понеделник, 19 февруари 2018 г.

Ревю на "Невинност" от Дийн Кунц


Когато бях тийнейджър голямо впечатление ми направи филмът "Пазители" с Майкъл Айрънсайд. На финалните надписи пишеше, че екранизацията е създадена по произведение на Дийн Кунц. По-късно в специализирания вестник за фантастика "Други светове" прочетох есе на Дийн Кунц.
Оттогава насам съм чел поне десетина романа на този автор. В тази връзка бих желал да препоръчам на родните издатели да отпечатат на български поне един негов сборник с разкази. И Стивън Кинг, и Клайв Баркър, и Дейвид Морел вече имат преведени сборници на български.
Според мен Кунц пише невероятно добре. Препрочитал съм поне два от неговите романи поне десетина пъти. Има обаче един малък проблем - в някои от произведенията му действието се развива прекалено бавно, отива на заден план и постепенно книгата се превръща в социален трактат.
"Невинност" започва с бягството на главния герой Адисън Гудхарт от пожар. Постепенно разбираме, че той е аутсайдер и самотник. Външният му вид предизвиква в хората отвращение и агресия. Всеки, който види лицето или тялото на Адисън иска да го нападне, да го убие или най-малко да го осакати. Ето защо героят на романа е принуден да носи маски, качулки, ръкавици и да се облича с прекомерно много дрехи.
Това всъщност е необичайно за жанровете хорър или трилър. Гледали сме доста филмови чудовища - Франкенщайн, Джейсън Ворхийс и Фреди Крюгер. Въпреки това ако те не се закачаха с никой, беше доста рядко някой да ги нападне. Може би единствено "Нощните хора" на Баркър постоянно бяха преследвани и въпреки това дори и за тях имаше защитници.
Едва към финала на "Невинност" разбираме, че Адисън далеч не е ужасен. В действителност книгата ни представя една гигантска хипербола на приказката за "Грозното патенце".
Адисън постепенно разбира, че акушерката му е искала да го удуши. Искала е да го убие дори и собствената му майка. Майка му го прокужда от дома им, когато той е на осем години.
Вече пораснал, при едно от нощните си похождения в библиотеката, до секцията с Чарлз Дикенс, той среща непознато момиче. Нейният вид е странен. Тя има пиърсинги на носа и долната устна, прическата и е чудновата, и е тежко гримирана в стил "готика". Представя се като Гуинет. Двамата откриват, че имат много общи неща. Между тях припламва нещо като искра:
"- Не си правя илюзии за любов. "Красавицата и звяра" е хубава приказка, но приказките са за книгите.
- Нито ти си звяр, нито аз - красавица."
Адисън разбира, че бащата на Гуинет е жертва на убийство. Самата тя има фобия и не иска да бъде докосвана от никого. Двамата сключват следната сделка - той никога няма да я докосва, а тя никога няма да се опитва да види лицето му без маска...
Това, което не ми допадна в книгата е прекалено мудното действие. Безспорно Кунц е велик автор и неговото четене ми доставя удоволствие, но този роман е наистина бавен. Стилът е много добър и привлича всеки любител на словото:
"Седяхме мълчаливо, а звездите увенчаващи нощта, сякаш се спуснаха наоколо ни, докато къщата, гората и пътеката, която ни свързваше с външния свят, изчезнаха все едно зад воал и съзвездия от диамантенобели звезди искряха отвсякъде наоколо ни като защитен купол, под който бяхме в безопасност."
Романът има много високи художествени достойнства. Представлява интересна компилация от различни идеи. Има създания подобни на егрегорите от книгите на Вадим Зеланд. Вплетена е и идеята за суперболест, която поваля по-голямата част от човечеството (Стивън Кинг има цяла поредица на тази тема). Ще срещнете и странни марионетки подобни на куклите от романа "Гори вещице, гори!" на Абрахам Мерит.

Купете "Невинност" от Дийн Кунц тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1274/dijn-kunc-nevinnost


петък, 16 февруари 2018 г.

Малката лодка - Филип Пулман


От света на "Тъмните му материи"
Двайсет години след излизането на революционната поредица "Тъмните му материи" Филип Пулман се завръща майсторски към онзи паралелен свят с първия том от новата трилогия "Книга на Праха".


Малкълм Полстед е от онези наблюдателни и будни момчета, които остават до голяма степен незабелязани. Вероятно затова неизбежно се превръща в шпионин...

Бащата на Малкълм има странноприемница на име „Пъстървата“ на брега на река Темза, в която се отбива цял Оксфорд. Момчето и демонът му Аста редовно дочуват новини, клюки и скандални случки, но през една дъждовна зима се натъкват на нещо съвсем различно.

Малкълм намира тайно писмо, в което се говори за опасно вещество, наречено Прах, а изследователката, за която е предназначено писмото, открива момчето. Когато тя го моли да си държи очите отворени на четири, Малкълм започва да се сблъсква с най-различни подозрителни лица: пътешественика лорд Азриел, който бяга от преследвачите си; главорезите на Магистратурата; циганин на име Корам, който го предупреждава за предстояща опасност, и красива жена със зла маймунка за демон. Всички се интересуват от едно − бебе на име Лира.

Лира е от онези деца, които привличат хората като магнит. И Малкълм смело и жертвоготовно е решен да я защити от надигащата се буря.

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

ПОКАНА: Вивиан Уестуд – толкова дива, толкова непокорна


На 15 февруари ще ви предизвикаме с щуро и нестандартно литературно парти в чест на голямата Вивиан Уестуд! Грандама на британската мода, покровител на пънк културата, жива легенда, икона на нашето време, „пълна откачалка”… Ако не следваше собствената си житейска философия, тя нямаше да е онзи храбър новатор и бунтар, който е. А светът нямаше да е луд по нея.

Докато преследвате идеите си, ще започнете да мислите, а това ще промени живота ви. Променяйки живота си, вие променяте света.

Книгата, написана в сътрудничество с Иън Кели, е издателски феномен – това е първата автобиография на авангардната дизайнерка и разкрива неподозирани страни на нейната личност: „Новите идеи. Те ме правят щастлива. Вглъбяването в себе си не ми е присъщо.” Вярна на ексцентричната си природа и днес, вече на достолепните 76, Вивиан Уестуд не спира да провокира - както с нестандартните си творения, така и с личния си живот. (И с възгледите си на отявлен социален активист!) Защото вярва, че изкуството на обличането променя облика и мисленето на човека.

Убежденията й споделят:

Съорганизаторите на събитието Egoist.bg;

Нашите медийни партньори Fashion inside;

Насo Русков – непоправим пънк бунтар, музикант и вдъхновител на селекция с музика от 70-те;

Дизайнерката Антоанета Костова, която ще ви спечели с демонстрация на облекла, прически и стил;

Стилистът, фотограф и артист Мариета Ценова, която ще ви покаже автентични кадри от ревюта на Вивиан Уестуд в Париж;

Нашите приятели от New Bloom Winery, които ще представят вина от уникални за България сортове - Дорнфелдер и Регент. (И те като Вивиан Уестуд залагат на смели и непознати решения:-)

Партньор на събитието е и превъзходната марка Moroccanoil, чиито иновативни продукти ще ни помогнат да оформим зона за стайлинг с фризьор, много изненади и подаръци!

Очакваме ви на 15 февруари в 19:30 ч. в парти клуб CORSO в столицата, бул. "Цар Освободител" 10. А междувременно… Бог да пази кралицата на пънк модата!


Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/786272061582586/

понеделник, 5 февруари 2018 г.

Ревю на "Съдбата на убиеца" от Робин Хоб


За мен най-великата писателка в жанра фентъзи е Урсула Ле Гуин. Следваща в личната ми класация е Андре Нортън (псевдоним на Алис Мери Нортън) с нейната поредица "Магьоснически свят". Бих отбелязал също така произведенията на Ли Брекет и Каролин Дж. Чери.
Интересно е, че дама може да се наложи в жанра приказна фантастика и нейните поредици да се продават също толкова добре, колкото и
творбите на Джордж Р. Р. Мартин и Брандън Сандерсън. Нейният псевдоним е Робин Хоб, а истинското и име е Маргарет Астрид Линдхолм. Специално за читателите на моя блог искам да кажа, че голяма част от жените писателки умишлено публикуват под мъжки псевдоними тъй като считат, че по този начин творбите им ще станат по-популярни.
"Съдбата на убиеца" започва с преследване. Дуалия, Алария, Керф, Винделиар и Репин преследват Пчеличка, момиче надарено с необикновени способности. Тя яростно се съпротивлява, удря преследвачите си с намерен клон и ги хапе. Обаче гонителите побеждават и отвличат момиченцето.
Следващата глава разглежда приключенията на принц Фицрицарин. Той току-що е пристигнал в Келсингра и се е превърнал в герой на деня. Фиц успява да изцери с Умението си Ефрон син на краля на Келсингра, а освен него и шест докоснати от дракон деца.
Впрочем в книгата има доста дракони, а името на един от тях е Тинтаглия. Погледнато етимологически авторката показва добро познаване на келтската митология, тъй като в замъка Тинтагил е заченат крал Артур според легендата.
В романа има и изправени камъни с изписани върху тях руни. Те са вид магически портали. Пчеличка и заловилите я влизат в такъв камък / портал. Следващите събития са трагикомични. Преследвачите и пленницата им са заклещени в нещо като много тясна каменна гробница. Налага се да спят един върху друг и още нещо:
"- И аз - потвърди Керф. - Жена ми ми пречи.
- Не съм ти жена! - отвърна му с гняв Алария.
- Спа върху мен. Напика се върху мен. Моя си."
Междувременно Фиицрицарин Пророка получава много ценни подаръци. Те са - огнекамъни блестящи със собствена светлина, блокче, което може да подпали огън само ако се обърне с правилната страна нагоре. И драконово Сребро. Но осъзнава, че е изгубил детето си. Пчеличка Пророчица.
Пчеличка е най-мъничка и първа успява да излезе от гробницата. Но дали ще е свободна за дълго? Или преследвачите и ще я намерят отново?
Фиц е твърдо решен да спаси детето си. Ще успее ли?
Това, което ми хареса в книгата е оригиналната магьосническа система. Тя е самобитна и своеобразна. Нямам намерение да се повтарям, но за нея можете да прочетете в моето ревю на „Убиецът на шута“. Авторката е новаторка в жанра фентъзи и наистина обогатява въображението на своите читатели.
Не ми допадна прекалено размития сюжет.
Ако книгата беше построена стегнато като "Драконът и джорджът" на Гордън Диксън щеше да е в пъти по-добра.
Този роман е едно великолепно предложение за почитателите на многотомните епически фентъзита, представяни от автори като Стивън Ериксън и Робърт Джордан.

Купете "Съдбата на убиеца" тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2223

понеделник, 29 януари 2018 г.

СПЯЩИТЕ КРАСАВИЦИ - СТИВЪН КИНГ, ОУЕН КИНГ


ПРЕВОД:ВЕНЦИСЛАВ БОЖИЛОВ

В едно бъдеще, което е толкова реално и близко, че може да бъде и днес, с жените, се случва нещо странно, когато заспят. Телата им се обвиват в тънки нишки, образуващи пашкули. Ако бъдат събудени, ако някой разкъса или разреже обвивката им, жените подивяват и стават невероятно агресивни. А докато спят, те се озовават на друго, по-добро място, където цари хармония.

Една жена, мистериозната Иви Блек, е недосегаема за благословията или проклятието на сънната болест. Дали тя е медицинска аномалия, която трябва да бъде изучавана? Или демон, който трябва да бъде унищожен? Сами, оставени на все по-първичните си подбуди, мъжете се разделят на враждуващи фракции. Едни искат да убият Иви, други – да я спасят. Трети използват хаоса, за да отприщят собственото си отмъщение срещу нови врагове. В света, станал най-неочаквано изцяло мъжки, всичко се превръща в насилие.

Действието се развива в малко градче в Апалачите, където основният работодател е женски затвор.

„Спящите красавици“ е неочаквано провокативен и прекрасно драматичен съвместен труд на баща и син, който изглежда особено актуален в наши дни.

Неуморното въображение на Стивън Кинг е сила, която не може да бъде удържана.
Ню Йорк Таймс Бук Ривю

Стивън Кинг... ни показва мощната съблазън на измислицата, как една страхотна история може да грабне въображението и да ни накара да видим света по един напълно различен начин
Портланд Прес Хералд

Стивън Кинг е най-вече майстор разказвач, който бавно, но неотклонно засилва напрежението в историята, докато не го докара до почти непоносимо ниво.
Милоуки Джърнъл Сентинел


Епичен, амбициозен и неудържимо отдаден... Оуен Кинг притежава рядко завладяваща енергия, прецизност и обич към хората.
Ню Йорк Таймс Бук Ривю

Оуен Кинг притежава рядко разбиране на страховитата страна на нашето ежедневие... и характерен единствено за него художествен усет.
Уошингтън Поуст Бук Уърлд

Оуен Кинг има щедро сърце и коварен ум.
авторът на „Семеен корен“

събота, 27 януари 2018 г.

Ревю на "Кървави книги", том 5 от Клайв Баркър


Малко е странно, че около 25 години след като видяхме филма "Кендимен" на видеокасети, имаме възможност да прочетем произведението, по което е направен на български език. Навремето само най-богатите в класа имаха видео и поради тази причина го гледахме няколко души. Тогава все още не бях мастит, витиеват литературен критик, а просто ученик. Спомням си, че възгласите, докато коментирахме главния герой бяха различни: "Колко е жален!", а по-късно и "Колко е гаден!".
Първообраз на "Кендимен" е разказът "Забраненият". Клайв Баркър създава изцяло нов персонаж в градския фолклор. Докато във филма Кендимен се появява, когато кажат името му пет пъти пред огледало, в разказа той се скита свободно по собствено усмотрение без да го призовава някой. Има още една разлика - в екранната адаптация мотивация на героя се явява отмъщението. Докато в повествованието, първоначално сътворено от Баркър, Кендимен е природно зъл. Никой не го е наранявал, той убива просто, защото такова е желанието му:
"- Но за какво е кръвта, ако не да бъде проливана?"
Кендимен, "Забраненият"
Следващият разказ в сборника се нарича "Мадоната". Признавам си, че не разбрах много от тази история. Двама мъже, събрани от общ бизнес посещават определена сграда. Там по различно време се срещат с паранормални създания, повечето от които приличат на голи жени и момичета (но не всички). Тези същества причиняват на мъжете психически и физически трансформации. Според мен разказът клони към сатанизъм, а превръщането на единия от главните герои от мъж в жена си го обяснявам с нетрадиционната сексуална ориентация на писателя Клайв Баркър. Интересно ми е какво мислят читателите на моя блог относно разказа "Мадоната" и бих желал да ги помоля да напишат своите мнения като коментари. Предлагам ви и един цитат от странната история:
"Джери отвори уста и закрещя във водовъртежа, а светлината продължи да расте - един химн в прослава на парадокса."
Между другото, понякога лобирам за преиздаване на култови книги в любимите ми жанрове. Родните издатели ме слушат рядко - примерно ако същият ден, в който правя предложението си минава Халеевата комета. Мисълта ми е, че докато четох "Кървави книги", том 5 се сетих за сборника "Черна вечер" на Дейвид Морел. Дейвид Морел е познат на българската публика като автор на "Рамбо" и на няколко психотрилъра. Само познавачите знаят, че всеки разказ от неговата книга "Черна вечер" е отличен със "Световните награди за фентъзи", наградата "Брам Стоукър" или наградите на "Американската асоциация на писатели на ужаси". Мисълта ми е, че ако въпросният сборник бъде преиздаден, целият тираж ще се продаде моментално.
"Децата на Вавилон" е разказ с много високи художествени достойнства. Изпълнен е с ирония и сарказъм към политиката. Сюжетът му мъничко прилича на "Милиард години до свършека на света" от А. и Б. Стругацки. Ако сте привърженици на теориите за конспирациите вероятно все някога сте си задавали въпроса - Кой всъщност управлява света? Баркър представя своята гледна точка за това кои всъщност са невидимите властници на нашата планета. И неговият отговор прелива от язвителна насмешка:
"Това ли беше политическият елит? Ломотещи заплахи и ласкателства идиоти, които бяха на път да получат удар, защото никой не им казваше накъде да скочат?"
Този сборник ще допадне не само на почитателите на ужаса, но и на любителите на умозрителни четива.

Купете "Кървави книги", том 5 от Клайв Баркър тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1519/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-5

четвъртък, 25 януари 2018 г.

По-тъмен - Е. Л. Джеймс


Петдесет нюанса по-тъмно през погледа на Крисчън!

Е Л Джеймс обръща по-тъмен и по-дълбок поглед към любовната история, пленила милиони читатели по света. Пламенната, чувствена връзка завършва с болка и разочарование. Но Крисчън Грей не може да забрави Анастейжа Стийл, да се откъсне от нея. Решен да си я върне, той се опитва да потисне най-тъмните си копнежи и желанието си за пълен контрол и е готов да обича Ана както тя иска.

Но ужасите, преживени в детството, все още го измъчват, а коварният шеф на Ана – Джак Хайд, определено я иска за себе си. Ще успее ли терапевтът доктор Флин, на когото Крисчън доверява тайните си, да му помогне да се изправи срещу демоните си? Дали желанието на прелъстителката Елена да го притежава и манията на Лийла, бившата му подчинена, няма да повлекат Крисчън назад към миналото?

Ако все пак успее да спечели Ана, възможно ли e мъж с толкова мрачни тайни да се надява, че ще я задържи?

Възбуждаща, изненадваща, удовлетворяваща! Феновете на поредицата са ненаситни! Продажби в 150-милионен тираж по цял свят, две задъхани филмови адаптации...
www.usatoday.com

събота, 20 януари 2018 г.

Ревю на "Тайните на човека" от Игор Прокопенко


Тази книга на Игор Прокопенко е доста по-фантастична от останалите негови заглавия, които съм представял в моя блог, а именно - „Щурмът на съзнанието” и "Битката на цивилизациите". Възможно е преценката ми да е повлияна от това, че последния научнопопулярен роман, който прочетох - "Феномени" на Ани Джейкъбсън беше изпълнен с фактология, по-точно разсекретени материали на ЦРУ. Докато в "Тайните на човека" има повече хипотези и предположения, някои от тях - наистина футуристични и фантастични.
Всъщност авторът няколко пъти в книгата повтаря, че не очаква сляпа вяра от читателите си, а по-скоро иска да ги накара да се замислят за неща извън общоприетите фундаменти:
"Ако нещо от тези страници ви се е сторило прекалено радикално, не се възмущавайте. Просто с нашите хипотези ние искаме да покажем цялото многообразие от подходи към истините, които днес изглеждат непоклатими."
Първата глава със заглавие "Със смъртта шега не бива" разказва за предчувствия, свързани с наближаваща смърт. Според автора има два вида предупреждения за смърт. При първия вид хората усещат кога точно ще умрат. При втория предчувствията карат предизвестените да усетят наближаващата опасност, несъзнателно да променят плановете си и така да избегнат лошите последствия.
Следват много и най-различни теории и информация за случаи, които нямат научно обяснение. Интересно ми беше да прочета за свещеника падре Пио от Източна Италия. Той получава кървящи стигми по ръцете и краката си през 1918 г. По-високопоставените от Ватикана го подозират в измама и му нареждат да избягва прекомерен контакт с външния свят, и да прекара доста време в килията си. И това за период от около 10 години. След изминаването на този период при падре Пио са изпратени лекари от Ватикана. Те изследват свещеника близо седмица и казват, че нараняванията му не са причинени от самия него и за тях няма реално научно обяснение. Ватикана признава, че с падре Пио се е случило чудо и му дава разрешение да лекува хора, което монахът прави доста успешно. 20 години след смъртта си Пио е канонизиран и обявен за "вечен светец".
Според Игор Прокопенко пейзажът на Марс почти не се различава от земния - небето е синьо, пясъкът е жълт, а скалите са сивокафеникави. Авторът твърди, че НАСА умишлено фалшифицира снимките на тази планета и изображенията са цветово изопачени, тоест нарочно оцветени в червено. Читателите на книгата сами могат да преценят аргументите на Прокопенко и да приемат каква е истината за тях.
Впрочем по мое лично мнение Студената война може официално да е приключила, но както в книгата "Феномени" на Ани Джейкъбсън има политкоректни, но не особено ласкави мнения за СССР, така и в "Тайните на човека" има критики относно дезинформацията подавана от САЩ.
Игор Прокопенко обаче търси различни истории за странни прояви и попада на Андрю де Базиага - бивш кадрови офицер на ЦРУ. В тази връзка ще ви предложа още един цитат от книгата, който звучи повече фантастично, отколкото научно:
"Андрю де Базиага твърди, че още от 60-те години на миналия век американските военни са разполагали с технологии, които са позволявали да се пътешества във времето с помощта на хроновиждане и телепортиране. Той самият няколко пъти се е придвижвал през пространствено-времеви тунели."
Книгата ще допадне и на почитателите на теориите на конспирациите, респективно и на романите на Дан Браун. Разказано е по доста интересен начин за религии, които са популярни предимно в САЩ, но които и на теория и на практика биха могли да бъдат опасни - както за техните последователи, така и за останалите хора. Става въпрос за мормоните, Църквата на Сатаната и сциентологията - и за техните гледни точки относно края на света.
На финала на книгата авторът казва, че нашите познания за Космоса са просто прашинка. А аз бих могъл да допълня неговите думи с известния цитат от Уилям Шекспир:
"Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала!"
Купете "Тайните на човека" от Игор Прокопенко тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2215

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Война на световете - Изтреблението от Стивън Бакстър


Уолтър Дженкинс се оказа прав. Втората война започна!

Минали са четиринайсет години от марсианското нашествие в Англия. Човечеството е продължило напред. Все още държи под око небесата, но без особена тревога, защото веднъж вече е надвило космическия нашественик и знае как да го направи отново при нужда. Проучванията на изоставените цилиндри и машини са довели до технологичен скок.

Марсианците са беззащитни пред земните бацили. Армията е подготвена. Затова, когато астрономите улавят данни за нови изстрелвания от повърхността на Марс, новината е приета сравнително спокойно. Освен ако не се вслушат в брътвежите на един човек – Уолтър Дженкинс, разказвача от книгата на Уелс. Той е сигурен, че марсианците са се поучили от поражението си и са предприели необходимите мерки да се адаптират.

Уолтър Дженкинс е прав.

В хаоса на новото нашествие попада и една млада журналистка, снаха на Уолтър. Джули трябва да оцелее във Втората война и да разкаже за нея. Изтреблението на човечеството е започнало.

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...