Онлайн книжарница

понеделник, 19 декември 2016 г.

Ревю на "Черепният трон" от Питър В. Брет


Интригата и характерите в тази книга са епични. Обаче сюжетните линии са малко повече, отколкото аз съм свикнал да чета и да разбирам.
Арлен Бейлс и Ахман Джардир се бият. Ахман пробожда Арлен с Копието на Каджи. Въпреки това Бейлс успява да се хвърли с противника си от една скала. Мистерия е, че наблюдаващите ги не могат да открият телата на бойците и дори подозират, че е възможно да ги е отнесъл въздушен демон. Интересно е, че докато в предишните части на поредицата хората бяха жертви на демоните-ядрони, сега човеците вече се окопитват, овладяват все повече различни магии и дори замислят набег срещу враговете в самото Ядро.
Бившите жертви са се превърнали в хищници. Някои от хората могат да се самолекуват или да лекуват други от почти смъртоносни рани, да запращат енергийни мълнии и да изграждат все по-могъщи магии и защити. Да убиваш демони е въпрос на престиж. Който убие повече ядрони се радва на по-голямо уважение. Правят го доста мъже, а също и някои жени. Самата книга дава все по-пълна картина на нейния оригинален и своеобразен свят. На читателите често ще им се налага да ползват речника в края на книгата.
Героите изричат слова подобни на притчи:
"Лош късмет е да говориш за късмета."
Магическата система е типична и самобитна. Хората изписват символи за защита. Все по-често използват различни части от демоните за да правят магии - сукървица и кости. От черепи на ядрони е създаден могъщ магически артефакт - Черепният трон.
Сюжетните линии разкриват приключенията и живота на Лийша, Роджър, Инежера и Рена. Всички те са жизнени и силни характери, но като че ли на всеки от тях е посветена по една новела. Виден е стремежът на автора да създаде огромен по обем епос, подобен на "Колелото на времето" от Робърт Джордан.
Храбростта е на почит в творчеството на Питър В. Брет:
"- Тате винаги е казвал, че имам повече кураж, отколкото акъл."
Впрочем за пореден път се удивлявам на познанията на автора относно бойните изкуства. Ръкопашните батални сцени са описани изключително добре. Почти всеки трениращ може да разпознае удари и ритници от кунг фу, ключове от джиу джицу и хватки от кеча.
Както във всяко пълнокръвно и епично фентъзи и в тази книга има стихове. Може би читателите ще бъдат изненадани от малка част от римите, които са шегаджийски и не много подходящи за деца.
Романът е за възрастни - опасна жестока и магическа фантастика, описваща населен от демони свят.

Купете "Черепният трон" от Питър В. Брет тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1376/pityr-v-bret-cherepniqt-tron

Ключът на лъжеца - Марк Лорънс


Епично фентъзи, изпълнено с хумор, отмъщение и изпитания, които воинът и страхливецът трябва да преодолеят, за да спасят кралството и самите себе си...
Вашингтон Пост

Червената кралица е подредила играчите си на дъската...
Зимата държи принц Джалан Кендет далеч от жадувания разкош на южния му дворец. И макар че Северът може да е дом за неговия спътник, воина Снори вер Снагасон, той също копнее да се махне оттам. Защото викингът е готов да се опълчи срещу целия Ад, за да върне жена си и децата си в света на живите. Той разполага с ключа на Локи – сега му остава само да намери вратата.

Докато всички чакат ледът да отпусне хватката си, Мъртвия крал крои планове да си вземе онова, което му се е изплъзнало на косъм – ключа към света, – за да могат мъртвите да се надигнат и да властват.

„Най-дългата ми книга досега – и страхотно се забавлявах при писането ѝ! В сърцевината си това е мрачна фентъзи приказка, примесена с хумористичната гледна точка на героя...“
Марк Лорънс

събота, 17 декември 2016 г.

„Космически комедии” от ненадминатия Итало Калвино


Определяни като върхово литературно постижение, „Космически комедии“ (превод: Божан Христов, 304 стр., цена: 20 лв.) помиряват литературата с науката и митовете и чрез един фиктивен разказвач превеждат читателя от времето на сътворението на Вселената до наши дни. Това не е научна фантастика според общоприетия смисъл, а по-скоро опит да се иронизират и пародират много нейни постулати. Името на героя прилича на някаква формула: Qfwfq, и най-сигурното, което може да се каже за него, е, че се явява свидетел на всички промени и събития в Космоса. Отделните глави на книгата са хумористични епизоди за биологичния преход от една неопределена същност на живот към осъзната, нова форма на присъствие във Всемира. По думите на Божан Христов, преводач на тома, „Итало Калвино свежда човешкото познание до една класическа космогония, в която малкото действащи начала си противостоят: пламък и кристал, крайно и безкрайно, ред и хаос, и го подтикват да търси напразно, при цялата множественост от привидности, хармонията на реалните отношения между човека и природата. А там, където спекулацията не помага, на помощ на писателя идва фантазията – онази неимоверна фантазия на Калвино, която изчерпва възможностите на човешкия ум и сякаш иска да ни докаже, че големият писател може да твори и без вдъхновение.”

Авторът на „Нашите предци” и „Ако пътник в зимна нощ“, Итало Калвино, е известен с бравурните си белетристични експерименти и парадоксалната любов към приказния сюжет. Сам той се възприема повече като фантаст, отколкото като постмодернист, както го определят. Писателят до края на дните си остава верен на наблюдението, че всеки живот е една малка голяма енциклопедия, една случайна библиотека или комбинация от преживявания, прочити и фантазии, съвкупност от вещи и мостри на стилове, където всичко може да бъде постоянно разбърквано и преподреждано. „Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил“, признава друг забележителен творец, Салман Рушди. С мощта на своето въображение, с ерудицията и таланта си Итало Калвино е надмогнал тесните рамки на националната литература и се е наложил като една от най-изтъкнатите фигури на европейската култура.

четвъртък, 15 декември 2016 г.

От дълбините на времето - Рьоне Баржавел


Френски полярни изследователи правят невероятно откритие. Под ледовете на Антарктида съществуват останки от висша цивилизация, загинала преди 900 000 години в резултат на ядрена война. Учени от всички краища на планетата се стичат, за да разгадаят тайните на изчезналия свят… Авторът умело съчетава фантастичния сюжет с духа и политическата атмосфера на 60-те години на миналото столетие – младежките бунтове, разтърсили Европа, идеологическия сблъсък между Запада и Изтока – и с една митична любов, изплувала сякаш от легендата за Тристан и Изолда и от приказката за Спящата красавица.

Хармонична сплав от събитиен репортаж, научна хроника, фантастична епопея, в която минало, настояще и бъдеще се преплитат, приключенски плам и лирична любовна песен, „От дълбините на времето“ продължава да звучи актуално, да вълнува и да предизвиква размисли за съдбата на съвременния свят, за егоизма, алчността и насилието, които неизменно погубват любовта.

вторник, 13 декември 2016 г.

Черни дупки и бебета вселени и други есета - ново допълнено издание - Стивън Хокинг


Бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Шестнайсет изключителни есета, хвърлящи нова светлина върху тайнствата на Вселената и живота на един от най-блестящите мислители на нашето време.

Въз основа на предишните си трудове Хокинг обсъжда въображаемото време, как черните дупки могат да раждат бебета вселени и усилията на учените да открият напълно обединена теория, която да предрича всичко във вселената. С характерния си майсторски стил и чувство за хумор Стивън Хокинг ни позволява да го опознаем по-добре и да споделим страстта му към пътешествията на интелекта и въображението в търсене на нови начини за разбиране на самата същност на Космоса.

„Черните дупки са наречени така, защото нищо не се изплъзва от тях. Но Стивън Хокинг смята, че от черна дупка може и да има изход... през друга вселена. В своя лекция в Харвардския университет физикът заявява, че вече не смята, че онова, което се всмуква в черна дупка, се унищожава напълно; сравнява го с изгорена енциклопедия – цялата информация все още съществува, но вече не е познаваема. Още не е ясно как черните дупки могат да съхраняват толкова много информация, но според Хокинг е възможно те да я изпращат в други вселени или дори да я връщат в нашата Вселена в напълно различни форми.“
„Бостън Глоуб“

„Хокинг е смятан за най-блестящия теоретичен физик след Айнщайн. Научните есета в този сборник са много силни и предлагат прозрения по различни авангардни въпроси от съвременната физика.“
Лайбръри Джърнъл

понеделник, 12 декември 2016 г.

Веровещица - Сюзан Денърд


Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.

Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.

След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата...

петък, 9 декември 2016 г.

Централна станция - Лави Тидхар


Една световна диаспора е оставила четвърт милион души в подножието на гигантски космодрум. Култури се сблъскват в истинския живот и виртуалната реалност. Градът е буквално плевел, оставен да расте на воля.

Когато Борис Чонг се връща в Тел Авив от Марс, много неща са се променили. Бившата му любима отглежда странно познато дете, което може да се включва към информационния поток на нечий ум само с докосване на пръста си. Братовчедка му се е увлякла по роботник – повреден войник киборг, който проси резервни части. Баща му е смъртно болен от наследствена умствена чума. А една жена информационен вампир е последвала Борис до мястото, на което й е забранено да се връща.

В Централната станция хора и машини продължават да се адаптират, да процъфтяват... и дори да еволюират.

понеделник, 5 декември 2016 г.

Ревю на "Небостъргач" от Джеймс Балард


"Другите писатели копират, Балард твори.“
Брайън Олдис

За първи път се докоснах до творчеството на Джеймс Балард чрез сборника "Английски фантастични разкази". Там прочетох неговия разказ "Златният век", който беше посветен на пренаселването. Сега имам удоволствието да ви представя романа му "Небостъргач", който пък е свързан с урбанизацията.
Това четиво донякъде прилича на "Страх" от Л. Рон Хъбърд. Докато повечето книги ни разказват за облагородяването и израстването на героите, в "Небостъргач" напротив се описва постепенната деградация.
На нас, които живеем в блокове на социалистическото строителство с по 6, 8, максимум 15 етажа ни е леко непознат живота и социалните нрави в един небостъргач. Авторът Джеймс Балард ни го разкрива с небивала, дори на места жестока реалистичност.
Действието се развива блок с 40 етажа и хиляда апартамента. В този социум всичко си върви обикновено и рутинно. Обитателите са възпитани и дори между тях съществува нещо като йерархия в зависимост от това кои са по-заможни, респективно на каква височина и колко луксозно живеят.
Внезапно на балкона на доктор Робърт Лейнг се разбива хвърлена от високо полупълна бутилка шампанско. Малко по-късно спира електричеството на деветия, десетия и единадесетия етаж. Няколко асансьора спират работа. Съпруга на бижутер е подложена на леко сексуално посегателство, а в един от басейните намират удавена афганска хрътка.
Тези малки събития са само началото от огромната зашеметяваща кавалкада на ужаса, която постепенно ще обхване целия небостъргач. Официално книгата е квалифицирана като антиутопия. Но според мен в нея има и немалко хорър. Нека обаче да дам думата на автора:
"Уайлдър приветстваше и разбираше нощта - само под покрова на мрака човек можеше да стане истински вманиачен, съзнателно да се поддаде всичките си потиснати инстинкти."
Балард много майсторски ни описва как постепенно избухват вълни от секс и насилие, съпътствани от борба за храна. Промискуитет, садизъм, украсяване на трупове и убиване на домашни животни за да ги изядат - бившите цивилизовани обитатели на сградата стават истински диваци. Авторът разкрива както превръщането на отделни индивиди в психопати, така и завръщането на цялото общество към диви времена, преживени преди десетки хиляди години:
"В крайна сметка той им оказа съдействие при барикадирането на жилището, макар да предпочиташе да играе по-домошарска роля от тази на популистки лидер и Бонапарт на фоайетата, обучаващ зле подготвените милиции от редактори на списания и финансови консултанти как да щурмуват укрепени стълбища или да превземат вражески асансьори."
Не ми допадна рядката поява на пряка реч. Въпреки това книгата е много добра и мисля, че Кристофър Фаулър е бил повлиян именно от това четиво при създаването на неговия "Свят по покривите".
Дали Джеймс Балард е песимист или добър пророк на бъдещето - нека решат читателите.

Купете "Небостъргач" от Джеймс Балард тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1348/dzh-g-balard-nebostyrgach

четвъртък, 1 декември 2016 г.

На юг от разума - Изабела Шопова


Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много „най-“ титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи.

И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на българската антарктическа база на остров Ливингстън живеят изключителните хора, с които смелата, предприемчивата, изобретателната, неразумната, чаровната Изабела Шопова съжителства в продължение на един месец. Благодарение на тях осъществява една от мечтите си на заклета авантюристка и заедно с тях обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и потрес, но и води любопитни разговори на закуска, дежури по кухня, хапва от специалитетите на своите антарктически „колеги”, пийва животоспасяваща ракия – и описва всичко това със свежото си чувство за хумор, с изключително богатия си речников запас и със забележителния си набор от къде съществуващи, къде измислени думи и конструкции. За да заключи:

В ледената пустош на Южния континент хората намират себе си, Бог, отговори на научните си дилеми и спорове. И на най-стария въпрос на света: „Кой съм аз?“. Тук строят човешка цивилизация от нов тип – безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. С всеки нов филм, фотография и книга от Антарктида.

Включително и с тази, която държите в ръцете си.

Изабела Шопова е автор на две придобили огромна популярност книги „На изток – в рая” и „На запад от рая”, издадени от ИК „Колибри”. През 2015 г. Изабела отново тръгва на път, този път на юг – към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Ревю на "Духовни решения" от Дийпак Чопра


Според мен е добре да се четат книги за позитивно мислене. Дори и да не променят живота ви светкавично, те ви помагат да приемате по-спокойно нещата. А Промяната рано или късно ще дойде.
"Духовни решения" на Дийпак Чопра е по-скоро приложна психология, но в нея има и малко езотерика. Авторът е доста интелектуален, пише на висок стил. Възприемането и прилагането на неговите практически съвети зависи индивидиуално от всеки читател.
В началото на книгата Чопра ни разяснява що е то свито, разширено и чисто съзнание. Това са понятия свързани с разрешаването на различни кризи и проблеми. Но също така с извисяването на Аз-а, бихте могли да направите ежедневието си доста по-приятно, весело и богато.
Казано обобщено и накратко с думите на друг известен човек - културист, актьор и бивш губернатор:
"Всичко е в главата ти."
Арнолд Шварценегер
При Чопра, разбира се, нещата са много по-мащабни. Дийпак е лекар и учител. И като такъв ни дава много примери за калейдоскопични мисли и реакции при отделните хора. Лично на мен доста ми допаднаха следните негови думи:
"Всички ние виждаме света през очила с различен цвят и ако обърквате гледката с реалността, това просто означава, че очилата ви изглеждат напълно прозрачни."
Книгата на Дийпак ни помага да надхвърлим ограничените си представи, да съчетаем думите"духовно" и "решение" и да се опитаме да изградим успешен подход към всяко препятствие или начинание.
И при този автор, както и при Луис Хей е казано, че е добре понякога да си повтаряме: "Аз съм в пълна безопасност във Вселената".
Лично аз съм привърженик на позитивното мислене. Харесва ми за първи път в живота си да сготвя спагети по китайски или пък внезапно да замина за държава, в която никога досега не съм ходил.
Интересни са мислите на автора относно решенията, спъващи пътя към успеха. Ако човек се освободи от ограничените перспективи, страхът от провал и импулсивните действия е много вероятно да постигне щастие.
В книгата има и много добри съвети за създаването на пълна и емоционална връзка.
Впрочем Чопра получава писма с молби за помощ или с въпроси на читатели от цял свят.
Беше ми интересно да прочета как една дама конкретно пита - Бог мъж ли е или жена?
Има също така и въпроси за живота след смъртта, може ли негативното мислене да причини рак, как да поддържаме любопитството си всеки ден и на още много други теми. На всички тези питания авторът отговаря с огромна ерудиция и с концепции, съгласно неговия позитивен мироглед.

Купете "Духовни решения" от Дийпак Чопра тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2096



събота, 19 ноември 2016 г.

Ревю на "Кръстопът" от Димитър Запрянов


За първи път чета българско "ърбан" фентъзи. Авторът Димитър Запрянов се е справил много добре. Голяма част от книгата навлиза и в дебрите на епичното фентъзи, което само демонстрира необятното въображение на създателя на този фантастичен роман.
"Кръстопът" ни запознава с Гарет, който си живее съвсем обикновено. Внезапно главният герой е пренесен в друг свят. Там има три слънца. Гарет се сблъсква с летящи чудовища и малко остава да загине. На помощ му се притичва гиганта Крейвън.
Запознатите със сагата за крал Артур знаят, че в митологията Гарет е рицар на Кръглата маса, и че самото име означава "благороден".
На главният герой в "Кръстопът" също му се налага да се занимава с велики, славни и знатни дела. Гарет се среща със самия архангел Михаил и научава, че му предстои да участва във война.
Запрянов пише много силни диалози:
"- Аз съм пил от кръвта на самия Велзевул, силата на господаря на Ада тече във вените ми и не мога да бъда убит."
Авторът пресъздава по оригинален начин поредната битка между Рая и Ада. Самобитното в тази книга е, че един от главните архангели се присъединява към армията на Ада. Няма да ви разкривам неговото име. Само ще отбележа, че православната църква обикновено назовава този архангел "Вестоносецът на Бог". А католическата църква го нарича "Лявата ръка на Бога".
Главният герой Гарет научава, че не е човек. Освен това е надарен със свръхестествени умения. Налага му се да започне тренировки с гиганта Крейвън, а също така и с архангел Михаил.
Битките между различните създания са описани с въображение, фин щрих и рисунък:
"Тъкмо си мислеше, че няма да издържи още дълго, когато един дълъг кинжал прелетя във въздуха и се заби в лявото крило на ангела, който се олюля във въздуха и кацна на земята."
Хареса ми, че писателят е вплел различни философски послания в напрегнатото повествование на книгата. Открих влияние на видеоиграта "Mortal combat”. Това е нормално, тъй като и известният руски автор Сергей Лукяненко казва, че понякога се инспирира от подобни игри.
Допаднаха ми и свръхествените символи, изпълняващи различни функции.
Героят Гарет е представен наистина добре. Както свръхествената, така и човешката му част. В редки моменти човешкото в него го кара да падне духом и да отстъпи. Но понякога му помага да се мотивира. И напълно да запази себе си.

Купете "Кръстопът" от нейната страница във "Фейсбук":
https://bg-bg.facebook.com/krystopytdimitarzapryanov/

понеделник, 14 ноември 2016 г.

ПРЕМИЕРА: „Другият сън” на Владимир Полеганов


Защото в даден момент от живота си всеки от нас успява да зърне някой от другите светове.

На 16 ноември ще ви потопим в дълбоките води на един психологически роман, предрешен като фантастично преживяване. Поводът за тази авантюра носи заглавие „Другият сън” – автор е будният ум на Владимир Полеганов!

„Другият сън” е интимна история за времето, в което бъдещето неусетно е станало част от ежедневието. Един роман, в който „дните изглеждат несглобяеми, паметта не е нищо повече от неадекватна функция на съзнанието, а споменът е само за едно: че някога е имало спомени”. След погрешно набран номер млад мъж се озовава в непознат свят, който постепенно се насища със странни същества и предмети. Всяка следваща крачка е непонятна и води ту към ужаса от чуждото, ту към удивлението от него. Какво се случва, когато поверим паметта и желанието си на технологиите? Ще можем ли да продължим да живеем в познатия ни свят? А може би в даден момент от живота си всеки от нас успява да зърне някой от другите светове?

Владимир Полеганов отдавна е доказал, че има нюх към качествената фикция и нестандартните прочити на действителността – и като автор, и като преводач. Разказът му „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. През 2015 г. „Птиците” е включен в антологията “Best European Fiction” на издателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в списанията „Следва“, „Море“, “Страница” и “Granta България”, както и в „Литературен вестник“ и Drunken Boat. Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“

Не пропускайте премиерата на дебютния му роман на 16 ноември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК.

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/221769728253114/

сряда, 9 ноември 2016 г.

Ревю на "Шести патрул" от Сергей Лукяненко


Антон Городецки разследва нападение от вампири. Седем жертви за една седмица. Необичайното е, че потърпевшите нито са убити, нито превърнати във вампири. А общото между ухапаните е, че малките буквите на имената им изписват АНТОН ГО...
Лукяненко отново създава роман, интересен както за почитателите на свръхестествените истории, така и за феновете на криминалетата. Руският автор ни предлага многопластова творба. Напрегнатото действие не е просто за развлечение на читателя, а присъства като част от цялостната перспектива.
Сергей е психологически-ироничен:
"Съчувствие. Но някакво унило, насочено и към него самия. Така би гледала първата цигулка към втория тромбон от оркестъра на борда на "Титаник".
Хубавото на тази книга е, че е поредната от вълшебната поредица за Патрулите. Това, което не ми допадна е, че авторът променя правилата - естествени и свръхестествени, както му допада на него. Имам предвид, че в предишните части все пак има някои ограничения на магичните закони и въздействия. В "Шести патрул" всичко се случва по преценка на автора. Възкръсвания, въздигания, внезапни появи на изчезнали герои или героини...
Има ново пророчество, което вероятно предвещава края на света и за Различните и за хората. Трябва да настъпи сериозно обединение на всички паранормални за да бъде предотвратено предсказанието.
Някои от Различните обаче са леко параноични:
"- Само имай предвид, малката, че съм набивала такива като теб на кол още преди прабаба ти да е била родена
.
Други от маговете и вещиците са по-склонни да съдействат:
"- А защо нашият мъдър Хесер не дойде? - присви очи Завулон. - Идеята е негова, а да я реализираме ние?
- Той е на шабат. - отвърна Олга. Ще уговаря Бабите да изберат Прабаба."
Городецки е все така добре обрисуван - за мен той е сплав между Дон Кихот и магичен Терминатор. Светлана също е описана много добре - Велика вълшебница, която е скромна и любяща, но винаги избухва щом някой се опита да нарани нейните любими съпруг и дъщеря. Надя Городецкая вече е пораснала и дори в началото на книгата спретна интересна игра на думи за да изплаши и притесни родителите си. Всъщност си мисля, че тъй като Антон и Светлана са Велики, а Надежда е Абсолютна вълшебница, на Лукяненко му е все по-трудно да им измисля подходящи предизвикателства, с които да се справят.
Отново прави чест на автора, че пряко или косвено отбелязва произведения или автори, които са колоси в жанра фантастика, а именно Айзък Азимов, Хърбърт Уелс и Урсула Ле Гуин.
Много добро впечатление ми направиха дълбокомислените изказвания на Олга:
"Животът е грозно нещо - рече Олга. - А животът след смъртта - съвсем отвратително."
Тъй като този текст е задължителен за прочитане както от силите на Светлината, така и от силите на Мрака, можете да го купите тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-572-4

вторник, 8 ноември 2016 г.

Черепният трон - Питър В. Брет


Книга четвърта от поредицата „Демонски цикъл“

Черепният трон на Красия е празен.

Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.

Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.

На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.

На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.

Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...



Питър В. Брет

Отраснал на твърда диета с фентъзи, комикси и „Подземия и дракони“, Питър В. Брет пише фентъзи разкази, откакто се помни. През 1995 г. завършва английска литература и история на изкуството в университета „Бъфало“, а следващото десетилетие прекарва в писане на публикации в областта на фармацията, преди да се завърне към истинската си слабост.

Днес Питър В. Брет е бестселър автор на Ню Йорк Таймс с поредицата "Демонският цикъл", от която са продадени над 1 милион екземпляра на 24 езика.

Живее в Манхатън.

Посети Питър Брет на www.peterVbrett.com

вторник, 1 ноември 2016 г.

Ревю на "Принцът на глупците" от Марк Лорънс


Книгата е великолепен образец на жанровете героична фантастика и дарк фентъзи. Но бих желал да направя алюзия със спорта баскетбол. Ако сте фен на Майкъл Джордан или Уилт Чембърлейн и някой от тях отбележи 30 точки в един мач, вие ще им ръкопляскате, нали? Обаче вътрешно ще бъдете леко разочарован. Защото знаете, че и Джордан и Чембърлейн могат да отбележат по 100 точки в една среща.
Марк Лорънс покори сърцата на своите читатели с трилогията "Разделената империя". Принцът на глупците" се развива в същия свят, измислен от автора за "Принцът на тръните".
Главен герой в книгата е принц Джалан Кендет. Той е воден предимно от половия си нагон, страстта си към хазарта и любовта си към спиртните напитки. В самото начало на романа Джалан се държи като благородническия аналог на магьосника Ринсуинд от книгите на Тери Пратчет. Тоест принцът бяга ако дори отдалеч забележи предпоставки за каквато и да е битка. Това е само в началото. Читателят ще забележи, че въпреки предполагаемата му страхливост, в Кендет има някои черти от характера на самия Хонорий Йорг Анкрат. Нека да дам думата на самия принц Джалан:
"Вярно е, че врагът бе по-многоброен от мен, но в края на краищата аз съм героят от Аралския проход, а понякога, когато принц Джалан Кендет е разярен, е по-добре да бягате, независимо от броя си. Ако сте на осем години."
По стечение на обстоятелствата Джалан се среща със Снори вер Снагасон. Името Снори означава "атака". Снагасон е огромен, мускулест северняк, който владее няколко езика. Освен това е великолепен разказвач със завладяващо дар слово. Според мен прототипите на този герой са няколко. На първо място това е Конан на Робърт Хауърд. Освен това е и Фафърд от творбите на Фриц Лейбър. Също така, колкото изненадващо да звучи, мисля че Марк Лорънс е използвал за прототип и Сивия Мишелов - спътника на Фафърд. При една битка Снори вер Снагасон стъпи на главата на разярена мечка и отскочи от нея. Ако това не е проява на невероятна ловкост, не знам какво друго е.
Друг впечатляващ персонаж от книгата е Мълчаливата сестра. Тя е дама със свръхестествени умения и е невидима почти за всички.
Между другото автора има много добро, понякога леко цинично чувство за хумор:
"Опера! Нищо не може да се сравни с нея. Освен праскащи се прасета."
Допълнително удоволствие на читателя ще достави срещата с познатия ни симпатичен злодей Хонорий Йорг Анкрат. На него не са му отделени много страници, но все пак Йорг си е все така познатия чаровен и зъл отмъстител. Радвам се, че главният герой Джалан успя да се оттегли навреме.
Иначе доколкото познавам Йорг, той щеше да извади, пардон сломи сърцето му.
Книгата е изключително приятно произведение в жанра меч и магия. Дълбоко се надявам с втората част от поредицата "Войната на Червената кралица" Марк Лорънс да отебележи 100 точки.
Защото той е сред най-добрите.

Купете "Принцът на глупците" от Марк Лорънс:
http://www.bard.bg/book/?id=2099

понеделник, 31 октомври 2016 г.

Кой управлява света? - Ноам Чомски


Чомски е глобален феномен... По всяка вероятност той е най-четеният американски външнополитически автор на планетата.

През последния половин век никой не е направил повече, за да разобличи глобалните сили, които ръководят живота. Кулминацията на дългогодишния му труд – „Кой управлява света?“ – предлага задълбочен анализ на основните международни проблеми на нашето съвремие.

Чомски разглежда десетки проблеми – от мрачната история на американско-кубинските отношения до възхода на Китай, от инквизициите в Гуантанамо до санкциите срещу Иран, – за да покаже колко често обичайната реторика на Вашингтон за свобода и човешки права се разминава с реалните действия. Авторът анализира в дълбочина конфликтите в Ирак, Афганистан и Палестина и прави изненадващи разкрития за начина, по който действат съвременните имперски сили.

Световният политически и финансов елит престава да се съобразява с ограниченията, наложени от демократичните принципи. Чомски хвърля ярка светлина върху тази неудобна истина.

„За всички, които искат да научат повече за света, в който живеем... има само един отговор: четете Ноам Чомски.“
New Statesman

петък, 28 октомври 2016 г.

Ревю на “Войните ги започват неудачниците” от Вадим Панов


Руските автори са оказали голямо влияние в световен мащаб относно развитието на жанра фантастика. В „Хиперболоидът на инженер Гарин” от Алексей Толстой фактически е предречена появата на лазера. В творбите на Александър Беляев са разгледани много вероятни и не чак толкова възможни изобретения в областта на биологията. Произведенията на Иван Ефремов и А. и Б. Стругацки са изтъкани от напредничави концепции и проникнати от дълбок психологизъм.
При толкова прогресивна школа, никак не е странно, че се появяват руски автори, чиито творби са близки до шедьоври (надявам се, забелязахте каламбура свързан с известния цикъл на Стругацки).
“Войните ги започват неудачниците” от Вадим Панов е книга, която дълбоко ме впечатли и ме накара да поставя името му начело в личната си класация, редом с имената на Сергей Лукяненко и Евгений Лукин.
Романът започва с описание на един магически свят. В него се ражда великият маг Любомир, който е част от определено Предсказание. Тук забелязах леко влияние на "Дюн" от Франк Хърбърт. По-точно имам предвид, че в "Дюн" се очаква раждането на Куизъц Хадерах, който ще превъзхожда с прорицателските си способности жените - възпитанички на "Бин Джезърит".
Постепенно се разбира, че на територията на Москва съществува Таен град, който е скрит от очите на немагьосниците, обикновените хора, или както авторът ги нарича - чови.
Уменията на магьосниците и различните свръхестествени същества значително превъзхождат тези на човите. Те живеят много по-дълго, управляват материалния свят посредством енергия и са доста по-силни:
"- И майсторът на войната заби кинжала до самата дръжка в каменната стена на Южния форт."
В началото книгата започва малко тегаво. Но се оказа, че авторът е пестял откъм действие за следващите страници, понеже те изобилстват от приключения и напрежение.
Интересното в този роман е, че с изключение на Вивисектора и фотографа Алик почти всички герои са симпатични. Дори някои от Червените шапки не изглеждат толкова лоши, а по-скоро като простаци със странно чувство за хумор.
Артьом Головин е доста интересен герой и по някое време реших, че е готин почти колкото Антон Городецки на С. Лукяненко. Оказа се обаче, че Головин не е достатъчно корав и под влиянието на различни магии започна да се държи малко ветропоказателски.
Похватът "чудо във всекидневието" широко използван от Кир Буличов в тази книга е раздут до такава степен, че описва съществуването на цели светове, всеки вписващ се идеално в другия. Впрочем, Вадим Панов е усвоил не само този похват от Буличов, а е представил и чувството си за хумор по един рядко срещан и предизвикващ усмивки начин:
"- Как полиция? - Владик се огледа озадачено. - Хей, не стреляйте, аз съм от вашите!
- Хвърли оръжието и излез с вдигнати ръце!
- Ама нали няма да ме биете? - поинтересува се Васкин.
В коридора се замислиха."
Съвсем в стила на карнавалната фантастика е описано нещо интересно - самоизгарянето на птицата Феникс в нощен клуб.
Според мен Вадим Панов е един от новите майстори в руската фантастика. Ще се радвам ако видя неговите творби филмирани, не само като сериал по РЕН ТВ, а и като истински високобюджетен пълнометражен филм.

Купете “Войните ги започват неудачниците” от Вадим Панов тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1333/vadim-panov-vojnite-gi-zapochvat-neudachnicite


сряда, 26 октомври 2016 г.

Град на остриета - Робърт Джаксън Бенет


Изумително силен роман, който заслужава да бъде препрочитан!
„Пъблишърс Уикли“

Преди броени десетилетия град Воортяштан е бил твърдина на Божеството, олицетворявало войната и смъртта, и средище на страшните пазители, поробили и унищожили милиони хора.

Богинята е мъртва. Градът тъне в разруха. А според войниците на новата световна сила, покорила тези земи, тук има само примитивни племена, затънали в кървави междуособици и готови всеки миг за бунт срещу окупаторите.

Бълващата сквернословия Тюрин Малагеш, подозирана във военни престъпления, е изпратена в тази неприветлива пустош да дослужва, за да се наслаждава на генералската си пенсия.

Такова е прикритието й.

Малагеш е дошла да издирва изчезнал агент и да проучи откритие, което може да промени неузнаваемо света... или да го погуби.


Както се случва само с най-добрите книги, „Град на остриета“ пренася читателите в измислен свят, но ги подтиква да се вгледат много по-придирчиво в истинския.

„Буклист“

събота, 22 октомври 2016 г.

Ревю на "Кваzи" от Сергей Лукяненко


Често съм си задавал въпроса - защо толкова много ми харесват книгите на Сергей Лукяненко? Отговорът е че, неговият стил е лек, свеж и забавен. Наподобява малко този на Реймънд Чандлър, но при руският автор болшинството от изреченията са по-къси от тези на създателя на Филип Марлоу. Също така в книгите на Лукяненко фабулно-сюжетната интрига е интересно заплетена. Понякога читателят си мисли, че може да предугажда действията на героите и почти всеки път остава дълбоко изненадан.
Денис Симонов е дознател по смъртни случаи. Той е повикан на подозрителен адрес. Там се сблъсква с няколко мъртъвци. Полицаят успява да неутрализира двама от въздигналите се. Но третият е кваzи и успява да избяга. По-късно се оказва, че той също е от правоохранителните органи, само че на кваzитата, и се казва Михаил Иванович Бедренец. Той е назначен за партньор на Денис.
Симонов мрази всякакви видове мъртваци и следва сцена, силно наподобяваща сблъсъка между Иниго и Ваймс в "Петият слон" на Тери Пратчет.
Впрочем авторът е абсолютен експерт в областта на фантастиката. Читателите на книгата ще намерят много и различни (кратки) закачки и препратки към творчеството на доста автори от любимия жанр. Примерно с тези редове Лукяненко не само ни разсмива, но и оказва почит към писанията на Кир Буличов:
"Реших, че някак трябва да се отблагодаря на нашия майор Иванцов, той е родом от Перм. Щом е спасил Земята от разумни щурци. Непряко."
Тази книга е много по-добра от "Геном", а по-философски, мъдри и умозрителни размишления надминава всички "Патрули". Сергей Лукяненко става все по-добър като писател. Единствената причина, поради която не мога да оценя "Кваzи" по-силно от "Дозорите" е, че в нея няма магии.
За сметка на това пък присъства много динамизъм, породен както от мъже, така и от жени. Използват се огнестрелни оръжия, мачетета, дори и ледосекачи.
Всичко това е примесено с интелигентните размишления на автора:
"- Човек винаги се надява на чудо. Човек живее заради чудото, защото заради нищо друго няма смисъл да живее."
В "Кваzи" Лукяненко е наблегнал доста на политкоректността. Живите мъртви не се наричат зомбита, а въздигнали се. Дори Михаил Бедренец настоява Денис Симонов да не използва думата "заразен", а "контагиозен".
На мен лично ми е много приятно да чета роман, в който освен многото размахани обикновени саби и ножове е споменат Бръснача на Окам и дори е употребен в каламбур с прозореца на Овертон.
Авторът борави с думите така, че читателят да се развълнува, впечатли и възхити:
"Когато наистина си готов да отнемеш чужд живот, трябва да си готов да отдадеш и своя. Защото за живота има само една справедлива цена."
Според мен книгата е толкова добра, че ще се превърне в част от масовата поп култура. И ще прерасне в поредица.

Купете "Кваzи" от Сергей Лукяненко тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-578-6&

понеделник, 17 октомври 2016 г.

Принцът на глупците - Марк Лорънс


Възхвалявана като „епично фентъзи от мащабите на Джордж Р. Р. Мартин, само че на скорост“, трилогията „Разделената империя“ ни запозна с един дързък нов свят на мрачното фентъзи чрез историята за Йорг Анкрат и неговия унищожителен възход към властта. Марк Лорънс отново се завръща в Разделената империя с разказ за един не толкова амбициозен принц...

Червената кралица е стара, но кралете на Разделената империя се боят от нея както от никой друг. През цялото си царуване тя е водила дълга и скрита война срещу силите, които стоят зад нациите, със залози по- големи от земя или злато. Най-силното й оръжие е Мълчаливата сестра – която малцина виждат и за която никой не говори.

Внукът на Червената кралица принц Джалан Кендет – комарджия, пияница, женкар – е човек, който може да вижда Мълчаливата сестра. Десети на опашката за трона и доволен от ролята си на дребен кралски родственик, той предпочита да се преструва, че ужасяващата старица я няма. Само че се задава война. Свидетели твърдят, че армия от немъртви е тръгнала на поход, и Червената кралица призовава семейството си да брани кралството. Джал мисли, че всичко това са просто слухове – нищо, което би засегнало самия него, – но се оказва, че греши.

неделя, 16 октомври 2016 г.

„Егмонт“ издава „Чукът на Тор“ на обичания разказвач Рик Риърдън


Дългоочакваното продължение на романа „Мечът на лятото“ ще е в книжарниците у нас на 15 октомври, след като вече успя да покори първото място в класацията за най-продавани книги на авторитетния вестник New York Times в САЩ в първата седмица след излизането си.

За книгата

Чукът на Тор отново липсва.
Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете – Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока…

Жанр: приключенско фентъзи
Възраст: 10+
Обем: 368 стр.
Цена: 12,90 лв.


За автора

Рик Риърдън печели любовта на милиони читатели по света с романите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, „Хрониките на Кейн”, „Героите на Олимп”, „Магнус Чейс и боговете на Асгард” и „Изпитанията на Аполон“. Носител е на множество престижни награди, а книгите му са продадени в над 33 милиона копия, преведени на 37 езика и издадени в 36 страни.

* * *

„Егмонт” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории.
Сред основните й партньори са авторитетни компании като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros и Microsoft.
„Егмонт” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън, Джон Грийн и Вероника Рот.
Повече за „Егмонт” в България: egmontbulgaria.com.

понеделник, 10 октомври 2016 г.

РЕВЮ НА ДЖЕНТЪЛМЕН ДЖОУЛ И ЧЕРВЕНАТА КРАЛИЦА



Преди много години с удоволствие си купувах и четях вестник „Други светове”. Според моите скромни познания това е единствения специализиран вестник за научна фантастика и фентъзи, отпечатван някога в България. Внезапно вестникът смени формата си и се превърна в списание, което по-късно фалира. Именно на страниците на списание „Други светове” срещнах заглавието „Бараяр” и информацията, че тази книга е спечелила наградата „Хюго”.
По-късно издателство „Бард” започна постепенно да публикува прословутата поредица на Лоис Макмастър Бюджолд.
Според мен най-добрата книга от сагата за Воркосиган е „Игрите на Вор”. В нея има невероятно силни диалози, непрестанен екшън и интриги, по-сложни от тези на кардинал Ришельо.
В „Джентълмен Джоул и червената кралица” общуването между героите също е на висота:
„- Човек би си помислил, че си в отлична позиция да внушаваш страх от бога у ухажорите.
- Да, но всички знаят, че не ми е позволено да използвам плазмените оръдия за лични цели.”
Авторката демонстрира невероятни познания в областта на научните разработки и авангардните технологии, свързани с биологията като наука, а освен това относно клонирането, и евгениката.
Не ми харесаха невероятните и скандални разкрития за личния живот на покойния адмирал Арал Воркосиган. Може би някои неща се считат за политкоректни, толерантни и ще привлекат определени общности като читатели. Лично аз ги считам за проява на лош вкус.
Описанията на членовете на галактическото общество са колоритни и многопластови. Включват както външния вид на хората от различните планети, така и техните нрави, социална структура и начин на изразяване – пряк или иносказателен.
По-голямата част от книгата ни представя отношенията между Оливър Джоул и Корделия Воркосиган. Нещата се усложняват все повече и повече, а някои интимни връзки се развиват до степен, в която да дадат странни плодове…
Допадна ми идеята за павилион за целувки. В него за всяка целувка може да се получи безплатно копие на електронна книга.
Според мен романът представлява и космическа, и сапунена опера. Книгата разкрива светове, изключително напреднали в областта на биологията. В тях ролите на половете са малко по-различни от тези, с които ние сме свикнали и приемаме за обичайни. Радостно е, че има хумор, присъщ само на творчеството на Бюджолд. Романтиката също е налице.
Имайки предвид почти пълната липса на екшън, мисля, че книгата е писана специално за дами (и някои общества), търсещи интелектуално напрежение.

Купете "Джентълмен Джоул и Червената кралица" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2063

сряда, 29 юни 2016 г.

Илумине: Досието Illuminae_01 - Ейми Кауфман и Джей Кристоф



Сутринта Кейди си мисли, че да скъса с Езра е било най-тежкото нещо в живота й. Следобеда планетата й е унищожена...

Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

Разказана под формата на хакнати файлове - имейли, схеми, военни досиета, медицински доклади, интервюта и още - ИЛУМИНЕ е първа част от фантастична трилогия за преобърнатите съдби, за човешкия кураж и за цената на истината. Експлозивна смес от емоция, действие и моменти, които ще ви накарат да затаите дъх.

Повече информация за поредицата ще откриете на Illuminaefiles.com

понеделник, 20 юни 2016 г.

Денят на Чакала - Фредерик Форсайт


Форсайт е истински господар в света на трилъра!
Лос Анджелис Таймс

Чакала. Висок рус англичанин с непроницаеми сиви очи. Професионален убиец от най-висша класа. Напълно неизвестен за всички тайни служби. Нает да убие най-сериозно охраняваната личност на света.

Един въоръжен човек, който може да промени хода на историята. Мисията му е толкова секретна, че дори онези, които са го наели, не знаят името му. Часът на екзекуцията наближава. Като че ли няма сила на света, способна да спре Чакала...

„Впечатляващ роман, истинска класика в шпионския жанр. Наситен с детайли, автентична анатомия на едно убийство. Фантастична политическа игра на котка и мишка. Високоскоростен, оригинален сюжет, изпълнен с изумителни проучвания.“
www.goodreads.com

сряда, 15 юни 2016 г.

Ревю на „Война в небесата” от Гавин Смит


Според мен най-добрите книги в жанр военна фантастика са „Звездните рейнджъри” от Робърт Хайнлайн и „Вечната война” от Джо Холдеман. В ревюто си за „Ветеран” вече споменах „Хиперион” на Дан Симънс и трябва да отбележа, че там също има наистина впечатляващи бойни сцени.
„Война в небесата” е един непрестанен екшън. Освен това в нея има нови изобретения и догми, създадени от въображението на автора. Технологиите и религиите понякога се преплитат, а самите боеве се водят както на физическо ниво, така и във виртуалния свят. Сериозно е засегната темата и за наркотиците. Перцепцията на сюжетните линии е леко хаотична, особено при противопоставянето на Бог срещу Демиург.
Книгата започва с кратка ретроспекция. Главният герой Джейкъб Дъглас разказва от първо лице за събития, случили се във „Ветеран”, първата книга от поредицата. Също така описва някои от спътниците си, както и техните кибернетични телесни части.
Харесаха ми някои умозрителни закачки от страна на автора:
„Мамка му, ще вдигнем средния коефициент на интелигентност на цялата раса, като отървем от мъките им ония олигофрени.”
Няколко ръкопашни двубоя на Джейкъб са описани добре.
Направи ми впечатление следната мисъл:
„Бяха гневни ридания на човек, който не може да рони сълзи от новите си очи от метал и пластмаса.”
Част от диалозите в романа изобилстват с вулгаризми, но това е общоприето, когато става въпрос за бивши военни.
Главният герой има подсилени керамични остриета, които изскачат от кокалчетата на юмруците му, ако той прецени за добре. За мен обаче бе по-интересно друго оръжие, описано в книгата – гаусова карабина с мисловен спусък.
Книгата попада също така и в жанра авангарден киберпънк.

Купете „Война в небесата” от Гавин Смит тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1318/gavin-smit-vojna-v-nebesata

вторник, 7 юни 2016 г.

ТОЛКИН ВЛАДЕЕ СВЕТА НА ФЕНТЪЗИТО


Интересен факт е, че трима професори от университета Оксфорд са написали шедьоври в жанра приказна фантастика. Техните имена са Чарлз Доджсън (Луис Карол), К. С. Луис и Джон Роналд Руел Толкин. Безспорно Джон Толкин е най-великият от изброените, а неговото произведение „Властелинът на пръстените” има най-големи художествени достойнства.
„Дж. Р. Р. Толкин: Биография” от Хъмфри Карпентър е дълбоко познавателна книга, разкриваща много от живота на Професора с лулата. Но това не е сухо четиво, методично изброяващо популярни и не толкова известни факти. Напротив, книгата е писана с много любов и чувство за хумор. Засмях се, когато прочетох следните редове, показващи нрава и действията на създателя на митологията за Хъмфри Карпентър:
„На празненство по случай Нова Година през тридесетте си наметнал една исландска овча кожа и си боядисал лицето, за да изиграе бяла мечка, друг път се пременил като англосаксонски воин и със секира в ръка погнал удивения си съсед по улицата.”
Авторът Хъмфри Карпентър лично се е срещал с Джон Роналд Руел Толкин. Освен това е гостувал на сина му Кристофър Толкин по пет дни седмично в продължение на осем месеца, и през това време е имал пълен достъп до литературното наследство на великия писател.
Според биографа, Дж. Р. Р. Толкин е ненавиждал алегориите и е отричал връзка между Саурон и Хитлер, респективно Мордор и Германия. Интересно обаче е следното изказване на Професора, насочено срещу фюрера:
„В тази война имам пламенна лична вражда с онзи проклет малък невежа Адолф Хитлер за това, че съсипва, изопачава, злоупотребява и прави омразен за вечни времена онзи благороден северен дух, върховен принос към цяла Европа, който винаги съм обичал и съм се стараел да представя в истинската му светлина.”
Любопитство представлява и шофирането на Толкин, след като купил първия си автомобил. Не обръщал никакво внимание на правилата за движение и на превозните средства, и често викал: „Атакувай ги и се разпръскват!”
Това, което допълнително ще грабне вниманието на читателя са доста стихове на Професора, непубликувани досега на български език. Има и снимки, представящи "Толърс" (разпространено негово прозвище) в различни възрасти и с различни членове на фамилията му.
В книгата е представено влиянието на неговите творби, не само във Великобритания, но и в държави като Виетнам и Борнео.
Примерно в САЩ дълго време са се продавали значки със следните надписи:
„Фродо е жив!”
„Гандалф – президент!”
„Елате в Средната земя.”
За завършек на ревюто ще използвам един надпис, който е бил изписан с графити по стените на различни сгради в Америка.
Той гласи:
„Дж. Р. Р. Толкин е хобитоформиращ”.
Купете „Дж. Р. Р. Толкин: Биография” тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1312/hymfri-karpentyr-dzh-r-r-tolkin-biografiq

сряда, 1 юни 2016 г.

Проклятието на инките - Кристофър Райд


Последната мисия на Надзирателя...

Новият бестселър на Кристофър Райд е задъхан екшън – приключение с пътуване във времето в изгубения град на инките.

Годината е 1908 и Кубът на бога слънце, скрит в Перу в продължение на повече от 500 години, е откраднат. Изработеният от чисто злато прокълнат артефакт има способността да контролира умовете на хората – и целта му е кърваво отмъщение. Най-могъщият човек в Южна Америка, епископ Франсиско, става негов роб. Един човек е разпнат. Невинни биват избивани. Перуанската армия е мобилизирана. Всички са изплашени.

Само един човек е неуязвим за разпространяващото се зло – Уилсън Даулинг, Надзирателят, човекът от бъдещето, който трябва да изпълни серия жизненоважни мисии, кодирани в свитъците от Мъртво море...

вторник, 31 май 2016 г.

Война в небесата - Гавин Смит


Престъпленията на Кликата са изобличени от Бога в мрежата, но тя не е победена. Майор Ролистън и последователите му събират сили в колониалните светове, за да завладеят пак Земята.

Лаланд е система с червено джудже. Единствената годна за живот планета в нея е Лаланд 2. Едната й страна е обърната постоянно към Слънцето и гори, а другата е покрита с вечен лед. Сумрачната ивица между двете зони е обитавана от хора, но те живеят дълбоко под земята, за да се пазят от корозивните бури и киселинната атмосфера.

Някъде там се намира и Цитаделата – тайната база на Черните ескадрони, в която Ролистън прави чудовищни експерименти с нови биотехнологични оръжия.

За да го спрат, Джейкъб и другарите му трябва да проникнат в сърцето на непристъпната крепост.

Задача, която изглежда прекалено трудна дори за опитен ветеран като него.

Трудна, но не и невъзможна.

Завладяващото продължение на „Ветеран“ е напрегнат SF трилър, който съчетава твърдата военна фантастика с космическа опера, киберпънк, антиутопия и големи дози черен хумор.

„Ако обичате научна фантастика, не пропускайте Гавин Смит. Той промени правилата на жанра.“
Стивън Бакстър

„Гавин Смит съживи научната фантастика. Изключителен талант.“
Питър Ф. Хамилтън

„Малко автори умеят да забавляват така читателите.“
Скай Фай Нау

сряда, 25 май 2016 г.

Джентълмен Джоул и Червената кралица - Лоис Макмастър Бюджолд


Новите технологии променят старите правила!

Три години след кончината на своя съпруг Корделия Воркосиган, овдовялата вицекралица на Сергияр, е готова да поеме в нова посока. Оплита в своите планове и Оливър Джоул, адмирал на сергиярския флот, изправя го пред дилемата на неочаквани решения и невъобразим доскоро кръстопът.

Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император Грегор, се изправя пред загадка от различно естество – собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.

Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.

четвъртък, 19 май 2016 г.

Представяме ви Клеър Томалин и биографичния роман „Невидимата жена”!


За нас е изключително удоволствие да ви поканим на среща с авторката на „Невидимата жена”, британската писателка Клеър Томалин! За книгата ще говори доц. Зелма Каталан.

В биографията на Томалин присъстват образцови творби, възкресили образите на Чарлс Дикенс, Томас Харди, Самюъл Пийпс, Джейн Остин, Мери Улстънкрафт и Катрин Мансфийлд. Още с първата си писателска изява, „Животът и смъртта на Мери Улстънкрафт“, тя печели престижното отличие „Уитбред“ за дебют. Томалин е вицепрезидент на Кралския литературен фонд, на Кралското литературно общество и на британския ПЕН-клуб.

„Невидимата жена. Историята на Нели Търнан и Чарлс Дикенс“ е удостоена с няколко отличия за постижение в областта на биографичния жанр, в т.ч. „Джеймс Тейт Блак Мемориъл“ от 1990 г., наградата на Ен Си Ар за документална книга на 1991 г., както и награда „Хоторндън“. Уважаван познавач на викторианската епоха, Клеър Томалин създава мощна драматична творба за безпътицата на Елън (Нели) Търнан, която остава в сянка цял живот, и за нравствената дилема на Дикенс, превърнал се приживе в литературна легенда.

Книгата е екранизирана сполучливо от Ралф Файнс през 2013 година, има две актьорски номинации за Британските независими филмови награди, както и номинации за „Оскар“ и БАФТА за костюми. Ключовите роли са поверени на Фелисити Джоунс, Мишел Феърли, Кристин Скот Томас и Том Холандър, а в образа на Дикенс се превъплъщава самият Ралф Файнс.

Очакваме ви на 25 май в 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК! Заедно с Клеър Томалин ще се опитаме да разбулим истината за „невидимото“, но неоспоримо присъствие на Нели Търнан в живота на великия творец, а всъщност да научим повече за човека, създал „Големите надежди" и „Повест за два града".

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1577087412588319/

вторник, 10 май 2016 г.

Премиера на „Ситуация след ситуация” – сборник с разкази от Тео Чепилов


Издателство „Колибри” ви кани на среща със сборника „Ситуация след ситуация” и неговия талантлив автор – Тео Чепилов!

Той твърди, че пише от ученик, а това е лесно за удостоверяване – множество разкази и статии са публикувани в емблематични онлайн и печатни издания като Ритъм, Егоист, Интро, Едно, Go Guide и Капитал Light. Освен това е сценарист и ко-създател на едни от най-успешните български сериали –„Под прикритие”, „Стъклен дом” и „Домашен арест”. Вече се досещате, че от Тео Чепилов можете да очаквате само неочакваното. А на 13 май ще го получите!

„Ситуация след ситуация“ не е нещо, което просто съм написал – това е книга, която съм преживял. Голяма част от случките са лични истории – мои и на приятели“, казва Тео. Безкомпромисно директни и иронични като самия него, тези разкази са задимена, истерична, шеметна, катастрофична хроника на едно изгубено поколение. Поколение, което не спря да мечтае.

Книгата ще бъде представена от Биляна Славейкова.

От ситуация в ситуация ще влизат: Йоанна Темелкова, Калин Врачански, Луиза Григорова, Явор Бахаров, Ицо Хазарта, Стефан Вълдобрев, Дидо от Д2 и неудържимият рапър 100 кила!

Със забележителното участие на диджеите Vajarov & Paci Pac и бийтбоксъра Red One.

Водещ на ситуационната трагикомедия: Жаклин Вагенщайн

Както подсказва заглавието на сборника, големите изненади предстоят. Тази премиера съвсем нарочно ще се състои в петък, 13-и май от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото” – НДК :-)

Уелкъм дринк за всеки гост, осигурено от Ballentine's!


Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/1735097893440981/

неделя, 8 май 2016 г.

Ревю на "Среднощен сокол" от Дейвид Гемел


Началото на тази книга ми се стори малко детско и дори си помислих да поотложа нейното четене. После обаче се запознах с веселяшката лудост на главния герой Бейн да убива, и страниците започнаха да вървят по-гладко.
Авторът е повлиян от келтската митология. Голяма част от имената на героите са автентични келтски - Бейн, Бануин, Гонаван и други. Дори едно от племената в книгата се нарича келтои.
Бейн спасява приятеля си Бануин от сигурна смърт. За съжаление неволно убива с тояга мъчителя Форвар, точно когато последният се е надвесил с нож над другаря му.
Впрочем Бейн е доста агресивен и добър боец, но използва уменията си само срещу долнопробни хора:
"- Той беше лайно, носено от потока на живота. Животът в тези земи ще е по-добър без него."
Бейн е победен в битка и е пронизан на няколко места, включително и в белия дроб. Той би трябвало да умре. Но в едно добро фентъзи винаги присъства и частица магия. Една вълшебна лечителка от племето сани успява да излекува раните...
Книгата е дълбока и многопластова, освен всичко друго в нея има и философия, и мъдри думи:
"- На слабите духом е присъщо - подхвана тя тихо - да виждат недостатъците си като достойнства, а в чуждите достойнства да съзират само слабост и глупост."
Не ми допадна това, че на някои места има бележки, препратки и ремарки, които се опитват да направят по-пълнокръвен света, в който се развива действието. Но всъщност аз ги почуствах като леко претоварен баласт от думи.
Голяма част от романа е изпълнена с гладиаторски борби. Лично за мен най-любимият второстепенен герой в книгата е гладиаторът Бяс. Той е доста възрастен за гладиатор и официално дори не се води в списъците на най-добрите, въпреки че е най-великият боец. Бяс убива необикновено бързо, подобно на Ръсел Кроу от едноименния филм.
Много ми хареса сцената, в която Бейн и Бяс се сблъскват с истински озверял и огладнял тигър. А са въоръжени само с къси хладни оръжия...
Книгата е еднакво подходяща и за възрастни, и за тийнейджъри. В нея освен кървави битки читателят ще срещне и необикновени същества, и истински портали за други светове.

Купете "Среднощен сокол" от Дейвид Гемел тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2050

неделя, 24 април 2016 г.

Ревю на „Порода убиец” от Крис Холм


Преди около 20 години написах разказ, наречен "Изповед". Той беше публикуван в сп. "Капитал Лайт", сборника "Ласката на мрака" и дори бе отпечатан на руски език в сп. "Искатель". В него се разказваше за наемен убиец и свещеник с особено чувство за справедливост.
Главният герой в книгата „Порода убиец” също има своеобразно чувство за справедливост. Той е наемен убиец, който убива други наемни убийци. Хареса ми психологическата обосновка на характера на главния герой Майкъл Хендрикс. Той е професионално обучена военна машина за убиване, която е връхлетяна от съкрушаващо чувство за вина. В един момент от живота си Хендрикс решава да екзекутира хора, които счита за лоши и да закриля човеци, които смята за добри.
Според мен Крис Холм се е учил от Дейвид Морел - автора на "Рамбо". Холм, също като Морел е склонен да използва къси изречения, които постепенно намаляват до една дума. Това синтезира повествованието и носи огромна доза напрежение. Освен това, авторът умее да пише красиви и достоверни описания, подобно на Реймънд Чандлър.
Книгата започва с брутален и много точен снайперски изстрел. Оказва се обаче, че това покушение е извършено не за друго, а за да спаси сравнително невинен човешки живот.
Авторът пише невероятни диалози. Агентите на ФБР се изразяват доста книжовно. Но наемните убийци говорят по друг, коренно различен начин:
"- Имаш късмет, че съм на работа, дъртако, иначе щях да натъпча тая шибана кукла в гърлото ти, така че да трябва да си стискаш задника, за да си мърда устата."
Според мен влияние върху творчеството на Крис Холм са оказали и творбите на Родърик Торп, автор на "Умирай трудно". Действията на всички наемни убийци в книгата, неизбежно пораждат у читателя мисълта: "Какво ли му минава през ума на човек, осакатяващ себеподобните си по този начин?"
Самият роман е доста сложен. Той разглежда системите за предаване на послания на мафиите с различни националности. Засяга начините на действие на различните наемни убийци. И най-вече описва гнева на нелегалните организации, когато техните машини за убиване биват ликвидирани.
Впрочем лишаването от живот е разгледано не само натуралистично, но и философски:
"- Добър въпрос -съгласи се Гарфийлд. - И все пак не е много сигурно. Може да убива времето, докато дойде време за убиване."
Според мен Крис Холм е новият Дейвид Морел. Аз съм абсолютно убеден, че всяка нова книга на Холм ще оглавява класациите в раздел "Трилър" на Амазон.

Купете „Порода убиец” тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2039

четвъртък, 21 април 2016 г.

Лабиринтът от кости - Джеймс Ролинс


Наближава война - битка, която ще обхване петдесет хилядолетия от човешката история!

В затънтените планини на Хърватия един археолог прави странно откритие – подземен католически параклис, останал скрит в продължение на столетия, пази костите на неандерталска жена. В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?

Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо... и отвъд него.

петък, 15 април 2016 г.

Ревю на "Конан. Том 2" от Робърт Хауърд


Интересно е, че според автора Робърт Хауърд неговите герои са праволинейни, разчитат на грубата сила, пробиват си път като секат и опустошават всичко наоколо. Чарът на Конан е обаче не само в необикновената му жизненост и мощ, а също и в това, че той е по-различен от останалите легенди в жанра фентъзи. Освен всичко друго кимериецът притежава необичайни лингвистични способности и вродено чувство за справедливост, подходящо за средновековен рицар.
Книгата ме изненада приятно, тъй като в нея открих разкази за Конан, които не бях чел преди.
Първият от тях се казва "Съкровището на Гуалур". В него се разказва за това как главният герой е притиснат от интриги и как понякога на човек му се налага да направи избор буквално между златото и спасяването на нечий живот.
Между другото речникът на Конан е прям и дори брутален, обогатен с тънкото чувство за поетичност от страна на автора:
"Още секунда и щеше да има нов гост в Ада. Но му развалих прицела".
Следващият разказ е "Отвъд черната река". В тази книга го прочетох за първи път. Направи ми впечатление, че в никое друго произведение Конан не е хвърлял толкова много брадви. И вярвате или не, за първи път чета как кимериецът със собствени усилия успява да сътвори защитна магия.
Въпреки, че Робърт Хауърд не е преподавател като Джон Роналд Руел Толкин, авторът на Конан е прекарвал също толкова време в библиотеките, колкото и Професорът с лулата. Хауърд е измислил и възкресил цял един свят и пише достатъчно философски за да заинтригува интелигентния читател и днес:
"Цивилизацията е неестествено явление. Тя е прищявка на съдбата. И в крайна сметка варварството винаги ще триумфира."
Честно казано, когато във филма "Конан Варварина" гледах Валерия си мислех, че е готина мацка, но е измислена от сценаристите. В действителност тя е автентичен герой и спътница на Конан в разказа "Червени гвоздеи".
Много голяма придобивка за читателите на тази книга е есе, описващо целия жизнен път на Конан. Есето е сътворено от д-р Джон Кларк и П. Шуайлър Милър и е прочетено лично от Робърт Хауърд. Леко е редактирано и е публикувано във фензина "Хайборейската епоха".
Извинявам се на читателите на моя блог, че в ревюто на "Конан. Том 1", пропуснах да спомена книгите за известния кимериец, отпечатани в началото на 90-те от издателство "Бева прес". Но дори и в тях няма да откриете някои от творбите за Конан, намерили място в тази книга.
Техните заглавия са "Долината на изгубените жени" и "Черният странник".
Хареса ми и това, че в този том присъства и единственият оригинален роман за Конан писан от Робърт Хауърд - "Часът на дракона".

Купете "Конан. Том 2" от Робърт Хауърд тук:
http://iztok-zapad.eu/books/book/1730/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BD.-%D1%82%D0%BE%D0%BC-2-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%82-%D1%85%D0%B0%D1%83%D1%8A%D1%80%D0%B4

вторник, 5 април 2016 г.

Ревю на „Убиецът на шута“ от Робин Хоб


Робин Хоб е авторка, пишеща много красиви описания, граничещи с поезията. В действителност стилът и донякъде наподобява този на Робърт Силвърбърг. Незнайно защо си помислих, че би било добре ако Хоб напише книга в колаборация с Хари Харисън, писател, който определено е много силен в употребата на глаголите.
Главен герой в романа е Фицрицарин Пророка, бивш наемен убиец на краля. От много години насам той е сменил заниманието си и вече е холдър - арендатор на владение. Сменил е дори и името си и сега е известен като Том Беджърлок. В неговата къща се чества Зимния празник. Обаче на веселбата идват странни непознати и се случват необичайни събития...
Магьосническата система в книгата е много оригинална. Нейната най-висша част се нарича Умението, а най-нисшата и степен се казва Осезанието. Познавачите на вълшебства са обособени на котерии. Много интересно, познавателно и любопитно ми беше да чета за измисления от авторката камък-спомен или паметен камък. Всъщност по-голямата част от магическата система не прилича на никоя друга и действително е доста самобитна. Единствено когато Майстор Ясен прекалява с употребата на магия и срещу него са наложени рестрикции, се сетих за Белият съвет на Джим Бъчър и Дневният патрул на С. Лукяненко.
Хареса ми как е обрисуван главния герой. Той вече е на четиридесет и седем години и по принцип изглежда кротък и се държи смирено.
Но все пак понякога в главата му преминават следните мисли:
"Ние винаги обичахме да ловуваме. Старо ехо от вълка, който бях някога и вълка, който все още беше с мен."
Това, което не ми допадна в книгата е прекалено многото наклонен шрифт. Неговата прекомерна употреба е запазена марка в стила на авторката, но лично на мен ми дойде в повече.
На Фицрицарин и Моли се ражда момиченце, което кръщават Пчеличка. Детето е много мъничко в сравнение с останалите деца, но в някои неща вероятно ги превъзхожда неизмеримо...
Хареса ми сцената, в която двайсетгодишна дама се опитва да ухажва, младоликия, запазен добре изглеждащ четиридесет и седем годишен Фицрицарин. Главният герой се опитва да и намекне за истинската си възраст. Госпожицата не се отказва и той и показва жена си, изглеждаща на около 50 години. В сцената има хумор и освен това отлично е обрисувано подмладяващото влияние на магията върху обладаващият я.
Тази книга е едно деликатно, изтънчено и изискано фентъзи, напомнящо творбите на Нанси Спринджър и по-специално нейното произведение "Момчето, което сплиташе гривите на конете".

Купете "Убиецът на шута“ тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2042



петък, 1 април 2016 г.

Кралица на сенките - Сара Дж. Маас


Кралицата се завърна.

Всички, които Селена Сардотиен обича, са й отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята – за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си… Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори.

За братовчед си – воин, готов да умре за нея. За приятеля си – млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ – поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.

Призрачен полет - Беър Грилс


Страховито приключение, екстремна борба за оцеляване, смайваща мистерия!

Съчетание между най-доброто от Бонд, Борн и Индиана Джоунс.
Дръжте се здраво – приключението започва!


Съкрушен от отвличането на жена му и сина му, бившият войник Уил Йегер се опитва да се скрие от света, за да се възстанови. Но го откриват и го убеждават да се нагърби с още една, последна мисия.

Той се съгласява да води експедиция в далечната амазонска джунгла. В мрачното сърце на този изгубен свят е скрит самолет от Втората световна война; съдържащата се в него тайна би могла да взриви целия свят. Могъщи сили са решени на всичко, за да остане самолетът скрит завинаги.

Уил Йегер и екипът му от бивши елитни войници неволно се изпречват на пътя им. Уил предчувства, че при този сблъсък ще открие и отговора, за който отдавна копнее – истината за съдбата на семейството си...

Беър Грилс е експерт по оцеляване, телевизионен водещ и автор, прочут с телевизионния си сериал „Оцеляване в дивата природа“. Известен е като „най-екстремният човек, живял някога“.
Прес Асосиейшън


неделя, 27 март 2016 г.

Среднощен сокол - Дейвид Гемел


Бейн е копеле на мъжа, когото всички наричат Демонския меч. Заченат в изневяра, той израства отхвърлен от своите сънародници, които се страхуват от него, и отчужден от баща си Конавар.

Принуден да напусне земите на риганте, Бейн намира неочаквана утеха и надежда, но му е отнета от непобедим наемник на жестока религия. От този ден Бейн живее само за отмъщението и се подготвя за него на окървавените арени в Каменград със същата настървена решителност, с която баща му е стигнал до кралската корона.

Не може обаче да стои настрана и от заплахата, която надвисва над неговата родина – империята ще нахлуе отново във владенията на последния непокорен народ. Съдбата и на племето риганте и на магическите сиди се крепи на оплетеното кълбо от обич и омраза между син и баща...

Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство!
SFX




четвъртък, 24 март 2016 г.

Пътеката - Майкъл Пюет и Кристин Грос-Лох


За пръв път популярният харвардски професор Майкъл Пюет споделя с широката публика своя легендарен лекционен курс по китайска философия и показва как тези хилядолетни идеи могат да ни поведат по пътеката към един по-хубав и смислен живот.

Изненадващо, но уроците на древните китайски мислители са приложими и в наши дни. Те поставят под въпрос традиционните ни представи за постигане на съдържателно и щастливо съществуване.

• Себепознанието става отвън, а не отвътре
• Силата идва с въздържанието
• Добрите взаимоотношения зависят от дребните жестове
• Спонтанността се постига с упражнения
• А съвършенството зависи от собствения ни избор, а не от природните ни заложби

неделя, 20 март 2016 г.

Отбелязване на десет години от основаването на клуб за фантастика "Соларис" в Пловдив


В събота членове на клуб за фантастика, евристика и прогностика "Аркадий и Борис Стругацки" посетиха Пловдив с цел да отбележат десет годишнината от създаването на пловдивския клуб за фантастика "Соларис". Срещата беше неформална и се проведе около 18 часа в ресторант "Даяна". В събитието участваха от пазарджишка страна Юрий Илков - Генерала, председател на клуб "Стругацки" и издател на списание "Тера Фантастика", Тервел Пейков, автор на книгата "Домът на Велзевул" и Иван Величков, носител на награди от конкурси за фантастични разкази. Пловдивчани бяха представени от Иван Иванов, председател на техния клуб "Соларис", Красимира Стоева, известна писателка и автор на пет книги, и още десетина членове на клуба. Присъства и Ради Радев, писател, журналист, блогър и автор на три фантастични книги, публикувани на английски език в Амазон.
Главната тема на разговор бе 10-годишния юбилей. Обсъдиха се бъдещи срещи между двата клуба. През април пловдивчани ще гостуват в Пазарджик на среща с писателя Бранимир Събев, а през май в Пловдив ще се проведе съвместна сбирка, на която ще бъде разисквано творчеството на големия фантаст Хари Харисън. Набелязаха се и проекти за по-далечни колаборации като например общ конвент "Тракон".
Можете да се свържете с пазарджишкия клуб "А. и Б. Стругацки" във Фейсбук на този адрес:
https://www.facebook.com/profile.php?id=100007771937398&fref=ts
Официалната страница на пловдивския клуб "Соларис" във Фейсбук е:
https://www.facebook.com/%D0%9A%D0%BB%D1%83%D0%B1-%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B8-%D1%84%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%B7%D0%B8-%D0%A1%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81-%D0%B3%D1%80%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-168917786452507/?fref=ts

понеделник, 29 февруари 2016 г.

Порода убиец - Крис Холм


"Порода убиец" е като танк с ракетен двигател - абсолютно брутални сцени, пропити с действие, което се движи с невероятна лекота...

Майкъл Хендрикс си изкарва прехраната като наемен убиец – в известен смисъл. Убива само други наемни убийци. Срещу десет пъти цената, която плащат за главата ти, той ще се погрижи този, който идва да те убие, сам да легне в гроба. Добър начин човек с неговите умения да си изкарва прехраната – но и сигурен начин да се превърне в мишена.


Пестелив, брутален, приковаващ вниманието, „Порода убиец“ на Крис Холм е от романите, които човек не просто чете. Той го вдишва.
Дейвид Балдачи