понеделник, 29 януари 2018 г.

СПЯЩИТЕ КРАСАВИЦИ - СТИВЪН КИНГ, ОУЕН КИНГ


ПРЕВОД:ВЕНЦИСЛАВ БОЖИЛОВ

В едно бъдеще, което е толкова реално и близко, че може да бъде и днес, с жените, се случва нещо странно, когато заспят. Телата им се обвиват в тънки нишки, образуващи пашкули. Ако бъдат събудени, ако някой разкъса или разреже обвивката им, жените подивяват и стават невероятно агресивни. А докато спят, те се озовават на друго, по-добро място, където цари хармония.

Една жена, мистериозната Иви Блек, е недосегаема за благословията или проклятието на сънната болест. Дали тя е медицинска аномалия, която трябва да бъде изучавана? Или демон, който трябва да бъде унищожен? Сами, оставени на все по-първичните си подбуди, мъжете се разделят на враждуващи фракции. Едни искат да убият Иви, други – да я спасят. Трети използват хаоса, за да отприщят собственото си отмъщение срещу нови врагове. В света, станал най-неочаквано изцяло мъжки, всичко се превръща в насилие.

Действието се развива в малко градче в Апалачите, където основният работодател е женски затвор.

„Спящите красавици“ е неочаквано провокативен и прекрасно драматичен съвместен труд на баща и син, който изглежда особено актуален в наши дни.

Неуморното въображение на Стивън Кинг е сила, която не може да бъде удържана.
Ню Йорк Таймс Бук Ривю

Стивън Кинг... ни показва мощната съблазън на измислицата, как една страхотна история може да грабне въображението и да ни накара да видим света по един напълно различен начин
Портланд Прес Хералд

Стивън Кинг е най-вече майстор разказвач, който бавно, но неотклонно засилва напрежението в историята, докато не го докара до почти непоносимо ниво.
Милоуки Джърнъл Сентинел


Епичен, амбициозен и неудържимо отдаден... Оуен Кинг притежава рядко завладяваща енергия, прецизност и обич към хората.
Ню Йорк Таймс Бук Ривю

Оуен Кинг притежава рядко разбиране на страховитата страна на нашето ежедневие... и характерен единствено за него художествен усет.
Уошингтън Поуст Бук Уърлд

Оуен Кинг има щедро сърце и коварен ум.
авторът на „Семеен корен“

събота, 27 януари 2018 г.

Ревю на "Кървави книги", том 5 от Клайв Баркър


Малко е странно, че около 25 години след като видяхме филма "Кендимен" на видеокасети, имаме възможност да прочетем произведението, по което е направен на български език. Навремето само най-богатите в класа имаха видео и поради тази причина го гледахме няколко души. Тогава все още не бях мастит, витиеват литературен критик, а просто ученик. Спомням си, че възгласите, докато коментирахме главния герой бяха различни: "Колко е жален!", а по-късно и "Колко е гаден!".
Първообраз на "Кендимен" е разказът "Забраненият". Клайв Баркър създава изцяло нов персонаж в градския фолклор. Докато във филма Кендимен се появява, когато кажат името му пет пъти пред огледало, в разказа той се скита свободно по собствено усмотрение без да го призовава някой. Има още една разлика - в екранната адаптация мотивация на героя се явява отмъщението. Докато в повествованието, първоначално сътворено от Баркър, Кендимен е природно зъл. Никой не го е наранявал, той убива просто, защото такова е желанието му:
"- Но за какво е кръвта, ако не да бъде проливана?"
Кендимен, "Забраненият"
Следващият разказ в сборника се нарича "Мадоната". Признавам си, че не разбрах много от тази история. Двама мъже, събрани от общ бизнес посещават определена сграда. Там по различно време се срещат с паранормални създания, повечето от които приличат на голи жени и момичета (но не всички). Тези същества причиняват на мъжете психически и физически трансформации. Според мен разказът клони към сатанизъм, а превръщането на единия от главните герои от мъж в жена си го обяснявам с нетрадиционната сексуална ориентация на писателя Клайв Баркър. Интересно ми е какво мислят читателите на моя блог относно разказа "Мадоната" и бих желал да ги помоля да напишат своите мнения като коментари. Предлагам ви и един цитат от странната история:
"Джери отвори уста и закрещя във водовъртежа, а светлината продължи да расте - един химн в прослава на парадокса."
Между другото, понякога лобирам за преиздаване на култови книги в любимите ми жанрове. Родните издатели ме слушат рядко - примерно ако същият ден, в който правя предложението си минава Халеевата комета. Мисълта ми е, че докато четох "Кървави книги", том 5 се сетих за сборника "Черна вечер" на Дейвид Морел. Дейвид Морел е познат на българската публика като автор на "Рамбо" и на няколко психотрилъра. Само познавачите знаят, че всеки разказ от неговата книга "Черна вечер" е отличен със "Световните награди за фентъзи", наградата "Брам Стоукър" или наградите на "Американската асоциация на писатели на ужаси". Мисълта ми е, че ако въпросният сборник бъде преиздаден, целият тираж ще се продаде моментално.
"Децата на Вавилон" е разказ с много високи художествени достойнства. Изпълнен е с ирония и сарказъм към политиката. Сюжетът му мъничко прилича на "Милиард години до свършека на света" от А. и Б. Стругацки. Ако сте привърженици на теориите за конспирациите вероятно все някога сте си задавали въпроса - Кой всъщност управлява света? Баркър представя своята гледна точка за това кои всъщност са невидимите властници на нашата планета. И неговият отговор прелива от язвителна насмешка:
"Това ли беше политическият елит? Ломотещи заплахи и ласкателства идиоти, които бяха на път да получат удар, защото никой не им казваше накъде да скочат?"
Този сборник ще допадне не само на почитателите на ужаса, но и на любителите на умозрителни четива.

Купете "Кървави книги", том 5 от Клайв Баркър тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1519/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-5

четвъртък, 25 януари 2018 г.

По-тъмен - Е. Л. Джеймс


Петдесет нюанса по-тъмно през погледа на Крисчън!

Е Л Джеймс обръща по-тъмен и по-дълбок поглед към любовната история, пленила милиони читатели по света. Пламенната, чувствена връзка завършва с болка и разочарование. Но Крисчън Грей не може да забрави Анастейжа Стийл, да се откъсне от нея. Решен да си я върне, той се опитва да потисне най-тъмните си копнежи и желанието си за пълен контрол и е готов да обича Ана както тя иска.

Но ужасите, преживени в детството, все още го измъчват, а коварният шеф на Ана – Джак Хайд, определено я иска за себе си. Ще успее ли терапевтът доктор Флин, на когото Крисчън доверява тайните си, да му помогне да се изправи срещу демоните си? Дали желанието на прелъстителката Елена да го притежава и манията на Лийла, бившата му подчинена, няма да повлекат Крисчън назад към миналото?

Ако все пак успее да спечели Ана, възможно ли e мъж с толкова мрачни тайни да се надява, че ще я задържи?

Възбуждаща, изненадваща, удовлетворяваща! Феновете на поредицата са ненаситни! Продажби в 150-милионен тираж по цял свят, две задъхани филмови адаптации...
www.usatoday.com

събота, 20 януари 2018 г.

Ревю на "Тайните на човека" от Игор Прокопенко


Тази книга на Игор Прокопенко е доста по-фантастична от останалите негови заглавия, които съм представял в моя блог, а именно - „Щурмът на съзнанието” и "Битката на цивилизациите". Възможно е преценката ми да е повлияна от това, че последния научнопопулярен роман, който прочетох - "Феномени" на Ани Джейкъбсън беше изпълнен с фактология, по-точно разсекретени материали на ЦРУ. Докато в "Тайните на човека" има повече хипотези и предположения, някои от тях - наистина футуристични и фантастични.
Всъщност авторът няколко пъти в книгата повтаря, че не очаква сляпа вяра от читателите си, а по-скоро иска да ги накара да се замислят за неща извън общоприетите фундаменти:
"Ако нещо от тези страници ви се е сторило прекалено радикално, не се възмущавайте. Просто с нашите хипотези ние искаме да покажем цялото многообразие от подходи към истините, които днес изглеждат непоклатими."
Първата глава със заглавие "Със смъртта шега не бива" разказва за предчувствия, свързани с наближаваща смърт. Според автора има два вида предупреждения за смърт. При първия вид хората усещат кога точно ще умрат. При втория предчувствията карат предизвестените да усетят наближаващата опасност, несъзнателно да променят плановете си и така да избегнат лошите последствия.
Следват много и най-различни теории и информация за случаи, които нямат научно обяснение. Интересно ми беше да прочета за свещеника падре Пио от Източна Италия. Той получава кървящи стигми по ръцете и краката си през 1918 г. По-високопоставените от Ватикана го подозират в измама и му нареждат да избягва прекомерен контакт с външния свят, и да прекара доста време в килията си. И това за период от около 10 години. След изминаването на този период при падре Пио са изпратени лекари от Ватикана. Те изследват свещеника близо седмица и казват, че нараняванията му не са причинени от самия него и за тях няма реално научно обяснение. Ватикана признава, че с падре Пио се е случило чудо и му дава разрешение да лекува хора, което монахът прави доста успешно. 20 години след смъртта си Пио е канонизиран и обявен за "вечен светец".
Според Игор Прокопенко пейзажът на Марс почти не се различава от земния - небето е синьо, пясъкът е жълт, а скалите са сивокафеникави. Авторът твърди, че НАСА умишлено фалшифицира снимките на тази планета и изображенията са цветово изопачени, тоест нарочно оцветени в червено. Читателите на книгата сами могат да преценят аргументите на Прокопенко и да приемат каква е истината за тях.
Впрочем по мое лично мнение Студената война може официално да е приключила, но както в книгата "Феномени" на Ани Джейкъбсън има политкоректни, но не особено ласкави мнения за СССР, така и в "Тайните на човека" има критики относно дезинформацията подавана от САЩ.
Игор Прокопенко обаче търси различни истории за странни прояви и попада на Андрю де Базиага - бивш кадрови офицер на ЦРУ. В тази връзка ще ви предложа още един цитат от книгата, който звучи повече фантастично, отколкото научно:
"Андрю де Базиага твърди, че още от 60-те години на миналия век американските военни са разполагали с технологии, които са позволявали да се пътешества във времето с помощта на хроновиждане и телепортиране. Той самият няколко пъти се е придвижвал през пространствено-времеви тунели."
Книгата ще допадне и на почитателите на теориите на конспирациите, респективно и на романите на Дан Браун. Разказано е по доста интересен начин за религии, които са популярни предимно в САЩ, но които и на теория и на практика биха могли да бъдат опасни - както за техните последователи, така и за останалите хора. Става въпрос за мормоните, Църквата на Сатаната и сциентологията - и за техните гледни точки относно края на света.
На финала на книгата авторът казва, че нашите познания за Космоса са просто прашинка. А аз бих могъл да допълня неговите думи с известния цитат от Уилям Шекспир:
"Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала!"
Купете "Тайните на човека" от Игор Прокопенко тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2215

четвъртък, 4 януари 2018 г.

Война на световете - Изтреблението от Стивън Бакстър


Уолтър Дженкинс се оказа прав. Втората война започна!

Минали са четиринайсет години от марсианското нашествие в Англия. Човечеството е продължило напред. Все още държи под око небесата, но без особена тревога, защото веднъж вече е надвило космическия нашественик и знае как да го направи отново при нужда. Проучванията на изоставените цилиндри и машини са довели до технологичен скок.

Марсианците са беззащитни пред земните бацили. Армията е подготвена. Затова, когато астрономите улавят данни за нови изстрелвания от повърхността на Марс, новината е приета сравнително спокойно. Освен ако не се вслушат в брътвежите на един човек – Уолтър Дженкинс, разказвача от книгата на Уелс. Той е сигурен, че марсианците са се поучили от поражението си и са предприели необходимите мерки да се адаптират.

Уолтър Дженкинс е прав.

В хаоса на новото нашествие попада и една млада журналистка, снаха на Уолтър. Джули трябва да оцелее във Втората война и да разкаже за нея. Изтреблението на човечеството е започнало.

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...