( за разказ “Изповед” в тази книга) ...
Започва да пише на 17 години. Още оттогава са и първите му публикации.
След тези думи човек усеща, че е по-добре вече да прочете книгата му. И все пак: какво ще откриете в нея?
Ще откриете смели експерименти във всички посоки и добър език. Нещо повече. Позволява си рискова игра върху трапеца на експериментите... Има във фолклора образ за човек, който в уплахата си хуква едновременно във всички посоки. Книгата на Ради Радев е аргумент, че едновременното движение във всички посоки е не само интересно в областта на фантастичната литература, но и един добър залог за следващите му книги.
Вездесъщото фентъзи привлича и Ради Радев, вижда се. И самодивско мляко отпиваме по страниците на книгата му, и джуджешка бира, че и великия алхимик Калиостро срещаме, но всичко това е, докато в един от разказите (“Човек без магия”) видим в една кръчма заявлението: “Тук се забранява правенето на магии след полунощ!” Тогава забравяме магията и меча и продължаваме през една шарена палитра: от твърда фантастика до хорър, от елементи на киберпънк до съвсем реалистични разкази с плътен и пластичен език (“Грижовна дъщеря”) . Защото Радев е предусетил или е срещнал в Интернет факта, че в САЩ тиражите на фентъзито падат чувствително през последните 2 – 3 години. А той обича да гледа напред. Амбицията му е винаги една глава над онова, което върши с лекота. Хубаво ли е това, лошо ли е? Може да бъде повод за спорове, разбира се, но че евентуалните днешни спорове ще бъдат добре дошли за следващите му книги, спор няма.
Фрази като “Струваше му се, че буквите преливат извън книгата и се появяват на пръстите на ръцете му...” и “... бели и чисти като задната страна на надгробна плоча...” се укротяват от други като “Искам да знам защо купувате злоба...” (Магазин за злоба”), за да очертаят една обширна територия от идеи, която чака и по-нататъшното си развитие.
В първата си книга Ради Радев наистина демонстрира експерименти във всички посоки, а и един добър език – достатъчно основание да му пожелаем на добър път и да очакваме нови експерименти в следващите му книги. И е крайно време да зачетем тази.


* Предговорът е писан през 2005г. Никола Кесаровски почина през 2007г.

Резерватът на таласъмите - Клифърд Саймък


"Резерватът на таласъмите" е книгата, която най-много ми допада от произведенията на Саймък. Не случайно американски критици пишат че това е: "Книгата с най-веселото настроение, което Саймък някога ни е давал". Чел съм и имам от същия автор поне десетина книги, но никое негово произведение не ми се струва дотолкова дълбоко, живо и едновременно с това - забавно.

Професор Питър Максуел има може би има най-странните приятели, които могат да се намерят в НФ творба. Най-добрият подходящ аналог, за който се сещам е Конуей от "Галактическа болница" на Джеймс Уайт.
Компанията на Пит се състои от О' Тул - вожд на таласъмите и веселяк, който обича сладка Октомврийска бира, но не се разбира с тролите. Али Уп е друг негов близък - неандерталец, доведен в бъдещето от института "Време". Духа си е просто дух - не е особено смел, но за сметка на това може да преодолява неимоверни разстояния за секунди и от време на време го вълнува въпроса чий дух е всъщност. Карол Хамптън е едновременно самоуверена, но чувствителна историчка от института "Време". Нейното любимо домашно животинче е биомеханичния саблезъб тигър Силвестър (как ли ще се разберат с неандерталеца Уп?).
В книгата срещаме и Уилям Шекспир, който е доведен от миналото като атракция и между другото за да каже защо не е написал пиесите, но открива че всъщност с Духа са много, ама наистина близки.
Какво представлява тайнствения Артефакт, грижливо съхраняван от института Време?
Ще намери ли професор Максуел така дълго търсения от него дракон?
Колесатите - извъземни същества и прикрити врагове на човечеството ще успеят ли да вземат надмощие, дори с помощта на Банши?
Отговорите на тези въпроси ще намерите в най-забавната книга, писана от Клифърд Доналд Саймък - "Резерватът на таласъмите".

неделя, 12 август 2012 г.

Via combusta* (Изгореният път)


(по роману Марианны Малиной «Via combusta (Випалений шлях», издан в 2010 году)


Жанр: Приключения, фантастика, мистика.
Място на действието: Киев, Одеса, Карпатите (Румъния), Запорожието
Време на действието: от август 1999г. до април 2004г.

Това е историята на тийнейджър, който се опитва да разбере кой е всъщност и да разкрие тайната на своето раждане.

Две деца - Арсений и Шула са отвлечени от неизвестни лица. Момчетата са заведени в странен замък в румънските Карпати. Други обитатели на замъка обясняват на децата, че са попаднали в елитно училище за деца със свръхспособности. Тъй като потенциалът на Арсений е далеч над този на неговия приятел двете деца се оказват в различни групи.

Ръководителят на училището Зарник няколко пъти кани Арсений в своя кабинет, където води с него почти неразбираеми за момчето разговори и го показва на гостите си.
Веднъж отвлечените приятели успяват да подслушат разговор. Поредният важен посетител възнамерява да вземе Арсений със себе си. Но Зарник не се съгласява да предаде Арсений. Заради отказа гостът е извън себе си. Момчетата, ужасени от перспективата да бъдат разделени завинаги, искат да се освободят.

Арсений убеждава програмиста Тарапат, с когото е успял да се сприятели да им помогне. Но първият опит за бягство се проваля. И Арсений отива в изолатор.

Занятията в училището продължават. Арсений е обучен на безконтактен бой. И година по-късно приятелите намислят още един опит за бягство. Този път - планиран по-добре.
По пътя към освобождението те се сблъскват със Зарник. Той убива Шула пред очите на Арсений. В изблик на омраза, Арсений прави невъзможното - побеждава Зарник. И успява да избяга.

Арсений се добира до родния си град минавайки през редица приключения. Но там, на мястото на къщата, където е живял с баба си, момчето вижда пепелище.
Шокираният Арсений е намерен от жена на име Ангелина. Тя взема момчето с нея.
Арсений се запознава с дъщерята на Ангелина, неговата връстница Светлана. Луксозният апартамент, в който той се озовава, принадлежи на брата на Ангелина, Верболаз. Арсений усеща неприязънта на Верболаз, но осем годишната му дъщеря, Мая печели сърцето му.
Ангелина води с брат си тайнствени разговори, и Арсений се досеща - те знаят нещо, което засяга него и Зарник. Когато Ангелина предлага на Арсений да отиде с нея в Запорожието, той се съгласява.

*Via combusta (лат.) букв. "Изгорен път" - астрологически термин. Епитет, както за жизнения път на главния герой така и за пътя на съвременния свят.

В Запорожието Ангелина настанява Арсений в интернат, където тя преподава. Веднъж по време на поход Арсений и Светлана се сблъскват с двама подозрителни младежи и само необикновените способности на Арсений помагат на младите хора да избягат от преследвачите си.
След този инцидент, Светлана предлага да проведат експеримент, за да разберат за какво е нужен Арсений на тези, които го издирват. Опитът, който почти завършва трагично им разкрива, че Арсений може да отваря портал за прехвърлянето в друг свят.

След известно време те отиват на гости на Верболаз. Там Арсений случайно открива, че Ангелина е познавала майка му, която е починала веднага след неговото раждане. А също така и факта, че майка му е родила близнаци, и той има сестра.
Разгневен от това, че Ангелина е скрила истината от него, тийнейджърът я обвинява в измама. Ситуацията се изостря от факта, че братът на Ангелина - Верболаз си сътрудничи с таен Орден, чийто ръководител е този най-важен гост, с който се е срещал Зарник.

Арсений излиза навън и се напива за първи път в живота си. В девойката, която седи на бара той с удивление разпознава бившата си съученичка Лариса. Тя му казва, че неговия приятел Тарапат сега е в града и му съобщава адрес, на който може да го намери. И накрая дарява Арсений с дълга целувка.
Арсений търси Тарапат на новата му работа. Там в архивите Арсений намира стара снимка на майка си. На обратната страна на фотографията, той открива стихове написани от ръката на Зарник. Четейки любовната строфа Арсений осъзнава, че Зарник е негов баща.
На потресения Арсений се налага да посети магазин. Той твърде късно открива, че неговите преследвачи са го настигнали с помощта на подхвърлено от Лариса следящо устройство.

В помещението, където е отведен Арсений, всичко е готово за отварянето на портала към другия свят. На мраморният под е начертан кръг. В залата има много хора с черни качулки. Важният странен господин и Зарник също присъстват. Чужда воля заставя Арсений да застане в центъра на кръга. Но изведнъж чува гласът на внезапно появилата се отнякъде Ангелина. Тя крещи нещо за майката на Арсений, призовава Зарник да прояви чувства и го моли да пощади сина си и да прекъсне цикъла.
Важният странен господин предупреждава Зарник, че разрушаването на кръга ще доведе до неговата гибел. Арсений разбира, че е обречен. Но внезапно кръгът се разпада. Арсений вижда лежащият на пода Зарник. Син и баща срещат очи. Бащата спасявайки Арсений, умира.

Край на 2-ра част


Марианна Малина – тел. 066 436 83 30



събота, 4 август 2012 г.

Децата индиго - Марианна Малина


(по роману Марианны Малиной «Фіолетові діти»,
издан в 2009 году)


Жанр: криминална фантастика с елементи на мелодрама.
Място на действието: Киев, Запорожието
Време на действието: от септември до март 2009 година.

Сблъсквайки се с мистериозната смърт на служител, младата училищна психоложка Дарина се опитва да разбере дали в трагедията участват ученици от школата, за които се твърди, че притежават паранормални способности.

Младата психоложка Дарина започва работа в обикновено киевско училище. Началото на кариерата и е помрачено от внезапната смърт на учителката по английски Алена. Дарина започва да подозира, че нейната гибел е причинена от учениците от 11 Б клас, от чиято странност починалата се е жалвала нееднократно.
Най-подозрителни на Дарина и изглеждат Мая, която прекалява с грима в стил "готика" и симпатичният зеленоок младеж Кирил.
Подозренията на Дарина се засилват, когато при срещи с Кирил, тя внезапно губи съзнание, заспива. Въпреки, че Кирил демонстрира благоразположение към нея, тя се отнася към него с противоречиви чувства.
Университетският приятел и дългогодишен обожател на Дарина - Игор и предлага своята помощ. Той и предава дневник на загиналата, също така казва на психоложката, че баща му работи в специален отдел на СБУ.
В дневника няма никакво обяснение за причините за самоубийството. Напротив, Алена пише много за един човек на име Арсений, в когото тя е влюбена.
Игор предупреждава Дарина, че Арсений е опасен престъпник.

Междувременно, Дарина започва да забелязва нещо странно:
хвърлена книга увисва във въздуха, а чаша подчинявайки се на нечий поглед започва да се движи по масата.

На закрита конференция, която е посветена върху ускоряване на развитието на необичайни деца, Дарина се среща с бащата на Игор - Селезньов и се запознава с неговите сътрудници Мирослав и Лариса.
Мирослав показва на публиката млада ученичка със способност за левитация. Дарина забелязва, че момичето е изплашено и изглежда нещастно. Дарина се скарва с Игор, който счита, че такова третиране на "уродите" е съвсем нормално.

Бащата на Мая — професор Верболаз предава на Дарина писмо, за което твърди, че е било скрито от дъщеря му в тяхната вила. Това е писмо от Алена за Дарина. В него тя моли Дарина да посетят Ангелина - осиновителката на Арсений. Верболаз се тревожи за дъщеря си и счита, че тя прикрива Арсений, защото е влюбена в него.

В училище Дарина се запознава с ученика от по-долните класове Слава, който е по-малкият брат на Мая. Пропит с доверие към Дарина, той и съобщава за някакви тайни събрания на по-големите деца, в които участва и сестра му Мая.

Скоро, чрез социална мрежа, Дарина получава писмо от непознатата «Л@ра Крофт». В него се разказва за Арсений и неговата осиновителка, която работи в дом за сираци. Заинтригуваната Дарина отива в Запорожието. Но за съжаление, на мястото, където е бил детския дом сега има неизвестен обект, заобиколен с висока стена. Дарина се запознава с един от пазачите. Охранителят я превозва до хотел и и казва адреса на Ангелина.

Дарина не намира дома на Ангелина, но се запознава с дъщеря и, Светлана. Светлана казва на Дарина, че майка и е в болница, и че детския дом, където работи Ангелина, сега е детска градина за "паранормални" деца. Светлана твърди, че Верболаз е виновен за всички беди на възпитаниците на бившия детски дом.
Дарина и Светлана посещават Ангелина в болницата. По време на срещата, Ангелина изведнъж казва на Дарина, че е много доволна, че са се срещнали и сега може да умре в мир.

Завръщайки се у дома Дарина решава да посети тайната среща на младите хора. В катакомбите под Киев, тя попада в "капан", оставен от подрастващите за защита. Неочаквано я спасява Кирил.
След този инцидент Дарина се сближава с него. Той и разказва за отдавнашната вражда между семействата на Верболаз и Ангелина, и че тези семейства имат роднинска връзка.
За да изяснят всичко, Дарина и Кирил отиват на вилата на Верболаз. Там, под хипноза, Верболаз казва, че е в сътрудничество с тайните служби, както и това, че Дарина е "примамка" в предизвикателната игра за залавянето на Арсений. Но тайната на убийството на Алена остава неразкрита.

Мая от несподелена любов към Арсений, решава да умре красиво, като скочи от висока сграда. Дарина и Кирил се опитват да я спрат. На върха на зданието се качва не само Мая, но и Арсений, и Игор. Дарин е свидетелка на това как Арсений внушава на Игор да скочи долу. Игор изпълнява заповедта и умира.
Дарина е шокирана от жестокостта на Арсений. Арсений в разгара на спора заявява, че именно Игор е причина за смъртта на неговата годеница Алена, и че Мая се е оказала тук по волята на опитния манипулатор Игор, който я използва за да залови Арсений.
Внезапно се появява хеликоптер, в който се вижда Селезньов. Поразен от гибелта на сина си Селезньов заповядва да се разстрелят всички, които са на покрива.

Край на 1-ва част

Марианна Малина – тел. 066 436 83 30

сряда, 25 юли 2012 г.

Кан Кубрат: върховната битка - Кънчо Кожухаров


Във връзка със стогодишнината от откриването на гроба на кан Кубрат ме помолиха да направя ново издание на моя роман „Последният лов на Кана”, който спечели наградата на феновете за най-добра книга за 2003 г., и двете исторически студии за кан Аспарух и кан Кубрат. Цената на книгата ще бъде 12 или 14 лева (зависи от офертата на печатницата), но за хората, които искат да я получат – лично за себе си или като подарък за някой друг – веднага след излизането, до 9 август има възможност за абонамент с отстъпка – 10 лева.
За да се абонирате и да получите книгата с намаление, обадете се на автора на телефон 0889236920.
Кънчо Кожухаров



ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛЯ


В търсене на идентичността си човек има потребност да съхрани и организира миналото на рода си с неговата исто-рия, традиция, език, и културно наследство в нещо цялостно.
Историята, митологията, езикът, творчеството, светогле-дът, цялото това многообразие от изяви на рода е съхранено в едно пространство на идентичност на личността. И само в това пространство могат да се проследят връзките и общите житейски значения, личността да се схване като цяло в нейния континиум от минало, настояще и бъдеще. Човек трябва да интегрира своето минало, за да твори в настоящето и да изгражда своята успешна визия за бъдещето - онзи взор, отправен далеч напред през вековете, от дедите си към своите внуци.
Това е моето начало за предговор на книгата, която ти, Читателю, държиш в ръцете си. Тя представлява необичаен сборник – съчетание от високохудожествен роман и две научни студии.
Най-напред за романа. Защо е толкова успешен?
Това, което най-силно се улавя при четенето на романа, е уникалният повествувателен похват на автора. Обикновено авторът е разказвач на историята на литературната творба. Чрез героите си той се опитва да изясни своята гледна точка и да я предожи на читателя. Добре, но добрият читател е претенциозен. Той търси нещо от себе си, нещо от своя живот в творбата и когато не ги намира, затваря книгата, без тя да го е докоснала.
С романа на Кънчо Кожухаров не става така. В него той редува три гледни точки: първата гледна точка е на основния разказвач, животоописателя на Кана – Барсех, неговия втори син. Той води разказа, като се опитва да бъде обективен, въпреки че като един от претендентите за престола е не просто наблюдател и разказвач, а и активен участник.
Но на писателя не му е достатъчна една гледна точка. Той вкарва и тази на главния си герой, на умиращия Кан. А извървявайки “безкрайно много пътища”, в търсене на истината, авторът ненатрапчиво и меко вкарва и трета гледна точка – своята, авторова гледна точка.
Това му позволява перфектно да регулира емоциите, темпото и ритъма на романа и плавно да сменя темите, така че читателят просто не може да остави книгата.
Втората съставка на успеха е свързана с грижовното отношение на автора към неговите герои. Той не се задоволява с това да им даде някакво име и куп съчинени или несъществени “отличителни” черти, без да си изясни истинския им характер, наклонности и стремежи. Такива фрагментарни и непълнокръвни герои почти винаги затлачват фабулата с произволни и немотивирани действия и непоследователен и празен, мъчителен и неконструктивен диалог, който вместо да тласне енергично действието се превръща в негова спирачка.
Героите на Кънчо Кожухаров са реални, живи и верни на характера си. Те са от онези герои, на които бихме искали да приличаме и от чиито действия и мъдрост черпим сила. Затова откриваме силата и последователността в техните действия идеи и мисли.
Авторът не ги превръща в рупори на своите идеи и намерения, а води активен диалог с тях, като им позволява да присъстват с цялото си великолепие или падение. Не ги насилва да правят неща, които не са присъщи на характера им. Той е умел слушател на историите им и честно им оставя възможност да действат свободно, да се изявяват и при това да израстнат.
Ефектът от този подход е двояк. Първо, така читателят също може свободно и открито да влиза в диалог с героите. А общувайки с тях, да общува и с автора. И второ, героите са живи, плътни, цялостни, силни характери, което има особено значение в едно недоброжелателно към нашето национално самочувствие време.
В процеса на тяхното израстване и разкриване се очертават реални и цялостни личности. Откриваме съзидателните и разрушителните тенденции в поведението им, думите им, в резултатите от тяхната дейност. Всяка дума, всяко действие и цялостно поведение е оправдано в перфектното извеждане на личността.
Всеки диалог е смислен, цялостен, завършен, защото авторът не търси инсайт за себе си, а чрез героите води читателя към инсайт за самия него. Защото това са героите, от които се учим, героите, от чиито живот черпим житейска мъдрост, героите, с които се идентифицираме и които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.
Неслучайно феновете от софийския клуб на фантастите близо три месеца коментираха романа. Бяха възбудени, очаровани и вдъхновени от героите му. Усещаха и преживяваха много ясно гордостта, че са потомци на Кана, че са българи.
Това не е учудващо, защото авторът е постигнал съвършен текст, изпълнен с действена енергийност, патос, символика и инсайти. Хармонията е постигната от правилното композиране, поетичност на разказа, компетентност и умението на автора да комуникира и с героите си, и с читателя отвъд думите и отвъд времето. Езикът е чист, кристален, топъл, приказен.
Словото – третият компонент на успеха - придобива реалност и истинност в изразяването на живота, знанието и личността на героите. Както споделя в Интернет един от феновете, “... всичко това поднесено със страхотно четивен стил, ненатрапчива информираност и добре заплетена мистерия (на едно място има и малко секс), което ви предлага предизвикателство далеч по опасно и коварно по замисъл от някаква си фалшива Матришка Реалност – Истинска такава...”
Посланията, които Кънчо Кожухаров ни изпраща, са разбираеми и близки, защото са истински и ненатрапчиви. В пътуванията си из историческите източници на едно минало авторът е успял да улови духовността и битието на древния българин и да го изрази в словото. Да долови, разбере и пренесе през вековете една историческа действителност, в която съвременният човек може да се потопи без предразсъдъци и страхове и – което е по-важно - да открие нейното присъствие и в днешния ден.
Цялостният резултат от съчетаването на тези три компонента е невероятното усещане за достоверност и реалистичност. Читателят е уверен, че събитията са се случили точно така, каквито той ги е преживял в историята на романа.
Поради съвършеното владеене на писателските техники, дълбокото познаване на човешката психика, вроденото умение на разказвач – авторът е трето поколение писатели и журналисти, – интелектуалната си честност и чувство за отговорност той не натрапва внушения на своите читатели, а внимателно да ги води към прозрения, които те правят сами. Кара ги да се почувстват уютно в едно духовно българско пространство - открил го за себе си, сега го споделя с тях.
Историческата компететност на автора, с каквато малко писатели биха могли да се похвалят, е вплетена в една истинска човешка история - тази на Кана, историята на един държавник, политик и вожд на своя народ.
Заради тази компетентост и честността, с която авторът подхожда към романа си и героите, писатели и почитатели на различни литературни жанрове го припознават като свой. “Последният лов на Кана” стана повод за приемането на автора в Съюза на българските писатели и Международната асоциация на писателите криминалисти и за организирането на първата академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация”, а в добавка получи награда за най-добра фантастична книга на годината. Не се съмнявам, че ако авторите на психологични романи имаха своя асоциация, Кънчо Кожухаров щеше да бъде добре дошъл и там.
Ще завърша с няколко думи за двете исторически студии, които съставляват важна част от този сборник. В тях Кънчо Кожухаров разкрива изключителни анализаторски способности и вещина на търсач. Енциклопедичните знания и владеенето на всички комуникативни нива на писменото слово му позволяват да изведе обща концепция за мисията и ролята на националната история. И както и в романа да покаже, че “Всеки, който пише, е войн.” Че чувството за отговорност и национална принадлежност представлява неотделима част от характеристиката на истинския талант.
Завиждам ви, че за пръв път ще четете тази книга.

Д-р Ангелина Давидкова

вторник, 24 юли 2012 г.

Двама в чужда къща - Тимур ЛИТОВЧЕНКО


В тази книга са включени ироничния роман на ужасите "Двама в чужда къща", награден с грамота и статуетка на Първият национален украински конкурс за остросюжетен роман "Златният Торбалан" (1999 г.) и гротескната НФ-новела "Диверсия".

Двама в чужда къща
На крадеца с късмет Матю Голдуик необичайно му провървява: той успява лесно да проникне в дома на ексцентричния богаташ Ендрю Форестър, където паричните средства и бижута сякаш са специално подготвени за неговото пристигане... Вземи, опаковай и бягай! Изведнъж в средата на обира на вратата започва да тропа младата Реджина, която е преследвана от хулигани-изнасилвачи. Преодолявайки комплексите за вина от една първа провалена любов, Мат я пуска... и едва тогава осъзнава каква глупост е извършил, правейки момичето свидетелка на обира. За да се измъкне от ситуацията, Мат решава да се представи за отсъстващия собственик на имението - самият Ендрю Форестър.
А Реджина не бърза да си тръгне. След като изслушва историята на нейните премеждия, Мат решава да помогне на момичето, като и подари част от откраднатите пари. Трогната от благородството на "домакина", тя целува крадеца. Като цяло, те правят любов от вечерта до късно сутринта. А когато през деня се скарват - изяснява се ужасно нещо: оказва се, че всъщност Реджина е потомствената вампирка-убийца Силвия Михалеску, така че не можейки да се въздържи тя изпива кръвта на бедния Мат!
Тук на мястото на двойното престъпление се появява собственикът на имението - истинският Ендрю Форестър! Оказва се, че той е научил, че конкуренти в бизнеса са решили да го премахнат с помощта на вампир-убиец и за да отблъсне удара, на определения ден за убийството е успял да подмами в собствената си къща сантименталния крадец Мат Голдуик. Но богаташът не успява да предвиди, че е възможно подставената жертва и убийцата да се влюбят един в друг... Налага се Реджина-Силвия да се измъкне от положението като убива подлеца Ендрю Форестър и съживява любимия Мат. Обяснявайки се и помирявайки се двойката избягва, минираният ексцентрик се взривява, трупът на Ендрю изгаря... Нима това е краят?!
Определено не! Оказва се, че цялата история е създадена от млад мъж, който носи ръкописа на издателска къща, специализирана в книги за вампири. Тук е мястото, където започва истинската игра на "котки и мишки": зловещият на вид издател на вампирски романи с всички сили се опитва да разбере кои са реалните хора, послужили като прототипи за образите на Мат, Реджина, Силвия и Анди ...


Диверсия,
или цялата история за живота на цивилизациите на една галактика

От междугалактически експедиция някакъв учен донася странен меч: на вид и на проба здрав, той се чупи при най-малкия опит да го използват по предназначение - тоест да реже и да сече! На всичко отгоре, мечът "заразява" с тези странни свойства и други предмети... Тъй като на тази планета има гражданска война, ученият решава да направи смела диверсия: жертвайки себе си, да "зарази" оръжията на противниковата страна.
Горкият човек да знаеше какви последствия ще има! Ръководейки се от желанието да оцелеят на всяка цена представителите на първата цивилизация, а след това и на всички цивилизации от галактиката се стремят да получат от другите "здрави" вещи, а чрез насилие, лъжа и прочие да се отърват от "болните" вещи.
Но въпросът е малък ... В действителност, много малък: Оказва се, че по този хитър начин (чрез използването на страстите на "гигантите") от една галактика към друга ... пътуват разумни атоми, завоювайки нови светове ...!

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Двоє в чужому домі. Роман. [Диверсiя] Повість. — Київ: «Факт», 2000. — 137[3]с. [українською мовою]

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Двое в чужом доме. Роман. [Диверсия] Повесть. — Киев: «Факт», 2000. — 137[3]с. [на украинском языке]

събота, 21 юли 2012 г.

Черният ангел - Раждането на един от нас - Иван Русланов


„Черният ангел-Раждането на един от нас” е роман на Иван Русланов спечелил конкурса на „Фондация Буквите” – „Търся издател”. Премиерата на романа беше на 21-ви декември 2011 година, и вече е с продаден първи тираж. Вторият тираж е в продажба от края на месец април. Книгата е представяна и в Националния клуб за фентъзи и хорър. Последното представяне на романа беше в най-голямата книжарница в България „Гринуич”. Краят на юни „Черният ангел-Раждането на един от нас” спечели наградата на публиката за „най-добра художествена книга” от български автор в първите годишни читателски награди „Книга за теб”.


На Земята е изпратен ангел, който възприема човешки образ и душата на един осемнадесетгодишен младеж на име Кристиян, загинал при катастрофа. Събуждайки се след смъртта си, младият Крис открива, че не помни своето минало. Той тепърва трябва да се опознава като човешко същество, притежаващо странна мощ, каквато никой човек не познава. След като успява да я овладее с помощта на своя нов баща - странният, но грижовен Михаил, той се впуска в сблъсък със злото по улиците на София. Без дори да осъзнава, че истинските злодеи се крият в самите хора, обградени от мрак и тъга.
Но изпитанията не свършват дотук.
Злобата и болните амбиции на съвременния свят дебнат от всеки ъгъл. Готови да пожертват дори и себе си в името на победата.
Главният герой изживява и своята лична драма. Той разбира за семейството му от отминалия живот, което все още тъгува по своята изгубена надежда. Дали обаче появата на Крис ще успее да компенсира понесеното от близките му и дали с действията си той ще може да върне и светлината в душата на хората? Пред главния герой стоят много проблеми, пред които той трябва да се изправи.
Книгата има и страница във Фейсбук, заповядайте и в нея: http://www.facebook.com/BlackAngel.Birth



Иван Русланов е роден на 18-ти април 1991 година в град Костинброд.
През 2008-ма печели наградата „Млад автор на годината” от „Национални клуб за фентъзи и хорър Конан”. Има публикации във вестниците на родния му град. Репортер е на вестник „Стандарт”.
В момента е втори курс в Университета за национално и световно стопанство, специалност Журналистика и работи в университетския вестник. Участва в два от радио романите на „Българско национално радио”, „Вечер в скрития квартал” и „Пациентът”.
Пише статии и рецензии за различни сайтове. През декември 2010 година печели място сред трите романа в конкурса на „Фондация Буквите”, „Търся издател” и неговият роман „Черният ангел: Раждането на един от нас” получи първата си премиера на 21-ви декември миналата година в читалище „Николай Хайтов”.
Последното му отличие е специалната награда от семейство Мелконян на конкурса за кратък фантастичен разказ на „Сборище от трубадури”. Дебютният му роман, печели и награда на публиката за „най-добра художествена книга от български автор” в Първите годишни награди на сайта „Книга за теб”.

Откъс:

Ангелът полетя над сградите и се загледа в крачещите по улиците хора. Малки фигурки, забързани нанякъде. Те не се оглеждаха около себе си и не забелязваха тайния си посетител.
Той се загледа в автомобилите, които спираха на светофарите и задръстваха улицата. Заслуша се в хилядите клаксони, които изсвирваха с недоволство поредния ужасен тон. Някои от шофьорите се подаваха от прозорците си и викаха обиди по колата пред себе си.
Редицата от автомобили продължаваше дълго пред летящия Крис. Той се устреми към далечината. Там беше големият купол на храм-паметника „Александър Невски”. Михаил често му бе говорил за този прекрасен монумент на човешката вяра. Беше му обяснявал къде се намира и какви красоти се криели във вътрешността му.
Всеки път, когато си помислеше за съветите на учителя си, в душата на момчето се раждаше поредното колебание. Но вече нямаше връщане назад. Времето за истини изтичаше бавно.
Жълтите павета около големия храм изглеждаха прашни и неприветливи. И нямаше начин, защото по тях ежедневно ходеха хиляди хора. Дори сега по тях крачеха забързани граждани, гледащи в своите мобилни телефони или замислени за някой свой проблем. Клоните на дърветата наоколо леко се поклащаха от лекия вятър. Денят бе все така мрачен, но хората не забелязваха дори това.
И ето го първото разочарование.
Тези същества бяха толкова объркани в себе си, че не можеха да съзрат дори и летящия човек, кацнал на най-високия купол на храм-паметника. Той ги загледа сякаш бяха някакъв непознат вид. Приличаха на него и ходеха по подобен начин. Имаха същите лица, макар и с други черти. Ала повечето от тези хора бяха изгубили някъде самите себе си. В бързината те пропускаха малките детайли, които красяха живота им.
До едно дърво, малко момиченце свиреше на цигулка. Под него имаше кашон, в който хората да пускат пари, ако харесат свиренето му, или просто ако проявят малко човечност. Окъсаните му дрехи и мръсното му личице, обаче не успяваха да разчувстват замъглените им лица.
Неговата музика, макар и красива, не можеше да разтопи заледените сърца, туптящи колкото да живеят. Те го подминаваха, сякаш бе стълб или студен пътен знак. Не поглеждаха глада в очите му, който се виждаше дори и от високо.
Крилете на Крис отново се сляха в черно наметало, а в сърцето му се породи странно подозрение. Може би наистина беше рано да се впуска в този еднообразен свят. Изпълнен с всичката тази безчувственост, той изглеждаше чернобял и дори скучен.
Пред себе си Кристиан виждаше студени хора, загубили някъде из дългия път мечтите си. От друга страна виждаше засмени младежи, бързащи за поредния час или лекция. Но отново се усещаше хлад във всеки техен жест.
Младият мъж погледна към широкия купол под него и отскочи натам. Загледа се в цялата шарения от сгради и лица. Зачуди се къде ли имаха нужда от помощ. Помощ, която да върне усмивките на изгубените от бързане лица.

неделя, 15 юли 2012 г.

Ерата на електричеството - Валерий Верховски


Валерий ВЕРХОВСКИЙ. Эра электричества (сборник повестей и рассказов). — Киев: издательство «Кий», 2011 год.


Произведенията, включени в книгата на украинския писател на научна фантастика Валерий Верховски се отличават с жанрово разнообразие, но обединени образуват уникален фантастичен “букет”.
В началото има космическа НФ, на която в сборника е отделено правилното място. В разказът “Земя – Нептун” се изяснява колко жестоко са се подиграли над земляните обитателите на тази далечна планета: изпращайки им сонда с лъжлива информация за пълна непригодност на биологичния живот, нептунияните преследват една единствена цел – хората да ги оставят на мира! В разказа "Ненаситният" действието се развива на един от спътниците на Слънчевата система - Титан. На него е изградена малка изследователска база "Карл Сейгън", където няколко десетки учени се опитват да създадат изкуствен живот. В резултат на това се получава нещо различно - неконтролирано биологично вещество, което абсорбира живата протоплазма (на учените-създатели). Наричат веществото Некроформ, то може да бъде идеалното оръжие и именно поради тази причина е изпратена цялата експедиция…

Другата страна на научната фантастика – “земната”. На първо място, авторът акцентира върху различни биологични експерименти. В частност героят на историята "Останали живи" Фьодор Александрович Липовецки оцелява след ужасна война и смята, че не е останал никой освен него на тази планета. Изведнъж се сблъсква с посланиците на Централния щаб на Правителството на Морската пехота в Европа! Задачата на Щаба - да възроди живота в планинското плато Памир, на преселените там деца трябва да даде "физиологичен ускорител" – разработен от Липовецки препарат, идея, заимствана от научнофантастичния писател Хърбърт Уелс ... Героят на историята "Така се случи ..." е загубил в детството си най-добрия си приятел - кучето Тарзан. Когато баща му носи на неутешимото момче мъничко кученце, то отхвърля живия подарък. И едва когато пораства научава истината: отхвърленото кученце е било резултат на програма за интелигентни животни, чийто мозък се развива! Ако навремето момченцето беше приело подаръка, кутрето с напълно човешко IQ можеше да оживее и дори да промени света… Носителят на Нобелова награда Владимир Цесаренко (разказът "Форма на съществуване") в резултат на вътреутробни операции на ембриони достига невероятното – създаване на безсмъртни организми. Бедата е в това, че собствения му син, Вадим, който е и резултат на такава манипулация е не само безсмъртен, но и стерилен, и с изменена психика - странични ефекти на вечния живот.

Да удължава живота (макар и по различен начин) се научава също така и героят на разказа “Ерата на електричеството” – един от последните средновековни алхимици. Вярно е, че той го прави не с легендарния Еликсир на Безсмъртието, а с Електрическа Машина, но живее в продължение на поне два века. И всичко това благодарение на ... телепортацията в нови - млади тела! В търсене на поредната жертва (мишена за преселване) е зает застаряващият алхимик. В сравнение с този сюжет в разказа “Бебе -най-добрият подарък" всичко изглежда крайно миролюбиво: героинята получава в търговски център изкуствено дете, което винаги е покорно и привързано към родителите си и има бутон за изключване. На финала се оказва, че точно такъв бутон има и мъжът на героинята… Щастливо малко семейство!

Възможностите за синтез между хумористичното криминале и фантастиката са ярко показани в двете произведения за сътрудниците на детективска агенция “Ахил и костенурката" – инспектор Холмски (интересна алюзия с известния литературен герой Шерлок Холмс) и неговия робот-помощник Айрън. В "Парите на забравените прадеди", им предстои да намерят легендарното съкровище на Шелменко. Вместо парите неочаквано е намерен… самият Шелменко жив и здрав, който се е пренесъл в бъдещето с помощта на анабиоза. Затова пък неговите роднини обърнали се към агенията за търсене на златото се загубват някъде в циклическия хроновихър. В расказът “Полицейското куче Полкан” към Холмски и Айрън се присъединява генно модифицираният пес Полкан, обучен да търси супернаркотика на бъдещето – “офиген”. Завръзката е в това, че куриерът на наркотици е скрил 2 килограма от това вещество в … миниатюрен медальон създаден по приниципа на лентата на Мьобиус.

В произведенията на Валерий Верховски има и алегорични линии. В разказа "Страна на черна земя", възможност да вижда бъдещето, да гледа герои на собствените си книги се предоставя не на кой да е, а на великият Николай Гогол! Загадъчен италиански граф изобретява машина, която показва на гениалния писател Тарас Булба, Басаврю, ковачът Вакула, които в съвременната наша реалност се оказват изключително “сиви” хора, обзети изключително от меркантилни интереси. В разказът “Власт” някой си Минко от провинциално украинско село се решава на невиждана постъпка – да убие Вожда! В хода на делото си Минко научава за могъщи артефакти Вълшебните тиквени семки и Пушещата тръба! Семките правят Минко невидим – така той се промъква в кабинета на Вожда, открадва Тръбата му и сам оглавява огромната империя. Но губейки Тръбата, героят губи и властта…