неделя, 9 февруари 2014 г.

Левиатан - Скот Уестърфийлд


Когато човек реши да пише за специфичен и изискан поджанр на научната фантастика като стиймпънка е добре да си избере един от най-внушителните и грандиозни негови представители. За мен това е романът "Левиатан" от Скот Уестърфийлд.
В някои отношения главният герой Александър малко ми напомни на Пол Атреидски от Дюн. Алек от малък е обучаван на различни научни дисциплини, тактика и бойни техники. Родителите му са убити с политическа цел. Той успява да избяга с преподавателя си по фехтовка - граф Волгер. Бих желал да ви представя Алек с едно кратко изречение на автора:
"Може би така човек запазваше здравия си разум по време на война - като прави куп благородни дела сред хаоса."
"Левиатан" е е една изпипана в детайли алтернативна история, чието действие се развива в началото на 20-ти век. Тя ни разказва от една страна за държави, които следват пътя на технологиите. Примерно машината Буреход ми напомни двукрака канонерка от "Междузвездни войни", само че с обикновено оръдие вместо с лазерно.
Има обаче и държави, които демонстрират сериозни постижения в областта на биологията. Левиатан е нещо като летящ кит със собствена екосистема - вид жив цепелин. Трябва да отбележа, че този саморегениращ се дирижабъл, използван от хората за транспорт отново по нещо ми заприлича на гигантските червеи на Ф. Хърбърт.
Девойката Дерин е аналог на Лара Крофт на млади години. Тя се справя с всичко по-добре от мъжете. И най-вече с летенето. В тази връзка трябва да отбележа, че ми направи невероятно впечатление как авторът Скот Уестърфийлд умее да борави с езика. Дерин иска на всяка цена да мине за момче и то кадет. Следователно тя трябва да се опита да говори като мъж, тоест по груб, пиперлив и цветист начин:
"- Но благодаря за грижите. Голям късмет, че се появи, иначе задникът ми щеше да се смръзне в тоя клинч!"
Авторът е намесил Чарлз Дарвин и в неговата книга ученият е изобретил начин "да се преплитат жизнените нишки" на различни животни. По много интересен начин са обрисувани нови биологични видове - флашетни прилепи, водородни хрътки и артилерийски ястреби. Едновременно симпатични и любопитни ми се сториха вестоносните гущери - едно от средствата за комуникация на Дарвинистите. Те ви изслушват и след това предават с вашия глас какво сте казали на избрания от вас събеседник.
Между другото някои от диалозите в тази книга са изпълнени с витиевата ирония:
"- Господин Шарп, и двамата знаем, че не се гнусите да послъгвате."
Страхотна визуална представа за героите, чудноватите машини и фабрикуваните животни получих от красивите и реалистични илюстрации, с които е изпълнен романа. Те са дело на Кийт Томпсън.
Може би сте чели книгата „Човекът във високия замък“ на Филип К. Дик.
"Левиатан" съвсем мъничко я наподобява, само че разказва за алтернативни събития в началото на Първата световна война. Но книгата също така ни дава представа и каква би могла да бъде науката на утрешния ден.
Бих желал да завърша това ревю с мъничка доза от философските думи на Скот Уестърфийлд:
"Въпреки, че нито една от тях не бе негово дело, трагедиите винаги посяваха семената на вината в огромни количества."

Купете "Левиатан" тук:
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=25
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...