Онлайн книжарница

неделя, 30 март 2014 г.

Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън


Брандън Сандерсън умее да създава паралелни светове, в които абсолютно всичко се случва по правила създадени от него, дори и изгрева на слънцето.
Човечеството е измислило боговете преди хиляди години. Супергероите пък навлизат масово в общественото полезрение чрез комиксите в началото на 20-ти век.
В тази книга Сандерсън е създал супергерои, чиито сили са толкова огромни, че граничат с божествените. Наричат ги Епични.
Авторът приковава вниманието на читателя още с първото изречение в книгата. Сандерсън е изключително добър в това, което Стивън Кинг нарича "усещане Нарния". "Усещане Нарния" е неусетно да въвлечеш читателя от обикновения свят в свръхестествения. И то по такъв начин, че да ти повярва.
Лошият герой в тази книга е наистина зъл. Наричат го Стоманеното сърце. Убил е седемнадесет хиляди души чрез паранормалните сили, с които е надарен или чрез други способи. Той мисли, че е безнаказан и непобедим. И прави огромна грешка. Убива бащата на Дейвид Чарлстън пред очите му.
Впрочем Стоманеното сърце изобщо не е изключение сред останалите внезапно получили свръхестествени способности:
"Само едно беше важно - Епичните не се и замисляха за живота на обикновените хора. В техните умове жестокото убийство беше подходящо възмездие и за най-дребното нарушение."
Дейвид е герой, който незабавно привлича симпатиите на читателя. Той е бил на осем години, когато се е случило Злочестие - хиляди обикновени хора са получили невероятни способности. Те започват да убиват и унижават обикновените човеци с една единствена цел: повече власт и привилегии. Най-могъщите Епични завладяват цели градове.
Дейв решава да научи всичко възможно за Епичните. И най-вече за Стоманеното сърце. Където има злодеи има и герои. А героите не се раждат. Те се създават.
От едно най-обикновено момче работещо във фабрика за парче хляб Чарлстън постепенно се превръща в член на елитна група раздаваща възмездие.
На мен като на заклет фен на фантастиката (гийк) ми бе много интересно, че авторът напълно умишлено и за да ни достави удоволствие е създал леки препратки към филма Х-Мен. Предводителят на добрите в книгата се нарича Джонатан Федрус, но му викат Проф. Ако си спомняте в Х-Мен лидерът на положителните герои се казваше професор Чарлз Ксавие.
Но в тази книга има толкова много зрелищни битки и кървав екшън, че ако бъде заснета със сигурност ще надмине всички филми от поредицата за Върколака и Магнито.
Най-комичният персонаж в романа е Коуди. Той използва толкова изтънчен хумор и такива метафори, че Дейвид непрестанно се възхищава на неговите изказвания.
В тази книга, освен че ни забавлява, и демонстрира, че всеки, който е по-силен се стреми към повече придобивки и власт, Брандън Сандерсън - един от най-добрите фантасти за последните 10 години също така умело ни напътства и съветва:
"Дръж импулсите си под контрол. Не действай, просто защото можеш; действай понеже е правилно. Имаш ли това наум, ще бъдеш отличен."
Купете Стоманеното сърце тук:
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=95

събота, 29 март 2014 г.

Рецензия на "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас


Това четиво в жанр приказна фантастика е по-скоро забавно и лирично, отколкото кърваво и натуралистично в стил "Избий хиляда души с двата меча". Книгата е много подходяща за млади читатели тепърва навлизащи в магически светове.
Селена Сардотиен е най-известния асасин в Ерилея, въпреки че е само на 18 години. Асасините са професионални убийци живеещи и трениращи по подобие на нинджите в средновековна Япония. Селена е толкова добра, че може да убие всеки неподготвен човек за секунди, а такъв преминал военно обучение е способна да ликвидира за минути. Сардотиен е многопластов образ, колоритно изваян от авторката. Тя псува и плюе, но също така е неистово влюбена в четенето на книги. Биж желал да ви демонстрирам каква хитроумна ирония е използвала Сара Дж. Маас пародирайки чрез нейния приказен свят нашия съвременен:
"- Опасявам се, че четенето излезе от мода.
- Още по-добре. Ще си чета на спокойствие."
Книгата е много приятна, още повече, че сюжетната линия е една-единствена и проследява преживяванията на красивата убийца. Имената в книгата са благозвучни и красиви, видимо повлияни от творчеството на Толкин. Авторката много добре описва чувствата и разсъжденията на героинята, която незвисимо от свирепостта си и страхотните си бойни умения все пак е 18 годишна девойка. Много е забавно как въпреки предубедеността си към принц Дориан Хавилиард, Селена постепенно открива, че престолонаследникът е красив и чаровен, мил и добър човек, който предпочита да чете книги вместо да предвожда армия. А и Дориан е по-голям от нея само няколко години...
Все пак двамата герои имат и търкания. Сара Дж. Маас се е постарала диалозите и да звучат не само реално, но също така иронично и да са приятни за читателя:
"- Би трябвало да си доволна от това, че те удостоявам с присъствието си.
- Ще бъда горда, ако ме удостоиш с отсъствието си."
Сериозно впечатление ми направи едно от изпитанията за кралски асасин. Героите трябва да пият от няколко чаши. Само в една от тях няма поставена отрова. До тях чака човек с противоотрова, който ще ги спаси ако объркат, но все пак това е един ужасен тест...
Интересно е как понякога и най-големите майстори на фентъзи са обвинявани, че не предлагат нищо ново в областта на фолклора и митологията. Авторката се е постарала в това отношение и в книгата е описано напълно ново и непознато свръхестествено същество, или поне такова за което аз не бях чувал.
Паранормалното създание е повикано със зловеща и пагубна цел. А въкшебствата са напълно забранени. Това означава, че предстои сблъсък. Меч срещу магия. Дали девойката ще успее да преодолее убиец, стотици пъти по-силен и по-жесток от самата нея? Ще я подкрепят ли неочаквани помощници?
Тази книга уверено ни демонстрира как дори и най-новите автори в жанра фентъзи могат да създават своеобразни светове с изключително забавни за читателя герои и приключения.

Купете "Стъкленият трон" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/staklenijat-tron-379/1-staklenijat-tron-2123.html

петък, 28 март 2014 г.

ДИМ И ОГЛЕДАЛА - Нийл Геймън


„Той е съкровищница на истории и ние сме късметлии, че го имаме.”
Стивън Кинг.

В умелите ръце на Нийл Геймън магията не е просто фокус... и всичко е възможно. В „Дим и огледала” въображението и изключителния артистизъм на Геймън превръщат скучния свят на всекидневието в място на чудеса и ужасии – място, където една възрастна дама си купува Светия граал в магазинче за дрехи втора употреба, където наемни убийци рекламират услугите си в указателя под категорията „Борба с вредителите”, където уплашено момче се пазари за живота си с подъл трол, който живее под мост до железопътната линия. Гмурнете се в тази нова реалност, прибулена от дим и мрак, ала едновременно с това осезаема до болка, в тази изключителна колекция от разкази, излязла изпод перото на майстор в занаята. Реалност, която ще замае сетивата ви, ще докосне сърцето ви, ще ви преследва насън.
„Великолепно – незабравимо по смущаващ начин, едновременно остроумно, перверзно и абсурдно... В света на Геймън нашите най-простички сънища се оказват истински полети на въображението.”
Ню Йорк Таймс

четвъртък, 27 март 2014 г.

Рецензия на "Сделката" от Дъглас Кенеди


Целият свят, целият човешки живот се движи от сделки. Има обаче сделки, които оставят човекът да бъде човек, но има и такива, които по мефистофелски отнемат душата му и той в името на парите е готов да купува, да продава, да измъчва, да лъже само и само за да има повече.
Именно такива са героите в книгата на Дъглас Кенеди. Модерното американско общество изисква всички човешки възможности за да може да си осигури отделната личност нормални условия за живот. Сюжетът е многопосочен, защото разкрива служебни, приятелски и семейни отношения, които се развиват скоростно. Човешките съдби се променят със страхотна бързина. Читателят вижда, че в това суперразвито общество най-слабите, най-уязвимите не издържат. Тези, които могат да се плъзгат върху житейския гребен на вълната оцеляват, макар и трудно, но има и такива, които са готови да се борят, да наказват, за да спасят не само себе си, но и обществото от онези, чийто бог е Златният телец.
Главният герой Нед Алън е от онези, които смятат, че борбата в живота трябва да се води яростно. Че не трябва такива злодеи като Джери да се оставят да определят правилата на житейските сделки.
Както на всеки човек, така и на Нед Алън съдбата му поднася изпитание - загуба на работа, опасност да се раздели с любимата Лизи и случайно попадане в мафиотските среди. Джери подценява Нед и се опитва да го ползва за муле, което носи мръсни пари в офшорна компания, като се опитва да му внуши чрез старата американска поговорка "Каквото не знаеш не може да ти навреди."
Но не всички хора, които по някаква принуда приемат всякаква работа са готови на престъпления, за да оцелеят. Нед е съхранил всичко човешко в себе си - искрено жали за Айвън; уважава своите подчинени и те го обичат дори и след като вече са уволнени; честен е и в семейството си - обича безкрайно Лизи. Но Алън не е мекушаво влечуго, с което всеки може да се гаври. Използва юмручното право спрямо излъгалият го немец. Готов е не само да се бие, но и да изнудва в даден момент. А когато усеща, че ще бъде жертва на мафиота Джери, веднага впряга и воля и ум за да се отърве; за да спаси не само жената и децата на Питърсън, а най-вече да докаже на Лизи, че е честен и борбен човек.
Всъщност цялата книга е едно доказателство, че животът е една борба с безброй сделки - почтени, непочтени, но само умните и силните оцеляват. Четеш и очакваш всяка следваща страница, всяка постъпка на героите и се вълнуваш не по-малко от тях. Пряката реч е наситена с много изрази, които ни въвеждат в естествена житейска среда, представяйки живота такъв, какъвто е.

Купете "Сделката" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/880/dyglas-kenedi-sdelkata

вторник, 25 март 2014 г.

Рецензия на Чудовища (част втора) от Илса Бик


Жанрът хорър от години насам се е превърнал в част от поп културата. Тази книга не прави изключение и изобразява чудовища подобни на зомбита, които обаче не са типичните ходещи мъртъвци. Това са хора, Променени вследствие на гигантски катаклизъм и превърнали се в човекоядци. Главните герои в книгата понякога наричат чудовищата Чъкита, което ярко ни демонстрира черния хумор на авторката. Впрочем Илса Бик има доста колоритен и леко комичен стил, както можете да видите от следните редове:
"Тя знаеше повече за квантовата физика, отколкото за бременността, а след като познанията и за квантовата физика бяха колкото тези за Външна Монголия, можеше да се приеме, че на практика си беше неука."
Алекс, Том, Крис и Ели се опитват да оцелеят. Алекс е хитра, изобретателна и силна. Обаче в главата и живее чудовище. По-точно мозъчен тумор. Въпреки, че туморът е проклятие той също така дава на Алекс и определена паранормална способност.
Романът изобразява картина на една апокалиптична Америка, която обсебва изцяло нашето внимание. Авторката демонстрира своето умение да изтъче историята така, че да обгърне изцяло читателя и да го накара да се почувства сякаш лично изпитва преживяванията на героите. На различни места в книгата Илса Бик споменава филми, които са култови, но също така вероятно са я вдъхновили да напише тази трилогия - "Стар Трек", "Проклятието Блеър", Властелинът на пръстените" и "Матрицата". Чъкитата гледат хората все едно са подвижни хотдози. Хората се защитават с помощта на всички оръжия и боеприпаси, които успеят да намерят.
Интересно е, че освен психиатър, авторката е и бивш майор от армията на САЩ. Бойните сцени в книгата са невероятно много, описани по ужасяващ и брутален начин. Попарени от хвърлена вряща тенджера човешки очи, летяща и горяща след взрив конска глава... Това са само малка част от кинематичните сблъсъци, които са изобразени в "Чудовища".
В този роман имна много тръпка, напрежение и адреналин.
Илса Бик може да зашемети въображението ви само с няколко думи:
"Следобедът се разби с изстрел."
Финалът на книгата е положителен. Има шанс за хората, стига да не градят бъдещето си само върху страха да не бъдат изядени.

Купете "Чудовища" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/antiutopii-278/pepel-279/3-chudovishta-chast-vtora-2110.html

Ковачница на мрак - Стивън Ериксън


За книгата

Сега е време да разгънем сказание трагично, което ще подреди декора за всички бъдещи сказания... и всички вече разказани!

Векът на Мрака е и владението, наречено Куралд Галайн – отечество на Тайст андий и управлявано от Майка Тъма от цитаделата й в Карканас. Сега то е под заплаха. Великият воин герой на простолюдието, Вата Урусандер, е подкрепен от своите следовници да вземе ръката на Майка Тъма, но нейният Консорт, лорд Драконъс, стои на пътя на тази амбиция.

Докато неизбежният сблъсък между тези две съперничещи си сили разкъсва земята с трусове и слуховете за гражданска война кипват и се разнасят, една древна сила изниква от морета, смятани доскоро за отдавна мъртви. Никой не може да си представи истинската й цел, нито да проумее потенциала й. А сред този като че ли неизбежен пожар стоят Първите синове на Тъмата – Аномандър, Андарист и Силхас Руин от крепостта Пурейк – и им предстои да пресътворят света.

Тук започва първото епично сказание на Стивън Ериксън за горчиви фамилни съперничества, за ревност и измяна, за дива магия и неудържима сила... и за изковаването на един меч.

понеделник, 24 март 2014 г.

Рецензия на "Принцесата на вълците" от Катрин Констабъл


Не само загадъчна, но и интригуваща е книгата на Катрин Констабъл. В романа авторката убеждава читателя, че родовата памет винаги е жива, че може да се прояви и в един и същи сън, че може сънят да се сбъдне. И всеки да разбере, че в природата всичко е свързано, а човекът може да бъде обичан дори и от вълците.
Едно английско момиче стига до извода:
"Ако си Волконски, тогава защитавай като вълк най скъпото си."
Една тийнейджърка сънува един и същи сън, сънува собствената си история, но тя не знае нищо за своите предци. Тя е обикновено момиче без родители, но с богата, добра и открита душа.
Софи въобще не очаква, че мечтата и да пътува в чужди страни ще се осъществи. Но още по-изненадващи са събитията и преживяванията, които и се случват. Тя е трогната от съдбата на Волконски, но се чувства уморена от собствения си праволинеен живот.
"Просто вървиш в един и същ скучен коловоз и никога нищо не рискуваш."
Тя съчувства на трагичната участ на Волконски и мечтае за живот белязан от любов и храброст.
Сякаш съдбата решава да и поднесе всичко, за което мечтае. Озовава се в чужда страна, в чужд замък, където ще открие, че вълците могат да обичат и да бъдат обичани. Момичето и нейните приятелки се оказват излъгани, срещат се с една фалшива принцеса, която е готова да лъже, да убива, само за да се добере до огърлицата от диаманти. За тази псевдопринцеса няма нищо ценно - картини, скулптури, дори живи същества. За нея най-ценни са среброто, златото, диамантите, а хората са средство за постигане на користните и цели.
Тя умее да използва хората, да ги превръща в свои слуги, да се разпорежда в един чужд дворец. Но до нея има и генерал, който също е готов на престъпления за да забогатее.
Излиза, че обикновените руски хора са носители на най-добрите човешки качества - Иван и Дмитрий обичат и хората и животните, дори и вълците. Те служат на псевдопринцесата, защото са принудени, въпреки че виждат злия и характер.
Софи е шокирана от откритието, че е пристигнала в Русия за да осъществи мечтата на фалшивата принцеса, но малката англичанка не забравя, че преди всичко е човек. Софи мисли за приятелките си, за Иван и Дмитрий, за коня, дори за вълците.
А дивите животни не само се опитват да я спасят от замръзване, но най-възрастният вълк и домъква огърлицата, извадена от блатото.
Благодарността не е само човешко качество.

Купете Принцесата на вълците тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/printsesata-na-valtsite-2111.html

събота, 22 март 2014 г.

Стъкленият трон - Сара Дж. Маас


„Егмонт България” издава „Стъкленият трон”, първа книга в нова фентъзи поредица от американската писателка Сара Дж. Маас. Романът - пленителна история, изпълнена със сенки и магия, ще може да се открие в книжарниците от събота, 22 март.
„Стъкленият трон” ще може да се закупи в EPUB формат от iBookstore, както и в сайтовете за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.
Научете повече...

СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН
книга първа
Сърце от лед. Воля от стомана. Запознайте се с асасина!

Книгата
Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да ѝ върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за асасин - нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.
Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.
Но, когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота ѝ.

Отзивите

Сара Дж. Маас публикува първоначален вариант на "Стъкленият трон" в сайта FictionPress. Неочаквано за самата нея, тя печели хиляди фенове, които я окуражават да потърси начин да издаде книгата и на хартия. Десет години по-късно мечтата й се сбъдва и днес "Стъкленият трон" е абослютен феномен на книжния пазар - бестселър на New York Times, преведен на 18 езика. „Ентусиазмът и свежестта на сюжета превръщат романа в изключително вълнуващо приключение“, обясняват успеха на „Стъкленият трон” от Publishers Weekly.
Убедете се сами. Прочетете откъс от романа оттук: http://static.egmontbulgaria.com/92-downloads/throneofglass1.pdf, гледайте трейлъра на книгата тук: http://www.youtube.com/watch?v=j_t1kXaDtRQ

Авторът

Сара Дж. Маас живее в Южна Каролина. Обожава приказките и балета, пие прекалено много кафе и е фен на популярните тв програми. Когато не е заета да пише фентъзи романи за тийнейджъри, обикаля калифорнийското крайбрежие. Научете повече на: sarahjmaas.com

***

„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група ЕГМОНТ, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros.
„Егмонт България” е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

петък, 21 март 2014 г.

Зад затворени врати - Шанън Макена


Какви са тези затворени врати!? Затвор, лудница или собственото мировъзрение, което те кара да застанеш на една или друга барикада на обществото.
Книгата е безкрайно увлекателна, защото ни среща с хора, способни на любов, но и на убийство, запознава ни с най-висшите и най-долните човешки страсти.
Действията на героите се движат от два основни мотива - едните от алчност и злодейство, а другите от обич и желание за възмездие.
Не е чудно, че героинята стига до заключението:
"Ако бе научен важен урок през последните няколко седмици, то той беше, че в объркания си живот човек може да се срамува от хиляди неща само не и от това, че е обичал някога."
До този извод стига героинята на романа след страшните премеждия, които заплашват дори живота и. Книгата е завладяваща със силата на героите, с тяхната целеустременост, с готовността им да се жертват, за да спасят от гибел своите близки, или да отмъстят за смъртта на други. Изключително напрежение, сблъсъци между силни характери, които преследват своите цели.
Детството на Сет и Джес е трудно, но те, децата на наркоманка и алкохолок, израстват достойни хора, интелигентни, въпреки детските лудории стават полицаи и се грижат за обществото. Умни, добри момчета, които откриват, че в света на възрастните злото е неизкоренимо.
Смъртта на Джес сякаш счупва душата на Сет и той решава чрез убийство да отмъсти за своя брат. Сюжетната линия се усложнява от чара на Рейн, която покорява сърцето на Сет.
Сблъсъците на жестокост и доброта, любов и омраза, алчност и човечност са непрекъснати. Парите са такава сила, че предизвикват разврат, хамелеонщина и предателство. Именно заради пари действащ полицай се свързва с мошениците и изпълнява кървави поръчки. Той затъва в престъпления и се уплашва, че децата му могат да станат изкупителни жертви.
Но най-трепетни, интригуващи са отношенията между Сет и Рейн - два силни характера, които се стремят към чиста любов, но и лична свобода. Личните им истории са изпълнени с тежки преживявания, но сърцата им остават чисти. Страстна любов, подозрения, неверие, но и готовност за саможертва в защита на другия. На хубавата жена аргументи не и трябват, но преданост и чистота на душата са необходими, за да има истинска любов. Объркана е Рейн, кой е баща и, кой е неговият убиец и едва когато чичо и посреща куршума предназначен за нея, тя разбира, че Питър я е обичал бащински, а може и да и е баща. Омразата и към него изчезва и тя пролива сълзи на обич и страдание за този закоравял злодей.

Купете Зад затворени врати тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/img-src-http-staticegmontbulgariacom-uopng-align-center-border-0-romantichni-romani-376/img-src-http-staticegmontbulgariacom-uotrpng-align-center-border-0-nbsp-nbsp-romantichen-trilar-372/1-zad-zatvoreni-vrati-2103.html

четвъртък, 20 март 2014 г.

Героите умират - Матю Удринг Стоувър


Сюжетът
В Отвъдие – свят на магия, героични сражения и приказни същества – той е известен като Каин, Острието на Тишал, страховит убиец на владетели и благородници, злодеи и герои. Той е безмилостен и неуловим, просто най-добрият в занаята.
В родния си свят – Земята от нашето бъдеще - Каин е Хари Майкълсън, суперзвезда, чиито приключения в Отвъдие съпреживяват милиони зрители, свързани с него чрез виртуален интерфейс.
Ала извън помещенията на Студията – корпорацията, която продава приключенията му по света – той е никой; намира се някъде по средата в йерархията на едно жестоко кастово общество и често му се налага да се опитва да забрави, че в един далечен свят избива хора за забавление на богатите лентяи от собствената си планета.
Но сега нещата са стигнали твърде далеч. Отчуждената му съпруга, Палас Рил, е изчезнала загадъчно сред копторите на престолния град Анхана. И за да я спаси, Каин трябва да се изправи срещу най-голямото предизвикателство в живота си: смъртоносна игра на котка и мишка с най-коварните властелини на двата свята.

Към моите български читатели:
Държите в ръцете си причината, поради която станах писател. Тази книга е звездата, около която гравитира моята кариера. Всичко останало, което трябва да знаете, ще го намерите вътре.

Авторът
Матю Удринг Стоувър е американски писател, автор на фентъзи и научна фантастика, пристрастен към бойните изкуства. Популярен е с романите си от серията „Междузвездни войни“ – Предател, Отмъщението на Ситите, Люк Скайуокър. „Героите умират“ е сред оригиналните му произведения, а самият той определя книгата си като къс жестока забава и размисъл върху жестоките забавления - като идея и като културна обсесия.

Матю Стовър - „Героите умират“

Стоя, сложил ръка на касата на вратата, и усещам как в мен трепти някакъв потиснат инстинкт – това ще боли.
Поемам си дълбоко дъх и влизам.
Спалнята на принц-регента Тоа Фелатон е наистина доста скромна, като се има предвид, че този тип в леглото управлява втората по големина империя в Отвъдие. Самото легло е с големина около половин акър и може да побере осмина. Четирите резбовани стълба от розов терил, всеки от които с дебелината на бедрото ми, са увенчани с лъскави месингови лампи. Дългите жълти пламъци, наподобяващи остриета на копия, потрепват леко от течението, идващо откъм скрития вход за прислугата. Затварям безшумно вратата след себе си и брокатеното й покритие се слива с шарката на стената.
Прегазвам през люлеещия се килим от копринени възглавници – стигащ до коленете ми облак от ярко проблясващи цветове. Отляво се вижда отделен златист блясък и сърцето ми внезапно се разтуптява – но това е само моята собствена ливрея, моята прислужническа дреха, която се отразява в сребърното огледало над скрина на принц-регента от лакиран липкийски крим. Отражението показва моето преобразено чрез заклинание, омагьосано лице – гладки, кръгли бузи, пясъчноруса коса, наченки на светъл мъх по лицето. Намигам на отражението си и се усмихвам с пресъхналите си устни, след което въздъхвам тихо и продължавам да крача нататък.
Принц-регентът лежи, облегнат на възглавници, които са по-големи от цялото ми легло, и похърква щастливо, като сребристите косъмчета на мустаците му се повдигат при всяко издишване. Върху широките му гърди лежи отворена книга – роман на Ким-лартен от поредицата за Кориш. Това ме кара да се усмихна отново – кой би предположил, че Лъва от Проритун е сантиментален? Вълшебни приказки – прости истории за прости умове, глътка въздух за разведряване от суровостта на реалния живот.
Оставям тихичко златния поднос на масичката до леглото му. Той се размърдва, без да се буди, намества се по-удобно – и кръвта ми застива. Заради движението му откъм възглавниците му полъхва мирис на лавандула. Пръстите ми се разтреперват. Косата му, разпусната за през нощта, обгръща лицето му като венец с металически цвят. Това благородно чело, тези искрящи очи, тази грубо изсечена брадичка, изложена на показ чрез грижливо избръсване на част от иначе гъстата му брада – наистина идеалният образ за велик крал. Статуята му, в която е яхнал вдигнал се на задните си крака кон – тази, която се намира в Двореца на боговете близо до фонтана на Проритун – би му била великолепен, вдъхновяващ надгробен паметник.
Той отваря широко очи, когато усеща как дланта ми сграбчва гърлото му – твърде голям професионалист съм, за да опитвам да заглуша вика му с ръка, притискаща устата му; през хватката ми успява да премине само леко писукане. Обезкуражавам по-нататъшната му съпротива, като доближавам широкия си двуостър нож на един инч от дясното му око.
Прехапвам езика си и слюнката навлажнява устата и гърлото ми. Гласът ми е спокоен –
много нисък и монотонен.
– Нормално е в подобни ситуации да се кажат няколко думи. Никой не бива да умира, без да узнае защо го убиват. Не владея изкуството на красноречието, затова ще бъда кратък. – Навеждам се по-близо до него и го поглеждам в очите над острието на ножа. –
Манастирите ти помогнаха да запазиш Дъбовия трон, като подкрепиха глупавите ти действия срещу Липке по време на Равнинната война; Съветът на братята смяташе, че ще си достатъчно силен владетел, за да предпазиш Империята от разпадане, поне докато кралицата дете достигне пълнолетие.
Лицето му започва да посинява, а под пръстите ми вените на шията му вече изпъкват. Ако не побързам, той ще изгуби съзнание, преди да съм приключил. Издишвам през зъби и ускорявам темпото.
– Обаче впоследствие те установиха, че си идиот. Твоите наказателни данъци изтощиха както Кириш-Нар, така и Джелед-Каарн – дочух, че десет хиляди свободни селяни са умрели от глад само в Каарн през тази зима. А сега бръкна в здравето на Липке заради онази глупава желязна мина в Божиите зъби, и при това така си се разфучал, сякаш искаш да спретнеш истинска война на две мижави източни провинции. Ти игнорира и оскърби търговската делегация от Липке и пренебрегна препоръките на Съвета на братята. Затова те решиха, че вече не си подходящ да управляваш, ако изобщо някога си бил. Те се умориха да те чакат. Така че ми платиха голяма сума, за да те отстраня от трона. Ако разбираш какво ти говоря, мигни два пъти.
Очите му са опулени, той гледа така, сякаш би се лишил от клепачи, ако можеше, и гърлото му под пръстите ми потрепва. Опитва се да каже нещо, но умението ми да разчитам думите по устните не е достатъчно, за да разпозная нещо друго освен началното „моля, моля, моля“. Несъмнено той иска да спори с мен или може би да ме помоли за снизходителност или убежище за жена му и двете му дъщери. Не мога да му гарантирам нито едното, нито другото – ако след смъртта му започне борба за власт, те ще имат същите шансове да оцелеят, както и останалите от нас.
Най-накрая очите му започват да изсъхват и той мигва – веднъж. Забавно е как нашите рефлекси понякога водят до смъртта ни. По условията на договора ми съм длъжен да се уверя, че той ме разбира; ако искам да го направя, както му е редът, трябва да изчакам да мигне още веднъж. Когато се убива крал, трябва да се спазят всички формалности.
Погледът му се мести насам-натам – старият воин прави последен отчаян опит да извика за помощ.
Ако трябва да избирам между точното спазване на договора и възможността да бъда хванат в спалнята на принц-регента на деветия етаж в двореца „Колхари“, договорът да върви на майната си.
Притискам ножа към окото му. Изпращява кост и плисва кръв. Отблъсквам с ножа лицето му надалече от мен – ако някой види петна от кръв върху ливреята ми, докато се измъквам оттук, това може да се окаже фатално за мен. Принц-регентът се мята като риба, неочаквано озовала се на сухо след поредния си скок срещу течението. Това е просто последният несъзнателен опит на тялото му да се вкопчи в живота. Междувременно се задействат червата му и пикочният мехур. Сатенените чаршафи около него се покриват с нечистотии – още един първичен рефлекс, безполезна хитрост, предназначена да направи тялото неапетитно за хищника.
Майната му. И без това не съм гладен.
Сигурно минава цяла година, преди той да утихне. Подпирам със свободната си ръка челото му и раздвижвам ножа насам-натам. Той се освобождава с мокро жвакане и пристъпвам към най-зловещата част от работата.
Назъбеното острие навлиза с лекота в плътта на шията, но изскърцва при съприкосновението си с третия гръбначен прешлен. Леко завъртам ножа и той преминава между третия и четвъртия прешлен. След няколко секунди рязане главата се отделя от тялото му. Миризмата на кръвта му е толкова силна, че надделява дори над вонята от изпражненията му; стомахът ми се свива и едва успявам да си поема дъх.
Свалям капака на златния поднос, който съм донесъл от кухнята, внимателно свалям съдовете с димяща храна и слагам на тяхно място главата на Тоа Фелатон, като я държа грижливо за косата, за да не падне нито една капка кръв върху дрехите ми. Връщам златния капак върху подноса, свалям изцапаните си с кръв ръкавици и ги хвърлям небрежно върху тялото, заедно с непотребния вече нож. Ръцете ми са чисти.
Вдигам подноса до главата си и си поемам дълбоко дъх. Лесната част приключи. А сега трябва да се измъкна оттук жив.
Основната трудност е да се отдалеча от трупа. Ако мина безпрепятствено покрай двамата стражи при служебната врата, ще бъда извън двореца, преди някой да разбере, че старецът е мъртъв. Адреналинът в кръвта ми се покачва, ръцете ми започват да треперят, по гърба ми полазват тръпки. Ударите на сърцето отекват в ушите ми.
В горния десен ъгъл на полезрението ми примигва червеното квадратче, означаващо „Изход“. Не му обръщам внимание, дори когато се премества заедно с погледа ми като послеобраз на слънцето върху ретината.
Стигнал съм едва насред стаята, когато вратата за прислугата се отваря. Джемсън Тал, главният камерхер, започва да говори още преди да е пристъпил през прага.
– Моля за извинение, Ваше Величество – заломотва той бързо и задъхано, – но се носи слух за самозванец сред прислуг...
Джемсън Тал зърва обезглавения труп в леглото, забелязва и мен и ломотенето му преминава в ахване. Очите му се опулват, кръвта се отдръпва от лицето му; устата му се движи така, сякаш той се задушава. Преодолявам разстоянието между нас с дълъг, плавен скок и го изритвам в гърлото. Той се стоварва на пода като чувал с камъни и сега започва да се задушава наистина, опитвайки да си поеме дъх през натрошения си ларинкс, докато дере гърлото си и се гърчи на пода в сервизния коридор.
Дори не изпускам подноса.
Не е трудно да се справя с единия от стражите. Той възкликва нечленоразделно и пада на едното си коляно край Тал в глупав опит да му помогне. Какво е решил да направи, да тупа нещастника по гърба, докато онзи не изплюе трахеята си? Вторият страж не се вижда; явно по-умен от партньора си, притиснал се е към стената на сервизния коридор и ме причаква.
И двамата стражи носят дълги и здрави ризници под мантиите си в пурпурночервено и златно, а шлемовете им с мека подплънка са подсилени с допълнително стоманено покритие. Тоа Фелатон не е пестил средства за екипирането на придворните си рицари; моите ножове са безполезни срещу тях, но какво да се прави – вече няма измъкване.
Очакването е приключило. Отново съм щастлив.
По-умният страж загрява какво става и започва да вика за помощ.
Свалям капака на подноса и поглеждам мрачно Тоа Фелатон. Долната третина на дългите му коси е подгизнала в кръв, но лицето му не е твърде разкривено; може да бъде разпознато лесно дори с дупката на мястото на окото му. Подавам подноса от вратата на височината на гърдите ми; при вида на съдържанието му викът на стража секва така, сякаш са забили стрела в гърлото му. Докато той се опитва да осъзнае, че това е отсечената глава на краля му, аз изскачам в сервизния коридор. Разполагам с две секунди, може би малко повече, преди стражът умник да е в състояние да направи нещо повече от това, да каже: „А?“.
Падналият на едно коляно страж сграбчва меча си, изправяйки се. Пускам подноса, той издрънчава и главата се търкулва надалече, а междувременно аз хващам стража глупак за китката, принуждавайки го да остави меча си на мястото му. Нанасям му рязък удар с глава, който отеква в ушите ми с приглушено бум; носът на Глупака се разпльоква като кюфте и очите му се събират към носа. Обгръщам го с двете ръце през шлема, завъртам го рязко в задушаваща хватка и го запращам в посока на Умника. Подплънката в шлема му не го спасява – прешлените на врата му се счупват с рязко изпукване, докато го прехвърлям през гърба си. Той започва да се гърчи, докато животът го напуска, а междувременно аз прескачам потрепващото тяло на Джемсън Тал, за да отида при Умника и да го убия.
И в този момент Тоа Фелатон ми поднася отмъщението си, което сигурно ще го накара да се подхилква в задгробния си живот.
Когато се приземявам, без да откъсвам поглед от Умника, който се опитва да се измъкне изпод Глупака, кракът ми попада върху главата на принц-регента. Тя се търкулва под крака ми и аз се катурвам като Елмър Фъд.
Едва успявам да се превъртя през рамо, вместо да падна по гръб, и само теснотата на сервизния коридор спасява живота ми – когато Умника замахва с меча си към главата ми, върхът му се закача за дървения панел. Опитвам се да се изтъркалям надалече, но се натъквам на Джемсън Тал, който все още агонизира, и този път Умника постъпва както трябва. Вместо да замахва с меча си, той ме мушва с него и вкарва един фут стомана в черния ми дроб.
Меч в корема – това е доста объркващо нещо; всъщност не е болезнено, или поне не много, но е наистина страшно студено, из цялото ти тяло се разнася смразяващ студ, който изсмуква силата от краката ти; същото изтръпване, което получаваш, когато дъвчеш ледено кубче, само че го усещаш върху цялото си тяло; и чувстваш как острието се плъзва в теб, реже вътрешностите ти и честно казано, цялата работа е адски гадна, ако питате мен.
Освен това двата фунта стомана в корема разказват играта на заклинанието, което ме кара да изглеждам като юноша евнух. Магическият заряд проблясва като изгорял кинескоп и кара косъмчетата на врата ми да настръхнат, а брадата ми – да ме засърби.
Умника измъква острието, вместо да го завърти няколко пъти вътре в мен – грешка, предизвикана от неопитност, заради което заслужава да го убия. По време на измъкването мечът закача реброто ми – усещането може да се сравни с драскането с нокти по черна дъска, съчетано със стържене по зъбите със зъболекарска машинка, без упойка. Причернява ми пред очите, простенвам и изтръпвам от болка, а Умника погрешно взема това за предсмъртно хриптене и гърчене – отново липса на опит.
– Тази смърт е по-лека, отколкото заслужаваш, мръснико! – казва той.
При мисълта за убития му господар в очите му се появяват сълзи и аз не намирам кураж да му кажа, че съм съгласен с него.
Той се навежда към мен, и когато най-накрая заклинанието изчезва напълно, очите му се опулват. С благоговение в гласа казва:
– Хей, ти не си ли... ти изглеждаш като Каин! Ти си, нали? Тоест кой друг би... Велики К’хул, аз убих Каин! Ще стана известен!
Аз не мисля така.
Подлагам върха на дясната си обувка зад глезена му, за да подпра крака му, и го изритвам по коляното с левия си крак. Коляното му шумно изхрущява и той се стоварва на пода, стенейки. Това им е лошото на ризниците – не предпазват ставите от извиване в обратната посока. Хлапето обаче не изпуска меча си – трябва да призная, че е сърцат.
Скачам на крака с акробатска ловкост, чувствайки как нещо в ранения ми корем се разкъсва. Стражът мушка с оръжието си към мен – но както лежи на земята, е бавен и за мен не е трудно да притисна длани върху плоските страни на меча му, да го изритам по китката и да му го изтръгна. Подхвърлям меча във въздуха, той се преобръща и аз го хващам за дръжката.
– Много зле, хлапе – казвам му. – Щеше да се научиш, ако беше останал жив.
Замахвам късо с меча и удрям стража над ухото, половин инч под покрития с плочки ръб на шлема. Острието не може да проникне през бронята на шапчицата, но това не ми и трябва; много добър съм с меча и един удар е достатъчен, за да пробия черепа му и да го убия.
Застивам за миг, за да успокоя дишането си и да се ориентирам в ситуацията. Кървя – отпред и отзад, където стражът ме е пробол, несъмнено и отвътре. Давам си сметка, че ми остават десет минути, преди да припадна. Може да са повече, може и по-малко – зависи какви поражения е нанесъл мечът и колко силно кървя.
За това време трябва да се спусна по осем добре охранявани етажа на двореца „Колхари“ и да се слея с тълпата в Стария град на Анхана – и то без да губя главата на принц-регента. Вече е вдигната тревога и вероятно кръвотечението ми е смъртоносно, но това не е причина да оставям главата – без нея няма да ми платят, освен това мъкненето на няколко глави няма да ме направи да изглеждам по-подозрително, отколкото в момента. С течаща по краката ми кръв не мога да блъфирам, не мога да се скрия и навсякъде ще оставям следи след себе си.
Чувам приближаващ се тропот на тичащи крака. Червеното квадратче „Изход“ отново се появява в левия горен ъгъл на полезрението ми. Е, добре. Време е да се махам.
Улавям ритъма на примигването на квадратчето и започвам да мигам в такт с него. Сервизният коридор и мъртвите мъже около мен изчезват в небитието.

сряда, 19 март 2014 г.

Рецензия на "Фурията на Академа" от Джим Бъчър


Чутовно е леко остаряла дума, но само с нея може да се опише въображението на Джим Бъчър. Сякаш специално за тази книга авторът е имал своя писателска фурия, която е оставил да се развихри на воля.
Новите неща във втора част на "Кодексът Алера" са много. Загатва се, че не става въпрос за друга планета, а именно за Земята. Има запазени сведения за Римската империя и героите дори гадаят и спорят дали може да се строят сгради без да се призовават фурии.
Сюжетните линии са няколко и разглеждат приключенията на Тави, Амара, Исана и Бърнард. Горкият Тави Патронус Гай не се справя с призоваването, но си има едър приятел - Макс, който освен, че е добър призовател е едър и силен боец, а освен това и женкар. Впрочем, когато се налага Макс нееднократно спасява Тави. Всички герои са живи и пълнокръвни, изобразени с техните добродетели и недостатъци. Лично на мен ми бяха най-симпатични Макс и Бърнард.
Истинско удоволствие доставят редовете, в които е описана любовната връзка между Бърнард и Амара. Само майстор като Бъчър може да изобрази по толкова красив начин чувствата и мислите на двама влюбени, считащи че е почти невъзможно да се оженят. Дори се налага маратът Дорога да съветва Амара по своя недодялано поетичен начин:
"- Главата няма нищо общо със сърцето. Твоето сърце иска каквото иска. Главата трябва да разбере, че може или да убие сърцето, или да отстъпи от пътя му и да не му пречи."
"Фурията на Академа" е изпълнена с битки и действие, толкова живописни и реални, че си признавам - когато прочетох книгата ми се прииска да си купя меч.
Също така във "Фурията на Академа" се появява нова раса - поглъщачи и ядачи на светове. Те са изключително опасни и зли, а най-лошото е, че могат да се размножават в геометрична прогресия. Освен това могат да взимат другите раси и да ги правят свои войници - силни, бързи и неимоверно трудни за убиване, те не чувстват болка, страх или слабост.
Тази нова заплаха може да унищожи целия свят. Но този път хората и маратите се съюзяват срещу нея. А както вече знаем алеранците са доста корави:
"Те бяха професионални войници, алерански легионери, продукт на хилядолетна традиция, и страхът бе единствения враг, пред който никога нямаше да отстъпят."
Страхопочитание в мен пробудиха бойните умения на маратския вожд Дорога и неговия гаргант Уокър. Впрочем искам отново да спомена за неимоверно майсторските, кинематични и зрелищни описания на сблъсъците в този роман, особено когато за оръжие се използват и фурии. Бих желал да дам следния пример: пуснете си филма "Уилоу" и изгледайте финалната схватка между Фин Разиел и Бавморда. В книгата става въпрос за точно такива битки, само че много по-мащабни.
Отново ми направи впечатление необикновено умелото боравене на Джим Бъчър с латинския език и красивите имена, които е поставил даже и на второстепенните герои.
Невероятно добрият превод е на Васил Велчев, абсолютен професионалист и отявлен фен на фантастиката, който дори беше в Кърджали на Булгакон 2002.
Прочетете тази книга. Убеден съм, че след като довършите последната страница ще възкликнете:
"- Калдерон за Алера!"
Купете Фурията на Академа тук:
http://www.colibri.bg/knigi/883/dzhim-bychyr-furiqta-na-akadema


вторник, 18 март 2014 г.

Под надслов „Книги за любов. Без предразсъдъци.” до края на годината ще излязат общо 20 романа


„Егмонт България” стартира нова издателска линия –
романтична литература за възрастни

Под надслов „Книги за любов. Без предразсъдъци.”
до края на годината ще излязат общо 20 романа


Началото е планирано за 15 март 2014 г., когато първите четири заглавия ще могат да бъдат открити на местата за продажба на книги. „Егмонт България” ще предложи на българския читател вълнуващи истории в четирите най-търсени жанра на романтичната проза – съвременна романтика, романтика и еротика, паранормална романтика и романтичен трилър.

Книгите са внимателно подбрани и ярки образци в жанра от последните години, а авторите - вече наложени в бестселър класациите на големите чужди пазари. Стратегията на издателството предвижда излизането на общо 20 романа (по пет от всеки жанр) до края на годината.

Лидер на пазара на детска и юношеска художествена литература, с новата си издателска линия „Егмонт България” предлага съвременни романтични заглавия на зрялата читателска аудитория.

Книгите ще излизат под това лого, запазена марка на издателство „Егмонт България”. Уо е името на планетата-богиня Венера на езика на старите българи – символ на любовта и женското начало.

Романтичните романи традиционно заемат водещи позиции в читателските класации по света и у нас. Повече информация за първите четири романа и спецификите на четирите жанра ще откриете на следващите страници.

***

„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros и др.
„Егмонт България” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън, Джон Грийн и др.


неделя, 16 март 2014 г.

Рецензия на "Лабиринтът: Невъзможно бягство" от Джеймс Дашнър


Авторът на тази книга ни предлага един мрачен вариант на приказката за Питър Пан. Представете си място наречено Езерото. Там живеят няколко десетки момчета в юношеска възраст. Тийнейджърите си имат специфичен жаргон, който от една страна е хумористичен, но в началото е почти неразбираем за новопристигналият Томас. "Сбръчканяк, зеленяк и изтърсак" са думи с не особено ласкателно значение. Блюстител, бегач, помияр, трошидърво, торбаланко и лехар пък обозначават различните професии.
Джеймс Дашнър по оригинален и майсторски начин е изградил един специфичен, но не и привлекателен свят. Героите в него правят всичко възможно да оцеляват и дори се опитват да картографират непознатото и страшното. А безспорно най-ужасното нещо, което граничи с Езерото, това е Лабиринтът. В неговото описание почувствах влияние от "Пикник край пътя" на А и Б. Стругацки.
По много интересен и меродавен начин авторът е пресъздал отношенията между момчетата и създадената между тях йерархия. Новакът Томас е с частична амнезия, както всички останали и му се налага често да чува думи като "изтърсак" и "зеленяк". С течение на времето обаче главният герой доказва, че е по-смел, по бърз и по-решителен от всички останали.
Полумеханичната фауна в Лабиринта е изрисувана от автора, така че изглежда едновременно мистериозна и отблъскваща:
"Сега обаче се потвърди: червената светлинка от очите хвърляше призрачно сияние върху телцето и там, сякаш с кръв, бе изписана думата:
ЗЛО"
По мое лично мнение при описанието на най-ужасните чудовища в книгата, наречени скръбници, авторът е бил повлиян от разказа "Сфероидът" на Артър Порджис. Впрочем те внасят допълнителен терор със способността си не само да убиват, ами да влияят и психически.
В романа има много приключения и действие, които ще допаднат на читателите. Несъмнено една от сцените внушаващи най-голямо страхопочитание е, когато всички обитатели на Езерото влизат в битка въоръжени с най-прости и смешни оръжия срещу неимоверно превъзхождащи ги противници.
Единственият женски образ в романа е този на Тереза. Тя има специална връзка с Томас. Впрочем имената Томас, Алби, Нют и Чък са доста показателни за всеки с интерес към науката.
Чувствата на главния герой са описани от автора по един наистина автентичен начин:
"Томас се разтревожи, че Миньо може да направи нещо безрасъдно. От друга страна, нямаше нищо против да я удари в лицето."
Този роман е една постапокалиптична антиутопия наситена с действие. Само след няколко месеца по кината ще излезе едноименния филм, сценарист на който е самия автор Джеймс Дашнър.

Купете "Лабиринтът: Невъзможно бягство" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1741

Принцесата на Вълците - Катрин Констабъл


„Принцесата на Вълците” от Катрин Констабъл вече може да се открие в книжарниците в цялата страна. Вълшебна приказка в най-добрите традиции на фентъзи книгите, тя ще поведе читателите на вълнуващо приключение из заснежена Русия.
Романът ще откриете в книжарниците в цялата страна на цена от 9,90 лв. Той ще може да се закупи и в EPUB формат от iBookstore, както и в повечето сайтове за продажба на електронни книги, базирани у нас: biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg.

Научете повече...

ПРИНЦЕСАТА НА ВЪЛЦИТЕ

Книгата

Сама в света, Софи мечтае да бъде специална, но никога не би могла да си представи това, което я очаква.
На училищна екскурзия в Русия Софи и двeте ѝ приятелки се оказват на грешния влак. Спасява ги красивата принцеса Анна, която ги отвежда до зимния си дворец и ги омагьосва с истории за изгубени диаманти и трагично минало. Но когато настъпва нощта и вълците излизат, Софи открива повече от приказни истории в изпълнения с тайни дворец.

Отзивите

Бестселър във Франция, преведен на 8 езика, „Принцесата на вълците” е неустоимо магично приключение из заснежена и необятна Русия. „Лиричният разказ на Констабъл поднася общочовешко послание за себеизрастване и откриване на пътя в живота и къде принадлежиш”, коментират от Publishers Weekly.

Авторката

Катрин Констабъл e преподавала теология в университета в Кеймбридж и е работила за престижни издания като Vogue, W, Elle Decoration, Elle и The Independent. Автор е и на много публикации за Tatler и The Sunday Times, преди да започне да пише романи за деца. Омъжена и майка на три деца, Катрин живее в Айлингтън, Лондон.

***
„Егмонт България” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група ЕГМОНТ, лидер на пазара за детска и тийн литература.
Сред основните партньори на компанията са авторитетни издатели като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros.
„Егмонт България” е издател на утвърдени и нашумели автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън и Джон Грийн.

събота, 15 март 2014 г.

Възходът на Вечерницата - Брандън Мъл


Книгата

Защо поради чувствата, които влагаме, понякога нещата ни се струват по-страшни, отколкото са всъщност? Къде е границата между смелостта и безразсъдството? Ще преодолеят ли Кендра и Сет страха, който ги парализира? В края на учебната година двете деца се втурват към Чудоземия, убежището на митични и магически същества. Пазителят, дядо Сьоренсон, е поканил трима специалисти с цел да обезсилят Обществото на Вечерницата – древна организация, решена да проникне в резервата и да открадне скрита реликва с голяма мощ. Ако тя попадне в неподходящи ръце, това може да означава упадък на още резервати и дори край на света. В книга 2 от поредицата „Чудоземия“ ще се запознаете с Култър, колекционера на вълшебни реликви, Тану, майстора на отвари, и Ванеса, специалистката по магически същества. „Възходът на Вечерницата“ затвърждава успеха на „Тайното убежище“ и по мнението на мнозина оправдава славата на Брандън Мъл като последния неоспорим майстор на хитове в жанра.

Авторът

Брандън Мъл (роден 1974 г.) е американски автор на двете най-продавани серии романи за млади читатели, според класациите на „Ню Йорк Таймс”, „Ю Ес Ей Тудей” и „Уолстрийт Джърнъл”: „Чудоземия“ (Fablehaven) и „Отвъдници“ (Beyonders). Живее в щата Юта заедно с жена си и четирите си деца. Носител е на престижните награди „Уитни” и „Най-добра литература за млади хора”.

Брандън Мъл - „Възходът на Вечерницата“

Кендра влезе заедно с другите осмокласници в класната стая и отиде да седне на чина си. След миг щеше да бие звънецът – знак, че е започнала последната седмица от учебната година. После Кендра щеше да завърши прогимназия и да се запише в гимназия, където щеше да се запознае с деца и от другите две гимназии.
Преди година това й се струваше по-вълнуващо, отколкото сега. Някъде от четвърти клас й беше излязла славата на зубърка и новото начало в гимназията би могло да й даде възможност да се раздели с образа на прилежна и послушна ученичка. Но през последната година Кендра се беше преобразила. Изумително: с малко повече самочувствие и общителност човек се издигаше веднага в очите на другите. Тя вече не мечтаеше толкова отчаяно за ново начало.
На чина до нея седна Алиса Картър.
– Чух, че днес ще ни раздават годишните книги – каза тя.
Беше слабичка, с къса руса коса. Кендра се беше запознала с нея миналия септември покрай футболния отбор.
– Страхотно, изглеждам на снимката като препарирана – отбеляза тя.
– Много си си хубава даже. Помниш ли я моята снимка? Шините върху зъбите ми са големи като железопътни релси.
– Чудо голямо. Едва ли някой ще им обърне внимание.
Чу се звънецът. Повечето деца бяха по местата си. В стаята влезе госпожа Прайс, придружавана от най-обезобразения ученик, когото Кендра беше виждала някога. Момчето беше с пъпчива гола глава и с лице като щавена кожа. Очите му приличаха на гневни цепки, носът му бе като сплескано отверстие, тънките му устни бяха спечени. Ученикът – не момче, а страшилище – се почеса по ръката с криви пръсти, целите покрити с брадавици.
Иначе беше облечен хубаво с риза на черни и червени карета с копченца на яката, с джинси и скъпи маратонки на краката. Застана пред класа, до госпожа Прайс, която го представи:
– Запознайте се с Кейси Ханкок. Току-що е пристигнал със семейството си от Калифорния. Вече сме в края на учебната година и не е лесно да се преместиш в нов клас, затова ви моля да го посрещнете сърдечно.
– Наричайте ме просто Кейс – каза с пресипнал глас новият ученик.
Говореше така, сякаш го душаха.
– Виж го, моля ти се – пошушна Алиса.
– Ужас! – отвърна също шепнешком Кендра.
Клетото дете направо не приличаше на човек. Госпожа Прайс го сложи да седне на един от предните чинове.
От многото пъпки отзад по тила му течеше белезникава гной.
– Май се влюбих – оповести Алиса.
– Не злобей – промърмори Кендра.
– Моля? Сериозно ти говоря. Не ти ли се струва много сладък?
Алиса го изрече съвсем искрено и Кендра едва се сдържа да не се усмихне.
– Направо си жестока.
– Ти да не си сляпа? Той е страхотен! – обиди се не на шега другото момиче, задето Кендра не е съгласна.
– Щом твърдиш – рече примирена тя. – Просто не е мой тип.
Алиса поклати глава, сякаш Кендра е луда.
– Ти си най-претенциозното момиче на света.
От високоговорителите като жужене се чуваха сутрешните обяви. Кейс си шушукаше с Джонатан Уайт. Той първо се усмихна, после се засмя. Странно – Джонатан си беше гадняр, не беше от момчетата, които ще седнат да се сприятеляват с цирков изрод. Кендра забеляза, че Джена Чамбърлейн и Карън Сомърс се споглеждат и си шепнат, сякаш Кейс е много привлекателен. И те като Алиса явно не се шегуваха. Кендра огледа класната стая, но не видя нито един ученик, който да изглежда отвратен от вида на Кейс.
Какво ставаше? Ако изглеждаш като този тук, няма как да влезеш в класната стая и никой да не вдигне вежди.
Изведнъж Кендра прозря истината.
Кейси Ханкок изглеждаше нечовешки обезобразен и отвратителен, защото всъщност не беше човек. Явно беше таласъм, който изглеждаше нормално дете като всички останали. Само Кендра виждаше истинския му вид – явно благодарение на целувките на стотиците огромни феи.
Откакто преди близо година си беше тръгнала от Чудоземия, Кендра беше виждала само два пъти магически същества. Веднъж беше забелязала брадат мъж с ръст педя и половина, който се мъчеше да издърпа една тръба от купчината боклук зад киното. Тя се опита да се приближи, за да го огледа по-хубаво, но мъжът се шмугна в канавката.
Втория път Кендра зърна нещо като златна забулена сова с човешко лице. За миг погледите им се срещнаха, после съществото отлетя сред вихрушка златисти пера.
Такива странни гледки обикновено бяха недостъпни за очите на простосмъртните. Дядо й Сьоренсон я беше приобщил към вълшебното мляко, благодарение на което човек може да разсее заблудата, прикриваща мистичните същества. След като с целувките си феите бяха вдъхнали на Кендра способността да го прави непрекъснато, дядо й я беше предупредил, че понякога е по-безопасно някои неща да си останат невидими.
И ето че сега тя наблюдаваше в класната стая гротескно чудовище, което се преструваше на нов ученик! Госпожа Прайс тръгна между редиците да раздава годишните книги. Кендра започна да си драска по корицата на учебника. Защо съществото беше тук? Със сигурност заради нея. Освен ако отблъскващите таласъми не се внедряваха редовно в държавните училища. Дали беше дошъл да шпионира? Да създава неприятности? Със сигурност беше намислил нещо.
Кендра вдигна очи и видя, че таласъмът я гледа през рамо. Тя би трябвало да се радва, че е изобличила истинската самоличност на новия ученик, нали така? Кендра се притесняваше, но това, че е видяла кой всъщност е този тип, вероятно щеше да й помогне да предотврати заплахите, на които той можеше да ги изложи. С тайните си способности щеше да го държи под око. Ако не се издадеше, Кейс така и нямаше да разбере, че Кендра вижда кой всъщност е.

Прогимназия „Рузвелт“ беше във формата на огромна кутия и бе построена така, че през зимата на учениците изобщо да не им се налага да излизат навън. Всичко беше свързано с вътрешни коридори, а залата, където провеждаха събранията, служеше и за бюфет на закрито. Но под юнското слънце Кендра седна с три приятелки да обядва навън, на кръгла маса с извити като дъга пейки край нея.
Докато ядеше сандвич, се подписа в годишната книга на Британи. Трина пък се подписа в книгата на Кендра, Алиса – в книгата на Трина, а Британи – в книгата на Алиса. За Кендра беше важно да напише нещо дълго и смислено – това все пак бяха най-добрите й приятелки. „Приятно прекарване през лятото“ ставаше за познати, но за истинските приятелки се искаше нещо по-оригинално.
Например да спомене шегите, които си бяха правили, или забавните неща, които бяха изживели заедно през годината. Кендра захвана да описва как, докато е изнасяла доклада по история, Британи е започнала да се смее и не е могла да спре.
Най-неочаквано, без да го е канил никой, на тяхната маса се разположи Кейси Ханкок – носеше от бюфета табла, върху която беше сложил лазаня, настъргани моркови и шоколадово мляко. Трина и Алиса се сместиха, за да седне и той. Бе почти нечувана дързост само момче да се настани на маса с четири момичета. Трина май се подразни малко.
Алиса стрелна с поглед Кендра така, сякаш беше спечелила от лотарията. Де да можеше да види как всъщност изглежда новата й тръпка!
– Май не се познаваме – оповести Кейс с напрегнат пресипнал глас. – Аз се казвам Кейс. Съвсем наскоро дойдох да живея тук.
Беше достатъчно Кендра да го чуе как говори, та на гърлото й да заседне буца. Освен в часа на класния Кейс беше седял с нея в два от другите часове. Изправеше ли се да го представят, всички, особено момичетата, го посрещаха добре.
Той доближи към беззъбата си уста вилицата, с която беше гребнал от лазанята, и Кендра зърна за миг тесния му черен език. Направо й се повдигна, докато го гледаше как дъвче.
– И как се забавлявате тук? – попита Кейс с пълна с моркови уста.
– Като начало седим с хора, които познаваме – сопна се Трина.
Кендра си закри устата, да не се види, че се подсмихва. Никога дотогава не бе изпитвала такава благодарност както сега, когато Трина започна да се заяжда.
– Това да не е масата на тежкарите? – отвърна уж изненадан Кейс. – Пък аз смятах да започна от най-долу и постепенно да се изкачвам.
След тези думи Трина вече не знаеше какво да отговори. Кейс намигна на Алиса, за да й покаже, че не иска да ги обиди. Беше доста мил за таласъм с лице, покрито със струпеи.
– Видях те в някои от часовете – извърна се той към Кендра, като продължи да се тъпче с лазаня. – По английски и математика.
Беше й трудно да гледа кривогледите му очи и да се държи любезно.
– Да – успя да отвърне.
– Аз вече съм си оформил оценките за годината – съобщи Кейс. – В старото училище. Дошъл съм само да убия времето и да се запозная с нови хора.
– И аз се чувствам така – сподели Британи. – Но Кендра и Алиса много държат да са пълни отличнички.
– Знаете ли – продължи момчето, – не обичам да ходя сам на кино, но още нямам приятели. Искате ли довечера да гледаме някой филм?
– Разбира се – потвърди Британи.
Кендра се изуми от невероятната му дързост да покани четири момичета наведнъж още първия ден в училището. Това беше най-любезният таласъм на всички времена. Какво ли беше намислил?
– Аз ще дойда – прие Алиса.
– Добре – съгласи се и Трина. – Ако се държиш добре, може дори да ти разреша да се подпишеш в годишната ми книга.
– Не давам автографи – заяви най-безцеремонно Кейс. – Ти, Кендра, ще дойдеш ли?
Тя се поколеба. Как изобщо можеше да изгледа цял филм заедно с това отвратително чудовище? Но не вървеше и да изостави приятелките си – само тя знаеше в какво се забъркват!
– Може би – склони Кендра.
Заядливият таласъм гребна каквото беше останало от лазанята.
– Дали да не се чакаме в седем пред киното? На улица „Кендъл“ при малкия мол. Дано дават нещо хубаво.
Другите момичета се съгласиха, а той стана и се отдалечи.
Кендра загледа как приятелките й одумват оживено Кейс. Той беше спечелил от пръв поглед Алиса. А Трина беше от момичетата, които се заяждат, но после си падат по момчетата, оказали й съпротива. Кендра предполагаше, че сигурно и тя е щяла да хлътне по Кейс, ако не е знаела какво отблъскващо чудовище е.
Беше изключено да каже на приятелките си истината за Кейс. Ако го обвинеше, щеше да прозвучи като луда. Но той определено беше намислил нещо.
В целия град имаше само един човек, с когото Кендра можеше да сподели какво става. А на него не можеше да се разчита особено.

Сет се изправи срещу Ранди Сойър. Той беше бърз, но нисък. В началото на учебната година Сет бе малко по-дребен от повечето момчета в класа, а сега, в края й, беше по-висок от повечето. Най-добрата стратегия срещу Ранди беше да подскочи и да се възползва максимално от ръста си.
Спенсър Маккейн му подаде футболната топка и се изтегли. Четири от момчетата се впуснаха в атака, а други четири покриваха вратата. Един от защитниците беше застанал на линията и се беше зазяпал. Сет се завтече така, сякаш смяташе да притича през игрището, после се устреми право към наказателната зона. Спенсър му подаде висока топка, която се завъртя на спирала. Пасът не беше достатъчно силен, но Сет се върна малко назад, скочи по-високо от Ранди и заби с глава. Ранди веднага се вкопчи с две ръце в него и за малко да го събори при фланелката на Чад Дюприй, с която бяха отбелязали началото на наказателната зона.
– Край на третината и гол – заяви Спенсър, като притича по игрището.
– Сет! – възкликна някой.
Той се обърна. Беше сестра му Кендра. Обикновено тя не разговаряше с него в училището. В прогимназия „Рузвелт“ се учеше от шести до осми клас, така че Сет беше в самото начало – едва преди година беше завършил началното училище.
– Един момент – извика той на Кендра.
Момчетата се подреждаха. Сет зае позиция. Спенсър хвърли топката, хвана я, после я метна леко, но Дерек Тотър я улови. Сет дори не си направи труда да го гони. Той беше най-бързият от съучениците му. Дерек се стрелна чак в другия край на наказателната зона.
Сет притича при сестра си.
– Както винаги носиш късмет, а? – попита той.
– Пасът беше слаб.
– Спенсър не може да стане нищо повече от преден защитник, понеже запраща най-добре топката по спирала. Какво има?
– Ела да видиш нещо – отвърна Кендра.
Сет кръстоса ръце. Това, което ставаше, бе твърде необичайно. Сестра му не само разговаряше с него в училище, ами искаше и да го води някъде.
– Продължаваме ли? – провикна се Ранди.
– Сега играя – каза Сет на Кендра.
– Става дума за нещо, свързано с Чудоземия.
Момчето се обърна към приятелите си.
– Извинявайте! Трябва да напусна играта за малко. – Двамата със сестра му тръгнаха заедно. – Какво става?
– Нали знаеш, че още мога да виждам магическите същества?
– Да, знам.

петък, 14 март 2014 г.

Новолуние - Стефани Майър


Не е случайно, че Стефани Майър използва цитати от "Ромео и Жулиета", защото в "Новолуние" героите се обичат дори повече от героите на Шекспир.
Интригата е възходяща, сцените са впечатляващи, а емоциите - силни до изпепеляване.
Бела е неъпълнолетна, но любовта и е силна, постоянна. Има ли по-чиста любов от тази на едно седемнайсетгодишно момиче, което не търси някакви облаги, а чиста, безкористна обич?
Особено странно е, че тя обича един вампир, който обаче се отличава със своята красота и доброта. Не само Едуард, но и цялото му вампирско семейство не причинява никому зло.
Едуард само обича Бела и то толкова много, че е готов да се раздели с нея, но тя да си остане човек. Чия любов е по-силна е трудно да се определи.
Момичето само описва своето страдание като дупка на мястото на сърцето му.
Можем да си представим нейната поза, свита, обгърнала се с ръце за да не се разпадне.
Тя не иска нищо, а само да чува гласа на Едуард, да го усеща по някакъв начин. Открива един начин - рискът, и я виждаме качена на мотор, скача от скалата рискувайки живота си.
Но Бела обича всеки, който заслужава нейната обич. Сякаш за да я изпита съдбата и поднася още едно тежко преживяване. Джейкъб, който е неин истински приятел, става върколак. Бела открива, че щом обичаш някого, не можеш да разсъждаваш върху поведението му.
Силата на любовта. Виждаме я в готовността на едно обикновено момиче да се превърне във вампир. Но тази сила кара и вампирите да се стремят към добрина вместо да хапят, да се хранят с кръв.
Именно тази безкрайна любов кара върколака Джейкъб да се надява, че Бела ще го обикне, че заради него ще остане човек.
А тя се чувства като разбита на парченца, но всяко парченце е свързано с Едуард. Бела би искала да е честна с Джейкъб, не желае любовта и да е свързана с лъжа. Кулминациите са няколко, защото става дума за живота на героите. Едуард е готов да се жертва, за да изчезне от живота на Бела, да я остави жива и то като човек, който би могъл да преосмисли съдбата си, да я промени.
А момичето моли Алис да я ухапе, да влезе в света на своя любим, който е вампир.
"-Точно това ще направя. Какъв избор имам? Не мога да живея без теб, но отказвам да унищожа душата ти."
Това са думите на един вампир. Колко голяма е обичта му щом се стреми да запази душата на своето любимо момиче.
На финала осъзнаваме, че нещата от които любовта има най-голяма необходимост са компромиси и разбиране.

Купете Новолуние тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/fentazi-romans-277/zdrach-twilight-169/2-novolunie-13.html

четвъртък, 13 март 2014 г.

Застрашена корона - Реймънд Фийст


Фийст непрекъснато ни изумява със способността си да сътворява величествени сцени и герои.
СФ Сайт

В света нахлуват врагове и сеят хаос. Район след район, Мидкемия е разкъсвана, а верният на Кралството шпионин Джим Фурията и неговите съюзници се оказват затруднени на всяка крачка. Междувременно дворцови преврати заплашват да срутят троновете на Ролдем и Риланон, докато лорд Хал Крудийски и фехтовачът шампион Тай Хокинс се опитват да измъкнат тайно принцеса Стефани и чудатата й придворна дама лейди Габриела на безопасно място извън Ролдем. Но никъде не е безопасно, включително и в Илит, стратегическия бастион на Мидкемия, който е изправен пред жестока атака на кешийските войски и загадъчна сила, изплувала от морските дълбини. А падне ли Илит, всичко е загубено.

Но все още има крехка надежда, след като магьосникът Пъг и Конклавът на сенките предприемат магическо издирване, за да разкрият тъмната сила, дирижираща унищожението на Мидкемия...

сряда, 12 март 2014 г.

Ритматистът - Брандън Сандерсън


Брандън Сандерсън е писател, който основно и в детайли е разучавал различните видове магия. Една от най-разпространените вълшебни фигури е защитният кръг. А той, както е известно най-лесно се рисува по пода с тебешир.
Именно тебеширите и различните окръжности са послужили за основа на повествованието в невероятния роман "Ритматистът". За по-голям колорит авторът е включил в романа и неимоверните си познания по геометрия и шах. Чудесните илюстрации на Бен МакСуийни ни дават доста добра представа за ритматиката.
В тази книга всичко се случва по необичаен начин. Рисунките на извънредно талантливите хора наречени ритматисти оживяват точно, както в епизод от "Зоната на здрача". А тези картини сътворени с тебешир могат да служат за добро - примерно да движат пружините в двигателите на левитиращи влакове. Но рисунките могат да бъдат използвани и за зли цели - примерно за убийство.
Сандерсън не пише повърхностно, а ни предлага дълбоки мисли в един най-обикновен диалог:
"- Най-опасният тип човек не е онзи, който е прекарал младините си в това да разблъсква хората. Такъв човек става ленив и често е твърде доволен от живота, та да е истински опасен."
В света има война. От едната страна са злите диви тебеширчета. Хората се опитват да им противостоят и то доста успешно, като изпращат срещу тях ритматисти. А в целия свят има само осем колежа, в които се учи ритматика. "Армедиус" е един от тях. Но в колежа започват да се случват странни неща.
Алтернативният свят на Брандън Сандерсън е изграден по оригинален начин - със собствени научни закони. В този свят малка част от хората яздят скъпи механични коне, а почти всички машини се задвижват с помощта на пружини. В тази алтернативна история дори Леонардо Да Винчи е описан по различен начин:
"- Ами пружинните механизми? - попита Джоел."
- Да Винчи е бил пълен въздух. Всеки го знае. Абсолютно надценен."
Най-голямо удоволствие ми достави начинът, по който е описано разледването водено от Джоел и професор Фич. Докато тече дознанието, авторът умело ни запознава с нови герои, физиката, географията и религията на неговия алтернативен свят. През цялото това време усетих напрегнатото очакване в търсене на виновния, характерно за криминално четиво.
Ритматическите дуели също не са за изпускане. Представете си магически двубой воден с рисунки и различни видове линии. Които могат да отблъскват и зашеметяват. И да убиват.
Мелъди и типичните женски маневри са описани живо и колоритно:
"- Значи това беше великият ти план? Да направиш сцена?
- Сцените са благородна и изпитана с времето стратегия - безцеремонно отвърна тя."
Изводът, който си направих от тази книга е следният - ако сте най-добрият в нещо винаги и по всяко време ще има хора, които ще повтарят ходовете ви. Дори и да са хилави, невзрачни, посредствени имитатори и да нямат една стотна от вашия талант.

Купете Ритматистът тук:
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=84

вторник, 11 март 2014 г.

Стокхолмската октава - Карън Енгелман


Книгата

Стокхолм 1789 г. Вятърът на Френската революция вилнее над цяла Европа. Политически и социални интриги се преплитат с посредничеството на мистична октава от карти. Съдбата на един човек е ключът към националната участ на Швеция през XVIII век при управлението на крал Густав III. Нашумелият исторически трилър на Карън Енгелман ни пренася в пъстроцветен скандинавски свят на заговори и магии, окултизъм, масонство, мистериозни предсказания и романтика.
Карън Енгелман е американска дизайнерка, която е живяла девет години в Швеция. Дебютният ѝ роман „Стокхолмската октава“ вече е преведен на четиринайсет езика.
„Интелектуалната игра на Енгелман с математиката на властта и любовта е неустоима.“
O Magazine

Авторът

Карън Енгелман е родена и отгледана в Айова, специализира в областта на визуалните изкуства. Стокхолмската октава е нейният дебютен роман.

Карън Енгелман - „Стокхолмската октава“

Стокхолм често е наричан Северната Венеция, и то напълно основателно. Пътешествениците твърдят, че в своето величие, многообразие и загадъчност той по нищо не отстъпва на южната си посестрима. В ледените води на езерото Меларен и в плетеницата от канали на Балтийско море се отразяват както грандиозни палати, така и схлупени къщурки със сламени покриви, изящни мостове и хвърковати лодки, непрестанно сновящи между четиринайсетте острова, върху които се издига градът. Ала този сияен архипелаг не води към слънчевата облагородена земя на Италия, а е заобиколен от гъсти гори, мрачно царство на вълци и диви зверове, отвъд които се простират изостаналата провинция и грубият селски живот, властващ извън очертанията на Стокхолм. При все това, в края на последното десетилетие на века, в последните години от просветеното управление на крал Густав ІІІ, аз рядко се замислях за провинцията и оскъдното, едва изкарващо прехраната си население във вътрешността. Градът ми предлагаше всичко, от което имах нужда, и животът ми се струваше пълен с възможности.
Вярно, че на пръв поглед времената не бяха много добри. В повечето къщи все още се отглеждаха домашни животни, сламените покриви течаха и човек не можеше да пропусне белезите от шарката, охтичавата кашлица и хилядите други следи от гнетящите местните жители болести. Камбаните биеха на умряло час по час, тъй като в Стокхолм смъртта се чувстваше у дома си повече, отколкото във всеки друг европейски град. Вонята на отходните ями, примесена с мирис на гнилоч и немити тела, тегнеше във въздуха. На този мрачен фон обаче се мяркаше светлосиньо копринено палто, избродирано с жълти птички, чуваха се шумолене на тафтена рокля и стихове на френски, долавяше се аромат на розова вода и одеколон, разнасян от лекия ветрец наред с музиката на Бах, Белман и Краус: истинските постижения на епохата на Густав. И аз си мечтаех тази златна епоха никога да не свършва.

Фурията на академа - Джим Бъчър


Сюжетът

Вече стотици години хората в Алера успяват да се справят с агресивните и опасни раси, населяващи планетата, благодарение на уникалната си връзка с фуриите – въплъщения на стихиите Земя, Въздух, Огън, Вода и Метал. Но сега несигурното равновесие, в което се намира светът на Алера, е на път да се сгромоляса.
Изминали са две години след събитията в романа „Фуриите на Калдерон“. Битката при Калдерон е завършила с пълна победа на алераните. Те са сключили мир с маратите. Бърнард е станал лорд на долината Калдерон. Тави, вече седемнайсетгодишен, е получил възможността да учи в Академията, а Исана е станала първата жена-холтър. Всички са възнаградени за заслугите си, а Първият лорд най-накрая е узнал кой заговорничи против него, но така и не е успял да получи убедителни доказателства, за да разобличи коварните си противници.
При тези условия Първият лорд, изправен не само пред вътрешни врагове, но и пред нарастващо напрежение по границите, със сетни сили се опитва да контролира страната. Ситуацията се усложнява от факта, че когато в столицата трябва да се съберат лордовете на Алера, Гай е повален от болест, оставяйки най-приближените си, сред които и Тави, отчаяно да се опитват да запазят болестта му в тайна.
Междувременно стотици хора из Алера започват да изчезват; в долината Калдерон се е пробудило древно зло, което се насочва към сърцето на Алера. На Тави и приятелите му ще им се наложи да впрегнат цялото си мъжество и находчивост, за да помогнат на Първия лорд и да се изправят срещу надвисналите над Алера заплахи.

Авторът

Джим Бъчър е изключително популярен писател често заемал първото място в листата с бестселъри на Ню Йорк Таймс. Известен е с поредиците си съвременно фентъзи „Досиетата на Дрезден“ и класическо фентъзи „Кодексът Алера“. По „Досиетата на Дрезден“ е създаден едноименен тв сериал (с продуцент Никълъс Кейдж).
Джим Бъчър е роден на 26 октомври 1971. Освен с писане се занимава от дълги години с бойни изкуства. Живее в родния си град Индипендънс, Мисури заедно с жена си Шенън, сина си и кучето пазач Ф. Д. М. Бъчър.

Джим Бъчър „Фурията на академа“

Тави надникна зад ъгъла на спалните помещения на момчетата в централния двор на Академията и каза на застаналия наблизо юноша:
– Отново си направил онази физиономия.
Ерен Патроний Вилий, юноша, висок едва малко над пет фута, слаб, блед и тъмноок, се зае да оправя подгъвите на робата си и на сивото си академско наметало.
– Каква физиономия?
Тави се отдръпна от ъгъла и опъна лениво униформата си.
Имаше чувството, че колкото и да се опитва да преправя дрехите си, тялото му винаги ще го изпреварва. Робата му беше твърде тясна в раменете и на гърдите, а подгъвите на ръкавите дори не се доближаваха до китките му.
– Знаеш, Ерен. Физиономията, която правиш, когато се готвиш да дадеш съвет на някого.
– Всъщност правя тази физиономия, когато се готвя да дам съвет на някого, за когото съм сигурен, че няма да ме послуша. – Ерен също надникна зад ъгъла и каза: – Тави, те всички са там. По-добре да си тръгнем. Има само един път до столовата. Ще ни видят.
– Не са всичките – настоя Тави. – Близнаците ги няма.
– Наистина. Само Бренсис, Ренцо и Вариен са там. Всеки от тях може сам да съдере кожите и на двама ни накуп.
– Може да не им е толкова лесно, колкото очакват – рече Тави.
По-дребното момче въздъхна.
– Тави, въпрос единствено на време е да наранят някого. Може би лошо.
– Няма да посмеят – каза Тави.
– Те са граждани, Тави. А ние не сме. Толкова е просто.
– Не е толкова просто.
– Не внимаваш ли в часовете по история? – възрази Ерен. – Естествено, че е толкова просто. Ще кажат, че е било нещастен случай и че ужасно съжаляват. И то при положение че произшествието изобщо стигне до съда. Съдията ще ги накара да платят обезщетение на родителите ти. А междувременно ти ще си останал без очи или без крак.
Тави стисна зъби и тръгна към ъгъла.
– Няма да пропусна закуската. Бях в Цитаделата цяла нощ, той ме накара да изкача на бегом десетина пъти проклетото стълбище и ако още веднъж пропусна ядене, ще полудея.
Ерен го хвана за ръката. Носеше около врата си шнурче с три мъниста – бяло, синьо и зелено, легнали върху гърдите му. Броят на мънистата показваше, че според преподавателите в Академията Ерен няма почти никакви способности в призоваването на фурии. Естествено, мънистата на Ерен бяха с три повече от тези на Тави.
Ерен погледна Тави в очите и изрече тихо:
– Ако отидеш там сам, ще означава, че вече си полудял. Моля те, изчакай още няколко минути.
Точно в този момент прозвуча третата утринна камбана, три продължителни удара. Тави се намръщи, загледан в кулата на камбанарията.
– Последната камбана. Ако не отидем веднага, няма да имаме време да се нахраним. Ако уцелим момента, можем да минем покрай тях точно когато някой друг излиза. Може да не ни видят.
– Не разбирам къде може да се е дянал Макс – каза Ерен.
Тави отново се огледа.
– Не знам. Тръгнах за двореца точно преди вечерния час, а сутринта леглото му имаше вид като че ли не е спано в него.
– Пак е бил навън цяла нощ – промърмори Ерен. – Не знам как смята да си взема изпитите, ако продължава по този начин. Дори аз няма да мога да му помогна.
– Нали го знаеш какъв е Макс – отбеляза Тави. – Не е много по планирането на бъдещето. – Коремът на юношата се сви от глад и изкъркори. – Край – каза той. – Трябва да тръгваме. Идваш ли с мен, или не?
Ерен прехапа устни и поклати глава.
– Не съм чак толкова гладен. Ще се видим в час, нали?
Тави почувства разочарование, но потупа Ерен по ръката. Разбираше нежеланието на по-дребното момче да влиза в конфронтация. Ерен беше израснал в спокойния дом на родителите си, сред книги и бюра, където се бяха развили силната му памет и математическите му способности за сметка на умението за призоваване на фурии. Преди да дойде в Академията, той не се беше сблъсквал със студената дребнава жестокост, с която младите призователи на фурии се отнасяха към лишените от тази дарба свои връстници.
За разлика от него Тави се беше сблъсквал с този проблем през целия си живот.
– Ще се видим в час – отвърна той.
Ерен оправи шнурчето на врата си с изцапаните си с мастило пръсти.
– Сигурен ли си?
– Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.
С тези думи Тави зави зад ъгъла и тръгна през двора към столовата.
След няколко секунди дочу шума от тичане и запъхтеният Ерен се озова до него. Изглеждаше изнервен, но непоколебим.
– Трябва да ям повече – каза той. – Така ще израсна повече.
Тави се усмихна и двамата тръгнаха през двора един до друг.
Пролетната слънчева светлина, по-топла от планинския въздух около столицата на Алера, обливаше територията на Академията. Дворът на учебното заведение представляваше градина с пищна растителност и криволичещи алеи от гладък бял камък. Ранните пролетни цветя бяха заобиколени от зелена трева, израснала от почвата след зимния мраз; цветовете им, сини и червени, разкрасяваха двора. Учениците, насядали по пейките, разговаряха, четяха и похапваха, всичките облечени в сивите си униформени роби и туники. Птичетата се къпеха в слънчевата светлина, накацали на стрехите на постройките по краищата на двора, на моменти се стрелваха надолу, за да клъвнат някое от насекомите, изпълзели от укритията си и събрали се около трохите, отронени от безгрижните академи.
Спокойно, прелестно място, незасегнато от всичко онова, което се случваше в могъщата столица на Алера.
Тави го мразеше.
Бренсис Калар-младши и приятелчетата му бяха застанали на обичайното си място до фонтана, точно при входа на столовата. Само един поглед към водача на тайфата беше достатъчен на Тави, за да му се развали настроението. Бренсис беше висок и красив младеж с царствени маниери и тясно лице. Носеше косата си на дълги къдрици – според упадъчната мода в южните градове, особено в родния му Калар. Академската му роба беше от най-фин плат, скроена специално за него и украсена с нишки от чисто злато. На шнурчето върху гърдите му вместо мъниста от евтино стъкло блестяха полускъпоценни камъни във всичките шест цвята, символизиращи различните видове фурии: червено, синьо, зелено, кафяво, бяло и сребърно.
Когато Тави и Ерен се приближиха към фонтана, групата ученици от Парция, чиито златистокафяви кожи блестяха в лъчите на утринното слънце, тъкмо минаваха между тях и побойниците. Тави ускори крачка. Трябваше да останат незабелязани само още няколко ярда.
Не им провървя. Бренсис стана от мястото си на ръба на фонтана и устните му се изкривиха в широка и радостна усмивка.
– Я виж ти! – възкликна той. – Малкият писар и уродливият му домашен любимец са излезли да се разходят. Не съм сигурен дали изрода ще го пуснат в столовата, ако не му сложиш нашийник, писарче.
Тави дори не погледна към Бренсис и продължи напред, без да намалява темпото. Имаше шанс, ако просто се направи, че не забелязва Бренсис, онзи да го остави на мира. Обаче Ерен се спря и изгледа кръвнишки Бренсис. Облиза устни и изрече твърдо:
– Той не е изрод.
Бренсис се приближи. Усмивката му стана още по-широка.
– Разбира се, че е изрод, писарче. Домашната маймунка на Първия лорд. Научил е някои номера и сега Гай иска да покаже на всички колко добре е дресиран.
– Ерен, да вървим – подкани приятеля си Тави.
Внезапно очите на Ерен припламнаха, а долната му устна започна да трепери. Но той вирна брадичка, без да отмества поглед от Бренсис.
– Т-той не е изрод – настоя Ерен.
– Лъжец ли ме наричаш, писарче? – попита Бренсис. Усмивката му стана злобна и той започна да свива и изпъва пръсти. – Аз си мислех, че си се научил да показваш уважение към по-големите...
Тави стисна зъби разстроено. Не беше честно идиоти като Бренсис с такава лекота да демонстрират силата си, а свестни хора като Ерен постоянно да си патят. Явно Бренсис не смяташе да ги пусне просто така до столовата.
Тави погледна към Ерен и поклати глава. Чувстваше се отговорен за него – приятелят му изобщо нямаше да е тук, ако не го беше последвал. Обърна се към Бренсис и каза:
– Бренсис, моля те, остави ни на мира. Искаме само да закусим.
Бренсис допря ръка до ухото си и направи израз на престорено учудване.
– Чухте ли нещо? Вариен, ти чу ли?
Един от двамата лакеи на Бренсис, седящи зад него, се изправи и се приближи. Вариен беше среден на ръст и широкоплещест.
Робата му не беше ушита от толкова хубав плат като Бренсисовата, макар и да бе по-добра от тази на Тави. Излишните тлъстини придаваха на лицето му сприхаво, заядливо изражение, а неговите светли, тънки като на дете коси изглеждаха твърде изтощени в сравнение с къдриците на Бренсис. Шнурчето му беше украсено с няколко бели и зелени мъниста, които въобще не бяха в хармония с мътните му светлокафяви очи.
– Май чух да пищи плъх.
– Възможно е – изрече Бренсис със сериозен вид. – Е, писарче, какво предпочиташ – земя или вода?
Ерен преглътна с усилие и отстъпи назад.
– Чакайте. Не търся неприятности.
Бренсис, присвил очи, пристъпи към дребното момче и го сграбчи за академската униформа.
– Земя или вода, жалко свинче!
– Земя, милорд – намеси се Вариен и очите му проблеснаха лошо. – Закопай го до шията в земята и нека умната му глава се попече малко на слънце.
– Пусни ме! – възкликна Ерен.
В гласа му се появиха нотки на паника.
– Земя да бъде – каза Бренсис и посочи с едната си ръка към земята и пръстта се надигна и потрепери.
За момент не се случи нищо, после пръстта се размърда и омекна, започнаха да се надигат мехури, породени от съвместното призоваване на земя и вода, разнесе се бълбукане.
Тави се огледа, търсейки помощ, но тя нямаше откъде да дойде. Наблизо не се забелязваше някой от учителите, а от учениците никой освен Макс не се осмеляваше да се противопостави на Бренсис при опитите му да се забавлява за нечия чужда сметка.
– Почакай! – извика Ерен. – Моля те, нямам други обувки!
– Чудесно – каза Бренсис. – Явно на твоето семейство ще му се наложи да спестява пари още едно поколение, преди да изпрати още някого тук.
Тави осъзна, че трябва да отвлече вниманието на Бренсис от Ерен, но не можа да измисли нищо по-добро от това, да се наведе, да загребе шепа кал и да я захвърли в очите на по-големия ученик.
Младият Калар ахна от изненада, когато калта пльосна върху лицето му. Избърса я и се вторачи изумено в мръсните си пръсти.
Учениците, наблюдаващи сцената, прихнаха, но когато Бренсис се обърна към тях, отместиха погледи и прикриха усмивките си с ръце. Бренсис изгледа Тави намръщено, с гняв в очите.
– Да вървим, Ерен – каза Тави и побутна приятеля си в посока на столовата.
Ерен се препъна, но после хукна към вратата. Тави понечи да го последва, без да обръща гръб на Бренсис.
– Ти! – изръмжа Бренсис. – Как смееш!
– Стига, Бренсис – каза Тави. – Ерен не ти е направил нищо лошо.
– Тави! – изсъска Ерен предупредително.
Тави усети нечие присъствие зад гърба си и се приведе. Отскочи встрани – тъкмо навреме, за да избегне удара на Ренцо, вторият приятел на Бренсис.
Ренцо беше просто огромен. И на височина, и на ширина.
Имаше тъмни коси, едва набола брада и дребни очички върху ъгловатото лице. Академската му туника беше ушита от обикновен плат, но размерите й бяха такива, че сигурно струваше двойно по-скъпо от онези на останалите ученици. На шнура му имаше само кафяви мъниста – но страшно много на брой. Той пристъпи отново към Тави и запрати огромния си юмрук напред.
Тави успя да избегне и този удар и извика:
– Ерен, намери маестро Гал!
Ерен нададе тревожен вик, Тави погледна през рамо и видя, че Вариен е хванал малкия писар за раменете и го стиска болезнено.
Объркан, Тави не успя да избегне следващата атака на Ренцо, който го сграбчи безмълвно и без никакви церемонии го запрати във фонтана.
Тави пльосна във водата и шокът от студа му изкара въздуха. За миг размаха крака, опитвайки се да се оттласне от дъното, и се озова седнал в дълбоката два фута вода на фонтана. Започна да плюе.
Бренсис стоеше до фонтана и калта капеше от бузите върху разкошните му дрехи. Върху красивото му лице се изписа гняв. Той вдигна едната си ръка и направи муден жест с китката си.
Водата около Тави се разбушува сякаш по своя собствена воля. От повърхността й се надигнаха пара и изгаряща горещина. Тави се задъха и вдигна едната си ръка, за да предпази очите си, докато се опираше с другата в дъното. Горещината изчезна толкова внезапно, колкото се беше появила.
Изведнъж Тави осъзна, че е напълно неспособен да се движи. Той се огледа и видя, че облакът от пара се е разсеял, а водата във фонтана се е превърнала в неподвижна ледена маса. Миг по-късно през кожата му започна да нахлува студ и той се опита да си поеме дъх.
– К-как? – измънка той, гледайки в Бренсис. – Как го направи?
– Чрез призоваването на фурии, изрод – отвърна Бренсис. – В края на краищата призоваването на огън е всичко, което е нужно за създаването на горещина. Просто извадих от водата цялата топлина. Разбира се, това е нов, напредничав метод. Не че очаквам да разбереш как действа.
Тави огледа двора. Вариен продължаваше да стиска болезнено Ерен, който надаваше накъсани стонове. Повечето ученици, свидетели на произшествието, си бяха тръгнали. От останалите няколко души никой не гледаше към фонтана, всички изведнъж се бяха заинтересували от книгите си, закуските си или от покривите на сградите из двора на Академията.
Тави започваше да усеща студа като болезнено впити в него зъби. Ръцете и краката му пулсираха мъчително и му ставаше все по-трудно да диша. Обзе го страх, сърцето му се разтуптя.
– Бренсис – започна Тави, – не прави това. – Преподавателите...
– Тях не ги е грижа за теб, изрод. – Бренсис наблюдаваше Тави спокойно, преценяващо. – Аз съм най-големият син на Върховен лорд. А ти си никой. Ти си нищо. Нима не си го разбрал досега?